6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 09.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1956 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на касационна жалба на ищцата по делото С. Г. С. против решение № 658/17.06.2021г. по в. гр. дело № 514/ 2021 г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 260003/25.08.2020 г. по т.д. № 80/2019г. на Окръжен съд – Кюстендил, е отхвърлен предявения от С. Г. С. срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата от 40 000 лева, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й О. Г. С., настъпила при ПТП на 16.02.2015г., ведно със законната лихва от 18.07.2016г.
Касаторката счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводотвените правила и е необосновано. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се претендира присъждане на адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателката.
Ответникът по жалбата и по делото, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадени е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативният състав е намерил за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че на 16.02.2015 г. е настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищцата - О. С.. Няма спор и относно факта, че инцидентът е настъпил поради виновно и противоправно поведение на водач, за когото е налична влязла в сила присъда и чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Въззивният състав е определил за спорни въпросите относно материалноправната легитимация на ищцата, съпричиняването и размер на обезщетението.
Апелативният състав е кредитирал показанията на В. С. Г., леля на ищцата, която разказва, че познава С. и О. от деца, които живеели заедно с родителите си и имали 6 години разлика. О. нямал желание да учи, но ходил в чужбина и изкарал, пари за да може да учи С.. Той й купил роклята за абитуриентския бал, купил й лаптоп, превозил й багажа до София, когато отишла на общежитие там. Били в добри отношения от малки, той се грижел за нея, водел я на детска градина, правел й сандвичи, тя също му помагала, гладела му ризите, излизали заедно, той бил душата на компанията, возел ги с колата, бил им като закрила. Когато съобщили вестта за смъртта на О., ищцата не можела да повярва, започнала да си скубе косите. Тя се променила, станала затворена, по-нервна, ходели с близките всеки месец на мястото на катастрофата, всички празници посрещали на гробищата, имало снимки на О. в цялата къща. Сега С. се преместила в стаята на брат си, но преди имали отделни свои стаи. С. завършила и започнала работа, вече не ходела по дискотеки.
Бащата на ищцата и на загиналия - Г. С. С., свидетелства, че децата били в много добри отношения. Потвърждава, че О. купил лаптоп и рокля за бала на С., че й давал пари. Сочи, че до кончината на О., те със сестра му били в една стая, били неразделни, той я карал до София като станала студентка, помагал й, купувал й сладки неща, правел й сандвичи, и тя го гледала. В показанията се сочи, че всички рождени дни сега посрещали на гробищата, че на С. й било тежко, имало болка в нея, била нервна, О. й липсвал.
Свидетелят Г. С., заедно с майката на загиналия, са били ищци по дело срещу застрахователя с предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от загубата на сина им О., като с влязло в сила решение № 486 от 27.02.2018 г., по гр.д. № 3942/17 г., САС, 4 с-в, на всеки от ищците е присъдена сума от по 175 000 лева.
При преценка на събраните в производство доказателства въззивният състав е намерил, че връзка между брата и сестрата не е била от такова необичайно и необикновено естество, че да попада в приложното поле на изключителността, съобразно тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Счел е, че житейската ситуация в разглеждания случай безспорно установява много добри отношения между загиналия и по-малката му сестра, но същата не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения между децата в едно семейство - ищцата и загиналия. Събраните доказателства не установяват нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. Прието е, че в случая се установява, че между ищцата и нейния брат са били установени нормални добри отношения, изпълнени с любов и привързаност, като смъртта на О. действително е причинила на ищцата болки и страдания. Констатирал е, че няма данни в живота на брата и сестрата да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен начин да са създала извънредни отношения на засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях - те са живеели заедно с родителите си в по-ранната си възраст, като данните сочат, че О. е пребивавал в чужбина за определен период от време, а впоследствие С. е заминала да учи в София. Не се установява О. да е изпълнявал функциите на родител, нито да е подсигурявал издръжка за С.. Решаващият състав е счел, че обичайните дарове не могат да се считат за такава. Отчел е, че няма категорични данни ищцата и брат й да са били постоянни членове на едно домакинство, нито да са имали общи разходи по издръжка, като не се установява загиналият да е осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа за ищцата, с изключение на присъщите за добрите и топли отношения между брат и сестра жестове.Посочено е, че не се доказва връзката между тях да е била от такова съдържание, че да наподобява на отношенията, установени с ПП 04/61г. и № 5/69г. на ВС, които безспорно са признати за такива, даващи основание за обезвреда на търпените неимуществени вреди.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ При претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на близък, налице ли е изискване да бъде доказано, че претендиращия обезщетение на основание Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г. и починалото лице са живеели заедно в едно домакинство до настъпване на смъртта на пострадалия, да са имали общи разходи за издръжка, да са изпълнявали заместваща функция на родител по отношение един на друг, да са живеели съвместно без родители и пр.?; 2/ Необходимо ли е, за да се установи, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и родственика, претендиращ обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/ 2016 г., да докаже по делото, че е налице връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг?; 3/ Следва ли да се приеме, че връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение е по-силна от нормално присъщата за съответната родствена връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г., единствено ако може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетение?; 4/ Според Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г., какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение - идентични с тези на роднини от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг или сходни на тях?; 5/ При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?; 6/ Какви следва да са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение, в резултат на смъртта на негов брат/ сестра, респективно баба/ дядо, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г.?; 7/ Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка между брат/ сестра, респективно баба/дядо и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици на основание Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г.?; 8/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък?; 9/ За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т. д. № 1/2016 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 5/28.02.2019 г. по т. д. № 1404/ 2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 92/17.11.2020 г. по т. дело № 1275/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 51/28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г. н III г. о. на ВКС, решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на II т. о. на ВКС, решение № 206/26.10.2018 г. по к. т. д. № 670/2017 г. на ВКС, решение № 26/4.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 70/3.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III г. о. на ВКС, решение № 548/6.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о. на ВКС, решение № 331/4.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 36/24.03.2014 г. по т. д. № 2366/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 69/23.07.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. на I т. о. на ВКС, решение № 126/18.10.2019 г. по т. д. № 1785/2018 г. на II т. о. на ВКС.“ Касаторката се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
С Тълкувателно решение № 1/2016г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с които решаващият състав се е съобразил при постановяване на атакуваното въззивно решение е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивният съд въз основа на конкретните установени по делото факти от събраните свидетелски показания, е приел за доказано, че в разглеждания случай безспорно се установяват много добри отношения между загиналия и по-малката му сестра, но същата не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните добри отношения между децата в едно семейство. Решаващият състав безспорно е цитирал дадени в практиката на ВКС казуални разрешения относно обстоятелства, при които е прието наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и неговия родственик, констатирал е, че подобни в случая не са налице, но не е направил извод, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи единствено в примерно изброените случаи и факти, нито че е необходимо отношенията да могат се приравнят по сила на тези между най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг или сходни на тях. Ето защо, свързаните с тях въпроси /№ 1-4 / не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решението е постановено въз основа на установените по делото конкретни обстоятелства, с оглед на които е прието за недоказано загиналият да е осигурявал нетипично и необичайно голяма подкрепа за ищцата, с изключение на присъщите за добрите и топли отношения между брат и сестра жестове. Доколкото житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, като решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти, поради което спрямо въпроси № 6 и 7 също не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. В случая решението е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС - ТР № 1/2016г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, което изключва наличието на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и тъй като обстоятелствата по различните дела не са идентични, то и дадените разрешения от съдилищата не са еднакви, с оглед на което неотносима в случая е цитираната от касаторката практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена при обстоятелства, различни от процесните. Противно на твърденията на жалбоподателката, съдът е постановил акта си въз основа на съвкупна преценка на обстоятелствата от значение за установяване на активната й легитимация по иска, вкл. са съобразени свидетелските показания относно отражението върху психиката на ищцата на смъртта на брат й, с оглед на което въпроси № 5, 8 и 9 също не могат да предпоставят допускането на касационния контрол. Следва да се има предвид, че съдът се е позовал на това, че няма данни приживе в живота на брата и сестрата да е имало такива събития, които по нехарактерен и нетипичен начин да са създали извънредни отношения на засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях. Липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по част от въпросите, съответно съответствието на акта със задължителната практика на ВКС, изключва възможността за допускане на решението до касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изхода на спора на ответника по касацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 658/17.06.2021 г. по в. гр. дело № 514/ 2021 г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |