Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * писмени доказателства * договор за наем * свидетелски показания * право на ползване

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

242

 

гр. София, 06.04.2010 г.

 

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десетата година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

                                                                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4432 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационната жалба на М. Й. П. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. М, против въззивното решение № 372 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 235 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 4 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 101 по описа на районния съд в гр. В. за 2007 г.

Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК по правния въпрос дали при посочване като основание на иск за непозволено увреждане на клеветнически твърдения от ответната страна, е необходимо клеветата да е установена с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда.

По поставения въпрос касаторката сочи, че искът е основан на нарушението на принципа да не се вреди другиму и спрямо ответниците следва да се приложи санкцията на гражданската отговорност.

Ответниците Т. Г. М. и П. Й. М. – двамата от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. К, в писмени бележки поддържат, че даже и да не бъде споделен доводът на съда, че само и единствено акт на съда е в състояние да удостовери надлежно факта на противоправно поведение или престъпление като източник на извъндоговорна отговорност, няма доказателства за останалите кумулативно необходими предпоставки за постановяването на осъдително решение по чл. 45 от ЗЗД.

По поставения правен въпрос в атакуваното решение въззивният съд приел, че противоправното поведение на ответниците не е установено с влязла в сила присъда.

При условията на чл. 291 т. 1 от ГПК, касационният съд приема, че разрешаването на поставения правен въпрос в атакуваното решение е неправилно. В решение на Софийския градски съд по гр.д. № 5* от 2003 г. е прието, че основната разлика между съставомерно деяние (престъпление по смисъла на НК) и гражданския деликт, е степента на обществена опасност, като при иск по чл. 45 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че процесното твърдение е опозоряващо личността и е налице приписване на деяние, което е укоримо с оглед господстващия морал и етика.

Публично значимите ценности са защитени в правовия ред чрез определянето на накърняващо ги деяние като престъпление. Престъплението е това общественоопасно деяние, което формално осъществява признаците на предвиден в закона конкретен престъпен състав и което е наказуемо според правилата на Наказателния кодекс. Деликтът пък представлява поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима ценност, независимо дали това поведение е обхванато от фактическия състав на правна норма. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, при което е причинена вреда. Затова не може да се счете, че е необходимо противоправното поведение да е установено с влязла в сила присъда, за да се ангажира отговорността за обезвреда.

Касационната жалба е неоснователна.

Касаторката е предявила срещу ответниците иск по реда на чл. 45 от ЗЗД за сумата от 5000 лева неимуществени вреди, като твърди, че те виновно нарушили основното си договорно задължение да й осигурят свободно и безпрепятствено ползване на наетия имот, изнесли обзавеждането от стаята, спрели електрозахранването и водоподаването, откачили врати, а и установила липса на множество вещи и продукти, които й били необходими, като в следствие на това тя се уплашила много, здравословното й състояние се влошило рязко – кръвното й налягане се повишило през нощта, зрението й се влошило и се почувствала много зле; ответниците оронили авторитета и доброто име на касаторката и й причинили големи морални страдания чрез твърдения на неверни обстоятелства в заведеното срещу нея дело по реда на чл. 126ж ал. 2 от ГПК (отм.).

С решението си по искове с правно основание по чл. 45 от ЗЗД въззивният съд приел, че не са доказани твърдените от ищцата-касатор вреди; не е налице и установено с присъда противоправно поведение от страна на ответниците; по изложените съображения не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, защото представените по делото писмени доказателства сочат, че ответниците са направили спрямо касаторката неверни твърдения, съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, нарушен е принципът да не се вреди другиму, противоправното поведение на ответниците е предизвикало стрес и морални страдания у касаторката.

По делото е установено, че между касаторката и ответника Т през 2002 г. бил сключен безсрочен договор за наем на жилищно помещение. През м. септември 2006 г. касаторката отказала да получи нотариална покана, с която ответниците заявявали, че тя се е настанила в имота им без правно основание и без тяхно разрешение и я канели в тридневен срок да освободи имота. Три дена след това част от вещите в наетата стая били изнесени, били откачени врати и било прекъснато електрозахранването и водоподаването и в същия ден ответниците завели срещу касаторката искане по реда на чл. 126ж ал. 2 от ГПК (отм.) с твърдението, че тя самоволно и без разрешение ползва имота и им пречи по насилствен начин да упражняват правото си на собственост върху него. Молбата била оставена без уважение, а в жалбата срещу определението на първостепенния съд ответниците посочили, че договора между страните по спора бил изфабрикуван и фалшифициран.

За да установи твърденията си за претърпени неимуществени вреди, изразили се в рязко влошаване на здравословното й състояние и оронване на авторитета и доброто й име, касаторката е ангажирала свидетелски показания. Посочените от касаторката свидетели обаче не дават данни за претърпени от касаторката страдания във връзка с изнасянето на вещите й. Св. Й. не знае за конфликт между страните, а св. И сочи, че касаторката й се оплакала, че й липсват вещи, но не се е оплаквала, че е преживяла стрес или уплаха. Касаторката е с призната през 2006 г. намалена работоспособност.

От представените доказателства се установява, че действително ответниците са осъществили противоправно деяние чрез твърдения за противоправно поведение от страна на касаторката, но касаторката не е успяла да осигури такива доказателства, които да могат да обективират действително претърпени от нея вреди. Независимо от цялостното недобро здравословно състояние на касаторката, нито със свидетелски показания, нито по друг начин е установено, че поведението на ответниците е довело до твърдяното от нея сериозно влошаване на здравето й непосредствено след изнасянето на вещите или след това. От друга страна, не са представени доказателства за това по какъв начин е повлияно доброто име на касаторката – не е установено тя да има професия, свързана с правосъдната система, та завеждането на делото по реда на чл. 126ж ал. 2 от ГПК (отм.) да е оронило престижа й, нито пък е установено, че широката общественост е била известена за подобен спор. Не е установено още сред кои от познатите й и социалния й кръг спорът между страните е бил известен, за да се прецени засягането на авторитета й и доброто й име. Твърдението за претърпени от касаторката големи морални страдания е останало неподкрепено с доказателства, които да посочат конкретните им измерения, независимо от вероятно силно отрицателните й субективни усещания във връзка с инцидента. При това положение липсва един от елементите, обуславящи основателността на предявения иск за обезщетение при деликт, поради което като краен резултат въззивното решение е правилно.

Ответниците не претендират разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК, а и доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372 от 16 юли 2008 г., постановено по гр.д. № 235 по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: