Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  136   София, 02.07.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 581/2009 година     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Н. - гражданка на Руската федерация, срещу решение № 122 от 30.01.2009 г. по т. д. № 2196/2006 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. Със същото решение е обезсилено постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 3 състав, решение от 03.11.2003 г. по гр. д. № 5074/2002 г. в частта, с която е отхвърлен предявен от Г. Г. Н. против С. П. Я. иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и е прекратено производството по този иск като недопустимо, а в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Г. Н. срещу Г. Д. и „А” Е. искове с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, първоинстанционното решение е оставено в сила. С касационната жалба е поискана цялостна отмяна на въззивното решение, но доколкото жалбата не съдържа доводи за неговата неправилност в частта за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав приема, че същата е насочена само срещу частта от решението, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ спрямо ответниците Г. Д. и „А” ЕООД. В останалата част въззивното решение е влязло в сила и ответникът С. П. Я. неправилно е конституиран като страна в касационното производство. Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че сключеният между С като мним неин пълномощник без валидно пълномощно и ответника Г договор за продажба на дружествените й дялове в капитала на „А” Е. е нищожен и не е породил правни последици, а като резултат от това вписаното в търговския регистър прехвърляне на дяловете е опорочено. Релевира доводи за незаконосъобразност и несъответствие със задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС на приетите от въззивния съд изводи за валидност на разпоредителната сделка и за неоснователност на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, с който е атакувано порочното вписване на несъществуващо обстоятелство. Съобразно аргументите в жалбата, касаторката прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците по касация Г. Д. Д. и „Г” Е. /с предишно фирмено наименование „А” ЕООД/ не изразяват становище по основателността на касационната жалба. С определение № 786 от 15.12.2009 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния приет за значим материалноправен въпрос : За обусловеността на иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ от иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД, доколкото резултатът от втория иск дава отговор на въпроса съществуващо или несъществуващо е обстоятелството, въз основа на което е извършено атакувано с първия иск вписване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните от страните доводи съобразно правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба /поправена в хода на делото по реда на чл.100 от ГПК - отм./ на Г. Г. Н. , с която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу С. П. Я., Г. Д. Д. и „А” Е. , както следва : Иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД - за установяване нищожност на договор от 30.04.2002 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на „А” Е. , сключен между С като пълномощник на продавача Г. Н. и Г. Д. като купувач, поради липса на съгласие; Иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ - за установяване порочност на вписаното прехвърляне на дружествени дялове по партидата на „А” Е. , извършено с решение № 2/08.05.2002 г. по ф. д. № 9594/2000 г. на Софийски градски съд. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е изложила твърдения, че на 30.04.2002 г. между ответниците С е сключен договор за продажба, с който първият в качеството на неин мним пълномощник е продал на втория дружествените й дялове в „А” Е. , формиращи 100 % от капитала на дружеството; че договорът за продажба е нищожен и не е породил правни последици, тъй като е сключен без нейно съгласие и без надлежно упълномощаване на мнимия пълномощник за разпореждането. При така заявените обстоятелства и като е поддържала, че прехвърлянето на дяловете не е могло да настъпи валидно поради нищожността на договора за продажба, ищцата е поискала от съда да обяви договора за нищожен и да прогласи за нищожно или за недопустимо извършеното по партидата на „А” Е. вписване на ненастъпилото прехвърляне, за да бъде заличено вписването по реда на чл.498 от ГПК /отм./. С решение от 03.11.2003 г. по гр. д. № 5074/2002 г. на Софийски градски съд е отхвърлен „изцяло” искът на Г. Н. срещу С. Я. , Г. Д. и „А” ЕООД. В мотивите към решението е прието, че искът е с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, но е неоснователен поради недоказване на твърдяната нищожност на договора за продажба, въз основа на който е извършено атакуваното вписване. По повод подадена от ищцата въззивна жалба делото е върнато на първоинстанционния съд за допълване на решението по реда на чл.193 от ГПК /отм./, предвид констатация на въззивния съд за липса на произнасяне по обективно съединения иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД. Първоинстанционният съд е постановил допълнително решение от 24.10.2006 г. като е отхвърлил иска на Г. Н. за обявяване нищожност на договора от 30.04.2002 г., без да се произнесе в мотивите по неговата основателност. Изпратеното до ищцата съобщение за решението е приложено към делото в цялост с резолюция от 06.112006 г. „чл.51, ал.4 от ГПК”, без да има данни за редовно връчване на друго съобщение. С обжалваното в настоящото производство решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението от 03.11.2003 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Г. Н. срещу Г. Д. и „А” Е. иск по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ по съображения за неговата неоснователност. Решаващият аргумент, с който въззивната инстанция е обосновала крайния си извод по предмета на делото, е влизането в сила на необжалваното допълнително решение от 24.10.2006 г. Изложени са съждения, че целта на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е да се установи несъществуване на вписаното от регистърния съд обстоятелство - прехвърляне на дружествените дялове на ищцата в ответното дружество поради нищожност на договора за продажба и като последица от това да се заличи вписването на основание чл.498 от ГПК /отм./, но с оглед влязлото в сила, задължително за съда и страните, решение за отхвърляне на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД, договорът следва да се приеме за действителен, а вписаното с обстоятелство - за съществуващо. Решението е неправилно. Искът по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, чрез който се атакува извършено в търговския регистър вписване, е насочен към установяване на пороци при вписването или на вписани от регистърния съд несъществуващи обстоятелства. Влязлото в сила решение, с което по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ е признато за нищожно или недопустимо вписването, респ. за несъществуващо вписаното обстоятелство, е предвидено в чл.498 от ГПК като основание за заличаване на извършеното вписване. Според разясненията в т.3 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено само по отношение на подлежащите на вписване обстоятелства, а „вписване на несъществуващо обстоятелство” по см. на чл.498 от ГПК /отм./ е налице, когато вписаното обстоятелство не е възникнало валидно. В този случай, за да бъде заличено вписването съобразно разпоредбата на чл.498 от ГПК /отм./, ищецът по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ следва да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на ползващите се от вписването лица, че вписаното обстоятелство не е настъпило поради наличие на правоизключващи факти, препятстващи целените правни последици. В конкретния случай ищцата - касатор в настоящото производство, е сезирала съда с обективно съединени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, насочени към установяване по съдебен ред на нищожността на договора от 30.04.2002 г., с който е извършено прехвърляне на дружествените й дялове в „А” Е. при твърдяна липса на съгласие за разпореждането, и на отсъствие на вписаното в търговския регистър прехвърляне на дяловете, т. е. на несъществуване на вписано обстоятелство по смисъла на чл.431, ал.2 във вр. с чл.498 от ГПК /отм./. Нищожността на договора е релевирана в исковата молба едновременно като основание и на двата обективно съединени иска, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.2 от ГПК /отм./, приложима по силата на пар.2, ал.2 от ПЗР на ГПК от 2007 г., решаващата инстанция е била длъжна да разгледа и да разреши повдигнатия пред нея правен спор за нищожност на разпоредителната сделка, чиито последици са вписани в търговския регистър и са атакувани по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. В нарушение на задължението си по чл.2 от ГПК /отм./ въззивният съд е отказал да се произнесе по иска с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД /отм./, независимо от преюдициалното му значение за изхода на спора по иска с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. Като е отхвърлил иска за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, без да обсъди дали то е възникнало валидно с оглед отричането на правопораждащия го юридически факт, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което подлежи на отмяна съгл. чл.293, ал.2 от ГПК. Не могат да бъдат възприети изводите за неоснователност на иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ единствено по съображения, основани на постановеното по реда на чл.193 от ГПК /отм./ първоинстанционно решение. Дори да се приеме, че с решението е отхвърлен искът за нищожност на прехвърлителната сделка, към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство то не се е ползвало със сила на пресъдено нещо с произтичащата от чл.224, ал.1 от ГПК /отм./ забрана за пререшаване на спора по чл.26, ал.2 от ЗЗД поради отсъствието на данни за надлежното му съобщаване на ищцата - физическо лице по предвидения в чл.46 и чл.47 от ГПК /отм./, съответно чл.51, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК /отм./ процесуален ред, а оттук - и за влизането му в сила при предпоставките на чл.219, б.”б”, пр.1 от ГПК /отм./. Решението не съставлява процесуална пречка за произнасяне по въпроса за действителността, респ. нищожността на договора за продажба и с оглед на обстоятелството, че освен като основание на самостоятелния иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, нищожността е въведена в исковата молба и като основание на обективно съединения иск по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, на основание чл.293, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд в съответствие с разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на въведения с иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ във вр. с чл.26, ал.2 от ЗЗД правен спор. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 122 от 30.01.2009 г. по т. д. № 2196/2006 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 3 състав, решение от 03.11.2003 г. по гр. д. № 5074/2002 г. за отхвърляне на предявения от Г. Г. Н. срещу Г. Д. Д. и „А” Е. /понастоящем „Г” ЕООД/ иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./.   ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :