7 Р Е Ш Е Н И Е № 156 София, 12.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3388 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 244/04.04.2022 г. по касационна жалба на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“-Варна, чрез адв. Ю. Г., е допуснато касационно обжалване на решение № 634/31.03.2021 г. по в.гр.д. № 629/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което след отмяна на решение № 260103/18.01.2021 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 12298/2020 г., са уважени предявените от Д. К. Г. срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за отмяна на заповед № РД-09-752/01.09.2020 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен предмет в гимназиален етап-английски език“ и за осъждане на работодателя да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 2 579,20 за периода 01.09.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното изпащане. С определение № 127 от 04.04.2022 г. към настоящото производство е съединено ч.гр.д. № 3387/2021 г. по описа на ВКС за общо разглеждане. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния, на процесуалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че в противоречие със събраните по делото доказателства, неправилно въззивния съд е приел, че липсват доказателства, от които може да се направи извод, че формираната при извършения подбор цялостна оценка на ищцата за изпълнението на работата й е обективна, т.е. че извършеният подбор е законосъобразен. Поддържа се, че от ангажираните от работодателя писмени доказателства – протокол от 31.08.2020 г. на комисията, определена да извърши подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, чието съдържание, според касатора, не е оспорено от ищцата в срока по чл.312, ал.2 ГПК, е видно, че последната е получила най-ниска оценка при подбора. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл и по надлежно заявеното от ответника във връзка с предявения от ищцата иск по чл.225, ал.1 КТ, възражение за прихващане със сумата от 2 904,52 лв., представляваща заплатено от работодателя обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а само по възражението за прихващане със сумата от 2 904,52 лв. - заплатено от работодателя обезщетение по чл.220 КТ и по този начин е постановил неправилно решение по този иск. Ако възражението беше разгледано, съдът е следвало да отхвърли изцяло иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа като погасен чрез прихващане със сумата, представляваща сбора от изплатените от работодателя обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал.1 КТ. Насрещната страна – Д. К. Г., чрез адв. Б., в отговор на жалбата поддържа становище за неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК по следните уточнени и конкретизирани от касационния съд въпроси: в кои случаи работодателят е длъжен да доказва истинността на отразените в протокола за подбор констатации и дали направеното в исковата молба оспорване на съдържанието на протокола за подбор, без същият да е представен по делото, представлява оспорване на констатациите от подбора, както и по процесуалноправния въпрос дали при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, съдът е длъжен да се произнесе по направеното от ответника-работодател и прието от съда за разглеждане възражение за прихващане със заплатено от него обезщетение по чл.222, ал.1 КТ и може ли последното да се кумулира с обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. По така повдигнатите въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: В практиката си ВКС нееднократно е посочвал критериите на които трябва да отговаря извършения подбор за да бъде той законосъобразен, както и пределите на проверката, която осъществява съдът върху така извършения подбор. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В решение № 207/10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г. на III г.о. на ВКС, се приема, че когато преценката е обективирана в писмен документ същият представлява писмено доказателство за извършения подбор по чл.329 КТ и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства, същите подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или чрез други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора лица. Ищецът е длъжен да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от ответника – работодател писмен документ, обективиращ преценката при подбора. В решение № 387/10.12.2014 г. по гр.д. № 2491/2014 г. на ВКС се приема, че при преценка за законност на подбора, съдът следва да провери обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника или служителя. За установяване на тези факти са допустими всички доказателствени средства. Когато извършената от комисията по подбор преценка е обективирана в писмен документ, то той представлява писмено доказателство за извършен подбор по чл.329, ал.1 КТ. В случаите когато не е оспорена извършената от комисията по подбора преценка в определените от закона преклузивни срокове и е тя е обективирана в писмен документ, то той представлява писмено доказателствено средство. Цитираното от касатора решение № 62/29.03.2018 г. по гр.д. № 2764/2017 г. на ВКС е в смисъла на горепосочената съдебна практика. Въззивното решение, предмет на проверка в настоящото производство не се отклонява от така дадените разрешения в практиката на ВКС, които се споделят изцяло от настоящия състав. Точно обратното, като е приел, че протоколът за подбор е оспорен от ищцата с исковата молба, / в случая оспорването на протокола за подбор не трябва да се смесва с производството по оспорване на документ по чл.193 ГПК/, каквото смешение е направила първата инстанция, съдът е съобразил, че протоколът за подбор представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална, но не и с материална доказателствена сила. По делото ищцата не се е домогвала да докаже, че протоколът за подбор, посочен в заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, е неавтентичен. Спорният въпрос е в това дали отразените в него констатации отговарят на действителното положение. Поради изложеното предвидените в чл.193, ал.1 ГПК, срокове за оспорване не важат при оспорване на съдържанието на протокола за подбор и то може да бъде осъществено с исковата молба, както е приел и въззивния съд, поради което работодателят е следвало да установи, че подборът е извършен законосъобразно с всички допустими доказателствени средства. В случая обаче работодателят не е ангажирал доказателства, че професионалната квалификация е преценена по обективни данни, както и че приетата оценка за ниво на изпълнение на работата от ищцата отговаря на действителното положение, което прави издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение незаконосъобразна. При така дадения отговор на правния въпрос, неоснователни се явяват доводите на касатора за неправилност на въззивното решение в частта му, с която са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По повдигнатия процесуалноправен въпрос следва да се посочи, че съгласно цитираната от касатора практика на ВКС, възражението за прихващане, което е надлежно упражнено от работодателя, може да се уважи безусловно само между обезщетението при незаконно уволнение – чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и обезщетенията при уволнение поради неспазено предизвестие /чл.220, ал.1 КТ/ и при уволнение на конкретни основания - закриване на предприятието или част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 дни /чл.222, ал.1 КТ. При последващо отпадане на основанието за получаване на обезщетение по трудово правоотношение работникът или служителят не се освобождава от задължение за връщане. При така дадения отговор на правния въпрос, доводите на касатора са основателни. Действително въззивният съд се е произнесъл само по заявеното от ответника възражение за прихващане с изплатеното от него обезщетение по чл.220, ал.1 КТ /в размер на 2 904,52 лв./, но не и по заявеното възражение за прихващане с обезщетението по чл.222, ал.1 КТ /също в размер на 2 904,52 лв./ и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Доколкото са налице предпоставките за извършване на компенсация между вземанията на ищцата и на ответника, възражението за прихващане с вземането на ответника по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД в размер на 2 904,52 лв., следва да бъде уважено. С оглед изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, решението на въззивния съд в частта, с което е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 2 579,20 лв., следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен изцяло, като погасен чрез прихващане. Относно разноските по делото и по частната жалба на касатора срещу определение № 2030/08.06.2021 г. по в.гр.д. № 629 /2021 г., на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските – чрез намаляване на разноските, присъдени на ищцата, както и за присъждане на разноски на молителя съразмерно отхвърлената част на исковете, настоящият състав на ВКС намира следното: Предвид крайния изход на спора – уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и отхвърляне изцяло на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, на касатора - ответник се дължат разноски за държавни такси и за адвокатско възнаграждение, сторени в касационното производство, както и разноски за адвокатско възнаграждение за останалите съдебни инстанции на основание чл.78, ал.3 ГПК - съобразно отхвърлената част на исковете, както следва: 649,91 лв. за производството пред ВКС и 833,33 лв. за първата и за въззивната инстанции. Дължимите на ищцата разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съобразно уважената част на исковете, е в размер на 1 400,00 лв. На същата се дължат и сторените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съразмерно с уважената част на исковете, чиито размер възлиза на 800,00 лв. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на въззивния съд държавна такса по уважените искове за разликата над 180,00 лв. за първите две инстанции. По изложените съображения постановеното от въззивния съд определение по реда на чл.248 ГПК следва да бъде отменено, като вместо него с настоящото решение следва да бъде изменено въззивното решение в частта му за разноските, като на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника се присъдят дължимите разноски за първата и въззивната инстанция, както и да бъде отменено въззивното решение в частта, с която на ищцата са присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата и за въззивната инстанция за разликата над 1 400,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 634/31.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 629/2021 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която след отмяна на решение № 260103/18.01.2021 г. на Районен съд Варна по гр.д. № 12298/2020 г., е уважен предявения от Д. К. Г. срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2 579,20 за периода 01.09.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното изпащане, както и в частта, с която Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на въззивния съд държавна такса по уважените искове за разликата над 180,00 лв., като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане, предявения от Д. К. Г., ЕГН с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна, Булстат[ЕИК], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2 579,20 за периода 01.09.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до окончателното изпащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 634/31.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 629/2021 г. на Окръжен съд Варна, в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ определение № 2030/08.06.2021 г. по в.гр.д. № 629 /2021 г., на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна с правно основание чл.248 ГПК и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение № 634/31.03.2021 г., постановено по в.гр.д. № 629/2021 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна е осъдена да заплати на Д. К. Г. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата и въззивната инстанция за разликата над 1400,00 лв. ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна, Булстат[ЕИК], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 833,33 лв. – разноски за първата и въззивната инстанции, както и сумата от 649,91 лв. – разноски за производството пред ВКС. ОСЪЖДА Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „В. Л.“ – Варна, Булстат[ЕИК] да заплати на Д. К. Г., ЕГН с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 800,00 лв. - разноски за производството пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: