Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 22.08.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 305 по описа за 2012г. и приема следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. на о. /МО/, приподписана от юрк.Н., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 03.VІІІ.2011г. по в.гр.д. № 1255/2011г. В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.2 ГПК с определение № 1261/26.ХІ.2012г. по въпроса „дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл.9а от Указ № 463/1950г., и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО” поради противоречивото му разрешаване от съдилищата. Ответниците по касационната жалба [фирма] С. /в ликвидация/ и С. И. П. чрез пълномощника им адв.Н. са заели становище за нейната неоснователност. Ответниците П. П. С., Р. В. Н., В. В. П., А. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б., С. К. П., всички от С., и Д. като заинтересована страна чрез министъра на Р. не са дали отговори по реда на чл.287 ал.1 ГПК. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на СГС от 02.VІІ.2010г. по гр.д. № 3415/1993г., с което са отхвърлени предявените от МО срещу [фирма], С. Ив.П., А. Д.П., М. К.Б., П. П.С., В. В.П., Р. В.Н., Г. К.Б., Л. Г.Г. и С. К.П. искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД и чл.26 ал.2 пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договори за продажба на 13 магазини в С., съответно индивидуализирани, сключени между МО и КФ „А.” с договори от 02.ХІІ.1991г. – за 5 магазина, от 21.ХІІ.1991г. – за 7 магазина и от 22.ХІІ.1991г. – за един магазин, както и предявените ревандикационни искове. Въззивният съд е приел във връзка с претенцията за нищожност на договорите поради противоречието им със закона като сключени в нарушение на чл.9а от Указ № 463/1950г., по силата на който МО няма право да се разпорежда с недвижими имоти, които не са жилища, в полза на лица, които не са военнослужещи и военни служители, че магазините са били собственост под формата на предоставени за стопанисване, управление и разпореждане на МО, на което СНС-ИК отредил терена за комплексно застрояване в съответствие с чл.9а ал.2 от Указ № 463, че продажбите им са извършени в съответствие с чл.9а ал.4 – от изрично овластеното поделение-инвеститор съгласно решение по протокол по чл.40 от Наредба № 6 за държавно приемане на обектите по капиталното строителство на приемателна комисия, че волята на законодателя МНО да се разпорежда не само с жилищните, но и с другите си обекти, в т.ч. магазините, макар с оглед предназначението си те формално да не се включват във ведомствения жилищен фонд на МО, в полза на лица, които не са военнослужещи, е обективирана в чл.9а ал.1 т.2 от посочения Указ от 1950г., като този извод се извежда по тълкувателен път. При положение, че няма друга уредба на режима за придобиване, построяване и разпореждане с нежилищните обекти, съобразяването само с критерия „предназначение” е стеснително тълкуване на закона, при което под „други обекти” в посочената разпоредба следва да се разбират и нежилищните такива. Според посочената разпоредба отчуждаването може да е в полза и на „други лица, определени в наредбата по този член”, на каквато обаче и която да забранява продажбата на лица извън системата на МО ищецът не се позовава. Специални изисквания в нормативните актове са били предвидени само по отношение на купувачите на жилища от МО, които няма основание да се прилагат по аналогия и спрямо купувачите на нежилищни обекти. С оглед на това и тъй като в действащото към момента на продажбите законодателство не съществува забрана за продажба на магазини на лица извън системата на МО, не е налице твърдяната нищожност поради противоречие със закона. Във връзка с твърдяното основание за нищожност поради невъзможен предмет, тъй като не съществува правна възможност за разпореждане с държавни недвижими имоти, е прието, че в действащото към момента на продажбите законодателство няма разпоредби, изключващи притежаваните от МО магазини от гражданския оборот, а очевидно липсва и фактическа невъзможност за сключването на сделките, доколкото няма твърдения и данни за погиването на вещта. Като неоснователно е прието и твърдението за нищожност на сделките поради липса на предвидената в закона /чл.18 ЗЗД/ форма с оглед приложимостта на специалния Указ № 463/1950г. и неприложимостта на общия ред. Съдът се е позовал на чл.9а ал.5 от Указа за придобиването на собствеността от купувача по силата на самия договор, без да е необходима за това нотариална форма. С неоснователността на претенциите за нищожност на договорите е обоснована неоснователността и на ревандикационните искове. По първата част от въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ констатира, че е налице уеднаквена практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 и следв. ГПК, предмет на решения № 667/18.І.2011г. по гр.д. № 9/2010г. ІІІ ГО и № 312/28.VІ.2011г. по гр.д. № 1174/2010г. ІV ГО. В тях е прието, че магазините не се включват във ведомствения жилищен фонд на МО по чл.1 ал.1 от Указ № 463/1950г. /отм./. Без значение за това е, че съответният магазин, предмет на оспорената сделка, фигурира в главната книга за имотите – частна държавна собственост - на ведомствения жилищен фонд на МНО. Магазините не попадат в категорията „други обекти” по смисъла на чл.9а ал.1 от посочения Указ. Това е така с оглед изричните изисквания на разпоредбата тези обекти да са в жилищния фонд и да са предназначени да задоволяват жилищните нужди на военнослужещите. Такива обекти може да бъдат ателиета и гаражи - самостоятелни обекти на собственост, функционално свързани с жилищата. Това следва и от целта на фонда, който се създава за задоволяване на такива нужди на военнослужещите и на военните служители /чл.3, чл.6, чл.7 от Указа/, каквито магазините предвид стопанското им предназначение не могат да задоволяват. С оглед на това по отношение на разпоредителните сделки с магазини редът по чл.9а от Указа е неприложим. Това разрешение на поставения материалноправен въпрос настоящият състав на ВКС напълно споделя и не намира основание за промяната му. В допълнение следва да се посочи и следното: Главната книга за отчет на военно-жилищния фонд е предвидена в чл.78 ал.1 от Правилника за военно-жилищния фонд, одобрен със заповед на министъра на отбраната № 125/26.ХІ.1980г. В пар.3 от Заключителните разпоредби на Правилника е посочено, че той се издава въз основа на чл.10 от Указа за създаване на жилищния фонд при МНО, т.е. Указ № 463/1950г., и чл.18 ЗНО. Според чл.10 от Указа за приложението му може да бъде издаден правилник, одобрен от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната. Следователно правилникът е издаден от неоправомощен орган, поради което и тъй като не е обнародван в „Държавен вестник” съобразно изискването на чл.5 ал.5 от Конституцията на РБ /КРБ/, той не е част от приложимото право /виж и пар.3 ал.1 от ПЗР на КРБ/. Аргумент за извода, че магазините не се включват в жилищния фонд на МО, се съдържа и в разпоредбата на чл.17 ЗС /в редакцията му към моментите на сключените договори, предмет на настоящото производство/, предвиждаща, че управлението и стопанисването на имотите, включени в държавния жилищен фонд, принадлежи на народните съвети и на държавните учреждения и предприятия към отделните ведомства, като за целта към тях се създават жилищни фондове. Аргументи, че под израза „други обекти” в чл.9а от Указ № 463/1950г. се разбират освен жилищата и ателиетата и гаражите, се съдържат и в разпоредбите на Глава ХІV на НДИ /отм./ – Продажба на държавни жилища, ателиета и гаражи, в т.ч. в чл.112, предвиждащ, че жилищата от държавния жилищен фонд /каквито са и тези във ведомствените фондове/ се продават за задоволяване на жилищни, здравни и професионални нужди на граждани. По втората част от поставения като основание за допускане на касационно обжалване въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: С оглед целта на Указа – създаване на военно-жилищен фонд при МО, изричните и ясни разпоредби на чл.1 от него, определящи обхватът на фонда – всички построени от МО или придобити от него по друг начин жилищни помещения, както и правомощията на МО, определени в чл.9а ал.1 – да строи жилища и други обекти и да продава такива за задоволяване единствено на жилищните нужди на военнослужещите /т.1/ и да продава жилища и други обекти от жилищния си фонд единствено на наематели – военнослужещи и други /по аргументи от разпоредбите на чл.3, чл.6 и чл.7 от Указа изразът „други” в чл.9а ал.1 т.2 означава „военни лица и военни служители”/, се налага извод, че субект на продажбата, т.е. купувач, по чл.9а от Указ № 463/1950г. не може да бъде търговско дружество или физическо лице, което не е военнослужещ или военен служител. При това тълкуване на закона се налага извод, че касационната жалба е частично основателна. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че сключените между страните договори за продажба са в съответствие с изискванията на чл.9а от Указ № 463/1950г. По изложените вече съображения в отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, магазините, предмет на процесните договори, не се включват в жилищния фонд на МО и не задоволяват жилищни нужди на военнослужещи и разпореждането с тях по специалния ред, предвиден в чл.9а ал.1 т.1 и ал.4 пр.1 от Указа, в полза на ответниците, които не са военнослужещи или военни служители, е в противоречие със закона. Неправилно въззивният съд е основал обратния си извод в тази насока на разпоредбата на чл.9а ал.1 т.2 от Указа – тя не е приложима в случая с оглед на обстоятелството, че договорите са сключени между инвеститора /под.38420 – виж протокол № 19/28.ХІІ.1987г. /л.197/ и протокол образец 16 по чл.40 от Наредба № 6 за държавно приемане на обектите по капиталното строителство /л.200/ и ответното дружество, при което и предвид разпоредбата на чл.9а ал.4 пр.1 от Указа основанието за сключването им е това по чл.9а ал.1 т.1 от Указа. Неправилен е и изводът, че не е била налице друга правна уредба на режима за придобиване, построяване и разпореждане с нежилищните ведомствени обекти – такава уредба е била предвидена в чл.15 ЗС /в редакцията му към 28.ХІІ.1987г., когато ИК на СНС с решение по Протокол № 19 /лист 197/ е предоставил на МНО терен в[жк]с правото за комплексното му застрояване с жилищни, обществени и търговски обекти/, в чл.18, чл.21 ЗС и в издадената въз основа на последната разпоредба Наредба за държавните имоти /отм./. С оглед на изложеното атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в частите по претенциите за нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и с оглед на това и по претенциите за установяване правото на ищеца на собственост върху процесните магазини и за предаване на владението върху магазин № 2 във вх.* ет.* в бл.*** по отношение на Р. В.Н. и Л. Г.Г., като спорът бъде разрешен по същество в тези части на основание чл.293 ал. 1 и ал.2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Нищожността на договорите за продажба означава, че те не са породили целеното с тях правно действие, т.е. собствеността върху процесните магазини не е преминала у ответното дружество /съдружници в което са ответниците – физически лица/. Ето защо правото на собственост върху тези обекти е останало притежание на ищеца, на който с посоченото по-горе решение е учредено по реда на чл.13 във вр. с чл.15 ЗС /в редакцията им към 1987г./ правото на строеж и относно тях, което обстоятелство следва да бъде признато за установено. Предвид този извод ответниците Р. В.Н. и Л. Г.Г. следва да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху магазин № * във вх.* ет.* в [жилищен адрес] което те осъществяват, видно от отговорите им по реда на чл.114 ГПК /отм./, дадени от тях в с.з. на 08.ІV.2010г. В останалите отхвърлителни части въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е касационната жалба в частта относно претенциите за нищожност на договорите за продажба поради липса на предмет, изразяваща се в липса на правна възможност за разпореждане с държавни недвижими имоти. Законосъобразно въззивният съд е приел в тази връзка, че в действащото към момента на продажбите законодателство няма разпоредби, изключващи изцяло притежаваните от МО магазини от гражданския оборот, а липсва и фактическа невъзможност за сключването на сделките, доколкото няма твърдения и данни за погиването на вещта. Неоснователна е жалбата и в частта по претенциите за нищожност на договорите за продажба и поради липса на форма. Това е така, тъй като предвидената в чл.9а от посочения Указ форма е спазена, но договорите са нищожни поради противоречие със закона. Неоснователни са и претенциите за предаване на владението върху магазините, предявени срещу дружеството и ответниците – физически лица, без Л.Г. и Р.Н.. Ищецът, чиято е била тежестта, не е установил по делото кой от тях кои имоти владее. Неоснователно е оплакването в тази насока в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в неуважаване на искането на ищеца във въззивната му жалба за повторно призоваване на ответниците по реда на чл.114 ГПК /отм./, за да отговорят „дали владеят съответния процесен имот” – искането е направено без конкретизиране на „съответния” имот и лицето, което упражнява владението му. Ето защо в частта и по тези претенции въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, № 1443/03.08.2011г. по гр.д № 1255/2011г. в частите по исковете по чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, по установителните искове за собственост, както и по претенциите за предаване на владението по отношение на Р. В.Н. и Л. Г.Г., и ПОСТАНОВЯВА: ПРОГЛАСЯВА нищожността поради противоречие със закона на сключените между М. Н. О. под. ***** и [фирма] С. договори за продажба по реда на чл.9а от Указ № 463/1950г. за създаване на военножилищен фонд при МНО на следните недвижими имоти, находящи се в С.,[жк]: 1. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.*, жил.блок ***-*/*-*//***-* с площ 62.95 м.кв. и 3.04% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 2. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** - на магазин № * вх.* бл.***-*/*-*/***-* с площ 43.89 кв.м и 2.13 % ид.части от общите чадсти на сградата и от правото на строеж върху мястото; 3. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 85.40 кв.м и 4.13% ид.части от припадащите се общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 4. от 02.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин * вх.* ет.* бл. ***-*/*-*/***-* с площ 58.96 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 5. от 02.12.1991г. рег. № ** т./** – на магазин № * вх.* ет.* в блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.70 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 6. от 22.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.70 кв.м и 3.21% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 7. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 58.95 кв.м и 3.81% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж; 8. от 02.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.7 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 9. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 24.66 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 10. от 02.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 83.17 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от прпавото на строеж; 11. от 02.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 53.29 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 12. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх.* ет. * в жил. Блок ***-*/*-*/***-* с площ 101.2 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; 13. от 21.12.1991г. рег. № ** том ** – на магазин № * вх. * ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 69.60 кв.м и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, по исковете, предявени от М. О. срещу [фирма] С. /в ликвидация/, С. И. П., П. П. С., Р. В. Н., В. В. П., А. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б. и С. К. П., всички от С., при участието на Д. чрез м. на р. р. и б. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма] С./в ликвидация/, С. И. П., П. П. С., Р. В. Н., В. В. П., А. Д. П., Г. К. Б., Л. Г. Г., М. К. Б. и С. К. П., всички от С., че М. НА О. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в С.,[жк]: 1. магазин № * вх.* ет.*, жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 62.95 м.кв. и на 3.04% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г. рег. № ** том ** ; 2. магазин № * вх.* бл.***-*/*-*/***-* с площ 43.89 кв.м и на 2.13 % ид.части от общите чадсти на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 21.12.1991г. рег. № ** том ** ; 3. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 85.40 кв.м и на 4.13% ид.части от припадащите се общи части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 21.12.1991г. рег. № ** том ** ; 4. магазин * вх.* ет.* бл. ***-*/*-*/***-* с площ 58.96 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, предмет на договор от 02.12.1991г. рег. № ** том **; 5. магазин № * вх.* ет.* в блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.70 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г. рег. № ** т.**; 6. магазин № * вх.* ет.* в блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.70 кв.м и на 3.21% ид от 22.12.1991г. рег. № ** том **.части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 22.12.1991г. рег. № ** том **; 7. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 58.95 кв.м и на 3.81% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор . от 21.12.1991г. рег. № ** том **; 8. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 49.7 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г. рег. № ** том **; 9. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 24.66 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г. рег. № ** том **; 10. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 83.17 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г. рег. № ** том **; 11. магазин № * вх.* ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 53.29 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 02.12.1991г. рег. № ** том **; 12. магазин № * вх. * ет.* в жил. Блок ***-*/*-*/***-* с площ 101.2 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор от 21.12.1991г. рег. № ** том **; 13. магазин № * вх. * ет.* в жил.блок ***-*/*-*/***-* с площ 69.60 кв.м и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, предмет на договор 21.12.1991г. рег. № ** том **. ОСЪЖДА Р. В. Н. и Л. Г. Г., и двамата от С., да предадат на М. НА О. владението върху магазин № * ет.* вх.*, бл.***-*/*-*/***-*, находящ се в С.,[жк]. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му части. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: