Ключови фрази
Частна касационна жалба * връчване на съдебни книжа


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
София, 24.01.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ:
Камелия Ефремова
Бонка Йонкова



изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 932/2010
година


Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. С. Д. от гр. Ч. против определение № 243 от 26.08.2010 г. по в. ч. гр. д. № 383/2010 г. на С. окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 315 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 120/2010г. на Чепеларски районен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото и определение от 07.07.2010 г. по същото дело, с което е отказано възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба.
Частният касатор моли за отмяна на въззивното определение, като неправилно. Поддържа становище, че призовката с указанията за отстраняване нередовностите на подадената от него искова молба, по която е било образувано гр. д. № 120/2010 г. по описа на Чепеларски районен съд, не му е връчена редовно, тъй като не са спазени изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК. Според него, съдът не е отчел факта, че на посочения в исковата молба адрес се намира къща-близнак с два отделни входа и две отделни жилища и че призовката е връчена на лице /сестрата на жалбоподателя/, което не е член на неговото домакинство и не живее в неговото жилище. Частният касатор изразява несъгласие и с извода на решаващия състав за отсъствие на предпоставките на чл. 46, ал. 4 ГПК за възстановяване на срока, като твърди, че от показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява факта на отсъствието му от адреса и невъзможността да узнае своевременно за получената призовка.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като значими за делото са посочени следните въпроси: 1. какво съдържание се влага в употребеното в чл. 46, ал. 2 ГПК понятие “който живее на адреса” – всички лица, чийто административен адрес формално е един и същ или лицата, които освен, че формално са на един и същ адрес, реално живеят в същото жилище и съставляват част от домакинството на адресата и 2. какви са предпоставките за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 46, ал. 4 ГПК. В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката по първия въпрос са представени четири определения на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – Г. производителна кооперация “О.”, с. О., Община Ч. – счита същата за недопустима поради подаването й след срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В писмен отговор от 12.11.2010 г. са изложени доводи и за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението за пропуснат срок за обжалване. От приложеното съобщение от 27.08.2010 г. /лист 72 от въззивното дело/ се установява, че препис от обжалваното определение е връчено на частния жалбоподател на 14.09.2010 г. С оглед на тази дата и при прилагане правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК, едноседмичният срок за обжалване на въззивния акт изтича на 21.09.2010 г., т. е. в деня, когато е постъпила настоящата частна касационна жалба, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена. Ето защо, същата е допустима.
По допускане на касационното обжалване:
За да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, въззивният съд е счел, че указанията за отстраняване на нередовностите й са били надлежно съобщени и на двамата ищци, като по отношение на ищеца С. Д. връчването е станало по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК – на неговата сестра, която живее на същия административен адрес. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на жалбоподателя, че цитираната разпоредба в случая е неприложима, тъй като сестрата на ищеца не е част от неговото домакинство и че същата живее в отделно жилище, макар и на същия адрес.
Потвърждаването на определението за отказ да бъде възстановен срокът за отстраняване недостатъците на исковата молба е аргументирано с липсата на доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства, причинили пропускането на срока. Този извод е направен, от една страна, поради това, че показанията на разпитаната по делото свидетелка не установяват отсъствие на адресата от адреса по време на връчване на съобщението, а от друга страна – тъй като твърдяното от частния жалбоподател нередовно връчване на съобщението с указанията по чл. 129, ал. 2 ГПК не представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на закона.
С оглед мотивите на въззивното определение, касационното обжалване на същото следва да бъде допуснато.
По отношение и на двата поставени въпроса е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – същите са значими за делото, тъй като обуславят неговия изход. По отношение на първия въпрос е налице и едно от поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Доколкото приложените определения на ВКС касаят фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело, не може да се приеме за доказано твърдяното от частния касатор противоречие в практиката – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК е неясна по отношение съдържанието, което се влага в употребеното в нея понятие “който живее на адреса” и предвид липсата на категорична съдебна практика по този въпрос.
По приетия за релевантен за делото въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата. Същевременно, обаче, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице, което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно /чл. 46 ГПК/. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под “друго лице, което живее на адреса”, следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 38 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието “адрес” на физическите лица, дадена в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, според която адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си и което включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент. От посочения начин на дефиниране на адреса се налага извода, че адресът представлява конкретното жилище, в което дадено лице живее. С оглед на това, следва да се приеме, че получател на съобщението по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК може да бъде само лице, живеещо в жилището, в което живее и адресатът, без да е задължително същото да е член на неговото домакинство. Или, когато на определен административен адрес се намират повече от едно жилища, лице, което живее в жилище, различно от това на адресата, не може да получава изпратените до него съобщения. Такова лице се явява съсед на адресата и връчването на съобщенията чрез него е недопустимо.
С оглед отговора на значимия за делото въпрос, настоящият състав намира, че в случая е налице нередовно връчване на съобщението до ищеца С. Д. с указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба, дадени с разпореждане № 267 от 26.05.2010 г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Л. К. се установява, че ищецът и неговата сестра Т. Б., която е получила съобщението, живеят в къща-близнак, но в отделни жилища, с различни входове. Поради това, не може да се приеме, че сестрата се явява друго лице по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез което може да бъде извършено връчването. Оттук и изводът, че ищецът не е бил надлежно уведомен за дадените му указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и поради това разпореждането за връщането й е незаконосъобразно. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, който следва да отчете факта, че понастоящем дадените на ищеца указания вече са изпълнени с депозираната от него молба вх. № 1500 от 25.06.2010 г.
Предвид отмяната на разпореждането за връщане на исковата молба, подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение, в частта, с която е потвърдено определението за отказ да бъде възстановен срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба, се явява недопустима поради липса на правен интерес и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 243 от 26.08.2010 г. по в. ч. гр. д. № 383/2010 г. на С. окръжен съд в частта, с която е потвърдено разпореждане № 315 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 120/2010г. на Чепеларски районен съд за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото, както и самото потвърдено разпореждане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. С. Д. от гр. Ч. против определение № 243 от 26.08.2010 г. по в. ч. гр. д. № 383/2010 г. на С. окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 120/2010г. на Чепеларски районен съд за отказ да бъде възстановен срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба.
ВРЪЩА делото на Чепеларски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частта, с която частната касационна жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: