1 Р Е Ш Е Н И Е № 361 София, 25 октомври 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИванНедев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Даниела Атанасова при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 360/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец Я. С. С., срещу решение № 106 от 03.05.2010г. на Окръжен съд-Бургас, постановено по внчхд № 247/10г. В жалбата се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставането й без уважение. Частният тъжител и граждански ищец, както и неговият повереник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Депозирано е писмено становище от адв.Янев, пълномощник на касатора, в подкрепа на касационната жалба и направеното с нея искане. Защитата на подсъдимия, пледира за оставяне без уважение на жалбата. Твърди, че развитите оплаквания са неоснователни, тъй като въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения. Изразява становище, че въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Подсъдимият Б. С. моли за потвърждаване на решението, постановено от ОС-Бургас. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 181 от 01.02.2010г., постановена по нчхд № 3005/09г. РС-Бургас, е признал подсъдимия Б. Д. С. за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лева. Със същата присъда, подсъдимият е бил признат за невиновен по подигнатото му и поддържано обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр ал.1, т.1 и т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по приетите за разглеждане граждански искове за неимуществени вреди, като по първото обвинение е присъдил обезщетение в размер на 1000лева, а искът по второто обвинениe е отхвърлен изцяло. С въззивно решение № 106 от 03.05.2010г., постановено по внохд № 247/10г., Бургаският окръжен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в наказателно и гражданско осъдителните й части, като е постановил отмяна на присъдата и е признал подсъдимия за невиновен. Присъдата на РС-Бургас в останалата й част е била потвърдена. Касационната жалба е допустима и основателна. Настоящата инстанция намира за допустима жалбата на частния тъжител и граждански ищец независимо, че атакуваният съдебен акт е титулуван „решение” на окръжен съд и съгласно нормата на чл.346 от НПК не подлежи на касационна проверка.От мотивната част на въззивното решение се установява, че по съществото си този акт е „нова присъда”, постановена от окръжния съд като въззивна инстанция, поради което жалбата на касатора следва да бъде разгледана по същество, противното би означавало възприемането на един крайно формален подход, който би довел до съществено ограничаване правата на страните в процеса. По съществото си касационната жалба е основателна по релевираните в нея доводи, касателно допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, Бургаският окръжен съд, е постановил съдебния си акт в нарушение на разпоредбата на чл.336, ал.1, т.3 от НПК. Последната визира правомощие на въззивната инстанция да отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, когато се налага да оправдае подсъдим, осъден от първостепенния съд.От въззивното решение е видно, че преценявайки доказателствената маса, окръжният съд е изградил своето вътрешно убеждение, достигайки до извод за невиновност на подсъдимия по обвинението, за което е бил осъден от първия съд.При така изведени правни изводи, съдът е бил длъжен да упражни горепосоченото си правомощие, като постанови въззивна присъда. На следващо място, самият диспозитив на атакуваното решение е вътрешно противоречив и непълен. Съдът е изменил първоинстанционната присъда в определени нейни части, като я е отменил и е признал подс.Б. С. за невиновен. Тази деятелност също страда от порок, тъй като в разпоредбата на чл.337 от НПК изрично са посочени предпоставките, при които въззивната инстнация може да упражни правомощието си да измени първоинстанционната присъда. Сред тях не е визирано такова, свързано с отмяна на присъдата и признаването на подсъдимия за невиновен за дадено престъпление. Също така, диспозитивът е непълен, тъй като подсъдимият е признат за невиновен, но не е оправдан по възведеното му обвинение. Налична е непълнота и във връзка с произнасянето по отношение на гражданско-осъдителната част на първоинстанционната присъда, като последната само е отменена с въззивния акт, но след това липсва произнасяне по гражданския иск. Всички гореизложени пороци, от които страда атакуваният пред касационната инстанция акт са съществени по своя характер и от категорията на абсолютните процесуални нарушения, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, за тяхното отстраняване Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 106 от 03.05.2010г., постановено по внчхд № 247/10г. по описа на Окръжен съд-Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски окръжен съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: