2 Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр. С., 16.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 331 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. А. М. от[населено място], приподписана от адв. А. К., против въззивното решение № 1464 от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2454 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г., с което е оставено в сила решение № 3731 от 27 юли 2009 г., постановено по гр.д. № 4920 по описа на Софийския градски съд за 2007 г. Касационният контрол е допуснат с определение № 909 от 16 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправните въпроси по необходимостта ищецът да провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от ответната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с разпоредбата на чл. 109, ал. 4 ГПК (отм.) кои факти и твърдения на страните са безспорни и по кои страните спорят и следва да навеждат допълнителни доказателства. По поставените въпроси касаторът сочи, че защитата на страните по делото се изгражда с оглед на заявените от противната страна обстоятелства и факти и съдът не би следвало по своя еднолична преценка да ги променя; не е допустимо да се приема за спорен факт, който не е бил спорен между страните; ако е счел, че е необходимо допълнителното изясняване на въпроси, които не са коментирани от страните, съдът е следвало да процедира по реда на чл. 109, ал. 2 ГПК (отм.), след което да отдели спорното от безспорното, като по този начин изясни на страните кои факти следва да доказват. Ответникът В. С. П. от[населено място], в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК по поставените въпроси изтъква, че сочените съдебни решения от касатора се отнасят за други случаи; въззивният съд правилно е основал решението си на непредставянето на доказателства за плащането, след като, въпреки наличието на този аргумент в първоинстанционното решение, касаторът не представя доказателства и пред въззивната инстанция; ответникът изразил съмнения за плащането във възраженията си срещу писмената защита на касатора. С решението си въззивният съд приел, че ищецът черпи правото си да иска обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД от твърдението, че е собственик на имота, но доказването правото на собственост в конкретния случай съобразно разпоредбите на договора за покупко-продажба, е свързано с плащането на цената на имота, но писмени доказателства в тази връзка не са представени; при сторено оспорване на правото на собственост от страна на ответника с оглед тежестта на доказване следва да се приеме, че собствеността върху имота не е преминала върху купувача по договора. Основа за изводите си въззивният съд е намерил не в изрично заявена позиция от ответника по спора и проведено във връзка с нея доказване, а в мотивите на първоинстанционното решение и в писмените бележки на ответника по иска пред въззивния съд. В първоинстанционното решение е прието, ведно с други съображения по неоснователността на иска, че не са ангажирани доказателства за заплащане на продажната цена за имота. Във въззивната жалба ищецът подчертава, че от текста на договора е ясно, че цената е заплатена. В писмените бележки, представени от ответника пред въззивния съд се сочи, че и във въззивния съд касаторът не представял доказателства за заплащане на цената, като самото непредставяне на такива при значението им, мотивирано от съда, буди съмнения за някаква нередност. Друго разрешение на поставения проблем за реда и необходимостта от провеждане на доказването на факти и задълженията на съда в тази връзка, се възприема в практиката на върховния съд. Така в решение № 457 по гр.д. № 4 за 2003 г. на ІІІ ГО се приема, че съдът следва да се ограничи в рамките, очертани от страните по делото, а ако счете, че дадени обстоятелства са от съществено значение за спора, следва по реда на чл. 109 ГПК чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното. В решение № 305 по гр.д. № 728 за 2008 г. на І ГО се приема, че съдът е длъжен по реда на чл. 109 ГПК (отм.) да посочи кои са безспорните факти и да разпредели доказателствената тежест между страните по отношение на тези, които подлежат на доказване. Касационният съд приема за правилно второто становище. След като съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти, то той следва да вземе решението си при съобразяване на онези от тях, които са поддържани от страните. С оглед изясняването на фактите, които са съществени за значението на спора, съдът в процедурата по чл. 109 ГПК (отм.) следва чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното. Така съдът насочва страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях, като представят и съответните доказателства. Касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на 19935 лева обезщетение за лишаване от ползване на имот за периода 12 октомври 2006 г. – 29 февруари 2008 г. В исковата си молба касаторът сочи, че чрез публичен търг закупил обособена част от общинско дружество, но до, както и в момента на продажбата в имота имало самонастанили се лица; ответникът не освободил имота въпреки сторените опити. Ответникът по иска е избрал да се защищава с различни възражения, като твърденията му се доразвиват в течение на процеса. Първоинстанционният съд е пренебрегнал задължението си да посочи на страните кои са спорните и подлежащи на доказване факти съобразно очертаната от страните по спора рамка на твърденията им, а въззивният съд не е коригирал този пропуск. Тъй като съобразяването на твърденията на страните по спора, респективно – преценката на представените множество писмени доказателства и евентуалната необходимост от извършване на нови процесуални действия, зависи от определянето на спорните обстоятелства, атакуваното решение следва да се отмени и при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното разглеждане на спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 1464 от 26 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 2454 по описа на апелативния съд в[населено място] за 2009 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния апелативен съд в[населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: