Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3 1702_11_dec_303р.5.doc Р Е Ш Е Н И Е № 18 С., 08.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1254 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 250 /11.01.2005 г. по гр.д. № 273 /2004 г. на Ямболски окръжен съд, с което е молителят е осъден да заплати на А. Д. Т. и Р. И. Т. на основание чл.232,ал.2 ЗЗД сумата 5,000 лева по договор за наем на недвижим имот от 01.06.2001 г. за периода от м. 01 до 31.05.2001 г. и на основание чл.236,ал.2 ЗЗД сумата 12,000 лева за периода от м. 06.2002 г. до м. 05.2003 г., ведно със законни лихви върху главниците и 680 лева разноски. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска, е постановено без негово участие, в нарушение на правилото на чл.50 ГПК (отм.), че въз основа на него е образувано изпълнително дело, по което той е длъжник; че е сключил договора за наем, за да може да ползва имота, въпреки, че не е считал наемодателите аза собственици; че с решение № 14 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 1286 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о., е признато по иск на молителя срещу ответници, между които и ищците по делото за наем, че ищецът е собственик на 1) дворно място, 2) силоз за зърно и 3) ж.п. клон (от индустриално предприятие) (за които молителят е осъден с решението, чиято отмяна иска, да заплати наем и обезщетение) и че делото е делото е върнато и спорът е висящ пред въззивен съд за 4) два склада и 5) мелница; че с решението на ВКС е отменен нотариален акт (по давност и наследство), издаден от Чирпански РС въз основа на обстоятелствена проверка от 1993 г., с който праводателят на Т. е признат за собственик на недвижимите имоти, за ползването на които молителят е осъден да заплати наем и обезщетение. Молителят твърди, че А. Д. Т. е починал и неин наследник по закон е Р. И. Т.. В обобщение молителят твърди, че ищците по делото, решението по което се иска да бъде отменено, са търсили наем и обезщетения за ползване на имоти, за които по-късно с решение на ВКС е признато, че не са били тяхна собственост, че те не са били ползуватели и владелци. Молителят твърди, че съдебното решение на ВКС представлява ново доказателство и основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК, а отмененият нотариален акт, издаден от районен съд въз основа на обстоятелствена проверка, представлява основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Насрещната страна Р. И. Т.., който е и единствен наследник по закон и правоприемник на починалата на 25.01.2010 г. А. Д. Т. (удостоверение за наследници от [община], л. 27) твърди в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че молбата е недопустима, защото е просрочена и неоснователна, че отмененият нотариален акт не е административен акт, нито решение на съд и не е основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.3 ГПК. Настоящият състав на съда е допуснал молбата за разглеждане (приел е наличието на предпоставките за нейната допустимост) със свое определение от 29.11.2011 г.. не са представени доказателства, че молителят е узнал за съдебното решение, което представя преди 12.07.2011 г. (датата на откритото съдебно заседание, при новото разглеждане на делото от въззивния съд, в което е обявено за решаване) поради което настоящият състав няма основание да приеме, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. По същество: Съдебното решение № 250 /11.01.2005 г. по гр.д. № 273 /2004 г. на Ямболски окръжен съд е оставено в сила с решение от 30.05.2005 г. по гр.д. № 60 /2005 г. на Бургаски апелативен съд, което е оставено в сила с решение от 15.01.2007 г. по гр.д. № 2161 /2005 г. на ВКС, ІV – Б г.о. Описаният в мотивите на решението отдаден под наем недвижим имот е : дворно място по плана на [населено място], заедно с построените в него мелница, на партер и три етажа, склад за готова продукция, силоз за зърно, ж.п. клон 215 м, 3 бр. кладенци и др. За да уважи исковете за заплащане на наемна цена и обезщетения за ползване на недвижимия имот, съдът е приел, че страните са били обвързани от договор за наем, ответникът (молител в настоящото производство) е ползвал имота и следва да заплати договорената наемна цена за ползването до изтичането на срока на наемния договор, а след прекратяването му дължи обезщетение за ползването. Т.е. съдът е приел, че вземанията на ищците произтичат от договор за наем. Констативният нотариален акт е съставен от съдия в Чирпанския районен съд по реда на чл.483 ГПК (отм.), който е действал като нотариус през 1993 г., актът е охранителен. Отмяната на нотариалния акт е постановена като последица от изхода по спора за собственост на основание чл.431,ал.2 ,изр. ГПК (отм.). Представеното решение № 14 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 1286 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о. не е ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство от значение за спора за заплащане на наемна цена и обезщетение за ползване, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, такова обстоятелство не е и отмяната на констативния нотариален акт, тъй като в решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че вземанията на ищците произтичат от сключен с ответника (молител в настоящото производство) договор за наем, а не от правото на собственост върху предоставения под наем недвижим имот, приетото с представеното от молителя решение 14 от 04.02.2011 г. по гр.д. № 1286 /2009 г. на ВКС, ІІ г.о. не се отразява върху наемния договор, поради което не е налице основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Основателен е доводът на процесуалния представител на Р. Т., че констативният нотариален акт не е задължително за съда (по решението, чиято отмяна се иска) съдебно решение по преюдициален въпрос, нито административен акт със задължителна сила, каквито са визирани в чл.303,ал.1,т.3 ГПК, и изходът по спора по гражданското дело, чието решение се иска да бъде отменено, не е бил обусловен от него. От изложеното следва изводът, че тъй като наведените основание за отмяна не са осъществени, молбата за отмяна е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна Р. Т. за присъждане на направените от него разноски за процесуално представителство са основателни и доказани с представения договор за процесуално представителство и квитанция за сумата 1,120 лева. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 250 /11.01.2005 г. по гр.д. № 273 /2004 г. на Ямболски окръжен съд, г.о., което е оставено в сила с решение от 30.05.2005 г. по гр.д. № 60 /2005 г. на Бургаски апелативен съд, което е оставено в сила с решение от 15.01.2007 г. по гр.д. № 2161 /2005 г. на ВКС, ІV – Б г.о. на основание чл.303,ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Осъжда [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к. 6200, [жк], Мелница „Първи май”, ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. И. Т. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.2, сумата 1,120 лева за процесуално представителство в производството за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.