Р Е Ш Е Н И Е № . 220 София, 30.03. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 30.11.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л. Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 895/2009 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма],[населено място] против въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 160 от 24. 06.2009 год., по в.гр.д.№ 1110/2008 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК/ отм./ е уважен предявения от В. Г. М. от[населено място] срещу касатора, в качеството му на ответник, конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключения между страните на 14. 10.2005 год. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 7, на етаж ІІІ, състоящ се от дневна, кухненски бокс и трапезария, баня с тоалетна, две спални с две тераси, от изградена масивна жилищна сграда с обща РЗП -1080 кв.м., находяща се в УПИ VІІ, в кв.222 по плана на[населено място], целият от 544 кв. м., при съседи: от изток- дворно място, от запад- ап.№8 и стълбищна клетка, от север- дворно място и от юг- дворно място, ведно с 11 кв.м. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж, учредено с нот.акт № 159,т.І, рег.№ 755/2005 год. за сумата 72 000 евро. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на извършена на 30.05.2007 год. валидна продажба на имота, предмет на сключения с ищеца предварителен договор, на трето лице, касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че към датата на обжалваното решение, в качеството си на отчуждител той е бил собственик на процесния имот, поради което предпоставките на закона за уважаване на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД са налице. Счита, че щом датата на вписване исковата молба за обявяване на сключения между страните предварителен договор за окончателен е с дата, следваща вписването на нотариалния акт, от който третото лице черпи права върху имота, предмет на прехвърлителната сделка, то претенцията на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ответната по касационната жалба страна е вързразила по основателността и, поддържайки и в съдебно заседание изложените в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, съображения, основното от които е, че при безспорно извършеното от ответника отчуждаване на имота, целените от него с постановяване на въззивното решение вещно-правни последици не могат да настъпят. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 379 от 21.06.2010 год. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право: «Следва ли със съдебното решение за обявяване сключения между страните предварителен договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, купувачът да бъде осъден да заплати на продавача едновременно и остатъка от договорената покупна цена или дължи само разноски?»; «Подлежи ли на тълкуване датата на вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен и коя е меродавната дата-отразената в регистъра и възпроизведена в същата, или тази на подаване молбата за вписване?» и «Към кой момент продавачът по предварителния договор трябва да е собственик на продавания имот- към датата на сключването му, или към датата на обявяването му за окончателен?» са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора съдебни решения на отделни състави на касационната инстанция, които, относно първия са: № 219/ 2000 год., по гр.д.№ 1276/99 год.; № 1023/98 год., по гр. д. № 792/97 год.; № 436/2008 год. по т.д.№ 174/2008 год., а общо за втория и третия - № 115/2006 год. по гр.д.№ 173/2005 год.; № 586/2002 год., по гр.д.№ 154/ 2002 год. и № 1104/2006 год., по гр.д.№ 1072/ 2005 год.. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да уважи предявения конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД въззивният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на закона за обяваване на сключения между страните на 14.10.2005 год. предварителен договор за продажба на недвижим имот, индивидуализиран в достатъчна степен, за да бъде възприет за годен негов предмет, за окончателен. Изложени са съображения, че по силата на възникналата облигационна връзка ответното търговско дружество, в качеството си на продавач- строител се е задължило да построи обещания за продажба апартамент до 31.05.2006 год. и да го прехвърли в собственост на ищеца, в срок до 30 дни, от тази дата срещу покупна цена от 72 000 евро, поради което обстоятелството, че още в деня на подписване на процесната предварителна сделка последният е изплатил сумата 62 500 евро, а по отношение на остатъка от 9 500 евро е постигнато изрично съгласие между съконтрахентите за изплащането му при окончателно завършване на обекта и издадено разрешение за ползване, обосновава правен извод, че купувачът е изправна страна и при безспорния отказ на продавача да изпълни насрещното си задължение, може успешно да упражни правото си да иска сключване на окончателения договор по съдебен ред, поради което предявеният иск е основателен. Съпоставяйки датата на вписване исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен с датата на извършена от ответника, след предварителния договор, продажба на процесния недвижим имот на трето лице, въззивният съд е преценил отчуждителното действие като непротивопоставимо на ищеца, поради което е отрекъл и релевантността му за крайния правен резултат по делото. Решението е неправилно. Безспорно установено от фактическа страна е, че на 30.05.2007 год., ответникът «Е.» ООД е прехвърил в изискуемата се от закона нотариална форма / л.118/ собствеността на недвижимия имот, предмет на процесния предварителен договор, на лицето В. А. Т.. Към тази датата исковата молба на ищеца М. по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, както сочи нанесения върху същата вх.р.№ 3512/31.05.2007 год. на АВ – СВ[населено място], не е вписана, поради което и законовото правило на чл. 114, б.”б”, ал.2 ЗС е неприложимо. Следователно придобитото в резултат на извършената продажба право на собственост от трето на настоящия правен спор лице, като предхождащо по време вписването на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е противопоставимо на ищеца и обстоятелството, че към момента на постановяване съдебното решение, ответникът не е собственик на имота предмет на предварителния договор сключен между страните, само по себе си е достатъчно, за да се отрече наличе на предпоставките, императивно предвидени в закона за обявяването му за окончателен- арг. от чл.298, ал.1 ГПК/ отм./. Затова, като не е съобразил гореизложеното Благоевградският окръжен е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Отделен в тази вр. е въпросът, че с нормата на чл.12 ПВ законодателят императивно е указал реда, по който нормативно разпореденото с чл. 114 от Закона за собствеността задължение за вписване на исковите молби по конкретните визирани искове следва да се осъществява, поради което липсва законово основание меродавната за вписване на същите дата да се определя чрез тълкуване процесуалните действия, осъществени от съдията по вписванията или чрез съпоставка между датата на съответното му разпореждане с конкретно отразената върху самия акт и вписана в съответния регистър при СП към АВ дата, както е процедирал въззивният съд. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самата цел на вписването, като юридически акт, с оповестително-защитен ефект, както е посочено и в ТР № 3/19.07.2010 год. на ОСГК на ВКС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав, на осн. чл.291, ал.1 ГПК счита за правилна по първия материалноправен въпрос, практиката на ВКС, възприета в решения: № 219/21.02.2000год., по гр.д.№ 1276/99 год.; № 1023/98 год., по гр.д.№ 792/97 год. на ІІ-ро г.о. и решение № 436/2008 год., по т.д.№ 174/2008 год. на І-во т.о., според обобщението на която, ако купувачът не е заплатил цената на имота, следва да го стори при уважаване на иска за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради което съдът постановява решение, заместващо окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си изцяло. По останалите формулирани въпроси на материалното право правилна по см. на чл.291, ал.1 ГПК, според настоящия съдебен състав, е практиката на ВКС изразена в решения: № 115/13.04.2006 год., по гр.д.№ 173/2005 год. на І-во т.о. на ВКС; № 586/ 28. 06.2002 год., по гр. д.№ 154/ 2002 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС и № 1104/14.11.2006 год., по гр.д.№ 1072 / 2005 год.ІV-то г.о.. Според възприетото в същата разрешение, само придобитите вещни права преди вписване, вкл. и на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, са противопоставими на ищеца, като меродавна за осъществяваната от решаващия съд преценка е отразената в регистъра и възпроизведана върху самата искова молба, дата. Затова, ако във времето между сключване на предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот и предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД продавачът престане да бъде собственик на този имот по силата на валидна отчуждителна сделка, то искът за сключване на окончателен договор се явява неоснователен, като принадлежността на правото на собственост следва се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и направеното изрично искане, обективирано в касационната жалба, на ответника, на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени деловодните разноски за всички инстанции, възлизащи общо на сумата 1 305 лв. Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.290 и сл. ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 160 от 24. 06.2009 год., по в.гр.д.№ 1110/2008 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Г. М. от[населено място] иск против [фирма], гр.П. за обявяване сключения на 14.10.2005 год. предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №:/ седем/, със застроена площ 85.00кв.м., находящ се на ІІІ жилищен етаж на масивна сграда, състоящ се от дневна с кухненски бокс и трапезария, баня с тоалетна, две спални с две тераси, при съседи на апартамента: от изток- двор; от запад – апартамент № 8 и стълбищна клетка; от север- двор и от юг- двор, заедно с 11.00 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото, на което е построена масивната сграда - УПИ УП/ седем/, в кв. 222 / двеста двадесет и втори/ по плана на[населено място], с обща площ от 544 кв.м., графически изчислени, при съседи на поземления имот: УПИ VІ; УПИ VІІІ и улица, с продажна цена 72 000 евро. ОСЪЖДА В. Г. М. от[населено място] да заплати на [фирма], гр.П. сумата 1 305 лева / хиляда триста и пет лева/ деловодни разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: