1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
гр. София,07.04. 2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВАкато изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1336 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от ищеца „Европейски пътища“ АД /с предишно наименование „Пътища Пловдив“ АД/ чрез процесуален представител адв. Р. Ж. и ответника „Дженерали застраховане“ АД чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Х. срещу решение № 297 от 05.02.2019г. по т. дело № 6062/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
Касаторът-ищец „Европейски пътища“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдената сума 1 117 781,34 лв. до претендираната с въззивната жалба сума в размер 1 308 326,23 лв., т. е. за сумата в размер 190 544,89 лв. Прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът не е обсъдил съображенията, че водещият застраховател отговаря за изплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл. 199 КЗ /отм./ и § 1, т. 23 ДР на КЗ /отм./.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага съображения за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпросите на съзастраховането и във връзка с приложението на чл. 199 КЗ /отм./ и § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на КЗ /отм./, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика. Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва касационната жалба на „Европейски пътища“ АД и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на твърдените от касатора-ищец основания и по посочените от него съображения, тъй като посочените норми - чл. 199 КЗ /отм./ и § 1, т. 23 от ДР на КЗ /отм./ не са нито неясни, нито противоречиви, нито непълни.
Касаторът-ответник „Дженерали застраховане“ АД обжалва решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част за сумата 1 117 781,34 лв. и присъдените от първоинстанционния и въззивния съд разноски. Прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е присъдил обезщетение за имуществени вреди в полза на „Европейски пътища“ АД за сумата над 833 608,13 лв., присъдени от СГС, до сумата от 1 117 781,34 лв., тъй като вместо по крайната обобщена претенция съдебният състав недопустимо се е произнесъл по всяка отделна първоначално заявена претенция. Поддържа, че съдът не е съобразил оплакванията във въззивната жалба на „Европейски пътища“, а се е произнесъл с оглед изложените в исковата молба такива, които оплаквания не се поддържат във въззивната жалба. Твърди, че независимо, че не е уважил направените от въззивника–ищец оплаквания за неправилност на решението поради неправилно присъждане само на 65% от обезщетението с оглед съзастрахователния договор и невключване в размера на обезщетението печалба в размер на 10% от стойността на строително-монтажните работи /СМР/, съдебният състав е присъдил по-висок размер на обезщетение за имуществени вреди въз основа на изчисления, каквито въззивникът–ищец не претендира с въззивната жалба.
Касаторът-ответник релевира и доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа също, че съдът не е обсъдил възраженията и доводите дали полагането на трошен камък НТК – 200 представлява подобрение, както и доводите, че ищецът по никакъв начин не е доказал отстраняване на процесните вреди.
В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от него част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953г. и т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави на ВКС: Решение № 24/28.01.2010г. по гр. дело № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 210/15.08.2014г. по гр. дело № 6605/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 134/30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 536/19.12.2012г. по гр. дело № 89/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 37/29.03.2012г. по гр. дело № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., Решение № 66/05.07.2012г. по т. д. № 376/2011г. на ВКС, ГК, I г. о. Касаторът поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответникът „Европейски пътища“ АД оспорва касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част, тъй като касаторът-ответник не е формулирал точно правния въпрос от значение за делото. Поддържа, че въззивният съд е преценил в рамките на обжалвания от ищеца размер какво следва да бъде обезщетението, съобразявайки задължителното изискване на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм/. В представения писмен отговор излага и съображения за правилност на решението в осъдителната част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в предвидения по чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Ищецът е обжалвал решението на СГС в частта, с която искът е отхвьрлен за разликата над 833 608,13 лв. до 1 308 326,33 лв., като във въззивната жалба е направил следните оплаквания: 1/ първоинстанционният съд неправилно и необосновано, в противоречие с чл. 199, ал. 6 КЗ /отм./ и анекс № 2 към застрахователния договор е приел, че ответникът дължи не цялото застрахователно обезщетение, а 65 % от него, като останалите 35 % се дължат от съзастрахователя ЗД „Евроинс“ АД; 2/ СГС неправилно е приел, че обезщетението не следва да обхваща печалбата в размер на 10 % от стойността на извършените СМР.
Ответникът е обжалвал решението на СГС в осъдителната му част за сумата 833 608,13 лв., като във въззивната жалба е направил следните оплаквания: 1/ необосновано съдът е приел, че вредите от процесните събития са такива, каквито ги е посочил ищецът, и че застрахователят се е съгласил с тях; 2/ необосновано е приел също, че ищецът е отстранил процесните вреди с извършени в края на 2014г. СМР; представените в тази насока протокол от 20.03.2014г. /2015г./ и 9 бр. актове обр. 12 са приети в нарушение на процесуалните правила - при настъпила преклузия, и същите не отговарят на изискванията на Наредба № 3/31.07.2003г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, поради което са нищожни; 3/ размерът на вредите е определен неправилно: 3.1/ положеният след ремонта трошен камък НТК 0-200 представлява подобрение в сравнение със състоянието на обекта от преди събитието, поради което стойността му не представлява имуществена вреда; 3.2/ в обезщетението не следва да се включват разходи за възстановяване на машини, кофражи, бродове, отводняване, тъй като не попадат в обхвата на застрахователната защита; 3.3/ обезщетението не следва да се определи по цени, дадени от ищеца, а по средни пазарни цени за строителството по справочника СЕК; 3.4/ неправилно обезщетението е намалено само с едно самоучастие на застрахования в размер на 300 000 лв., доколкото са налице две застрахователни събития, за всяко от които се прилага договореният размер на самоучастие; 3.5/ при изчисляване на размера на обезщетението съдът е допуснал аритметически грешки и грешки при използване на формулата от вещото лице, подробно посочени в молбата по чл. 247 ГПК.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ въззивният съд е приел за установено следното: 1/ С договор № РД-33-16/01.08.2011г. възложителят Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложил, а изпълнителят „Кооператива Муратори & Чементисти - Чи. Ем. Чи. Ди Р.“, регистриран в Италия, е приел да изпълни срещу заплащане на цена от 133 129 678 лв. без ДДС обществена поръчка с предмет - допълнително проектиране и строителство на обект „Автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1 „Оризово – Димитровград“, от км. 5+000 до км. 36+400.; 2/ Със сключения между изпълнителя „Кооператива Муратори & Чементисти - Чи. Ем. Чи. Ди Р.“ и ищеца „Пътища Пловдив“ АД /сега с наименование „Европейски пътища“ АД/ на 14.10.2011г. договор, наименован „договор за наем“, изменен с допълнителни споразумения, ищецът се е задължил да предостави на италианското дружество под наем срещу заплащане на цена от 123 500 000 лв. без ДДС оборудване, инсталации, производствени съоръжения, екипи от квалифицирани служители и работници, описани в приложения № 9 - 12, които следва да бъдат достатъчни и подходящи за договорените резултати и изпълнението на основния договор № РД-33-16/1.08.2011г., сключен с АПИ; 3/ Със същия договор „за наем“ ищецът на практика се е задължил да извърши цялостното строителство на пътния участък, предмет на основния договор № РД-33-16/1.08.2011г., според предоставените от главния изпълнител проекти, като осигури техника, материали и работна сила, която да организира и ръководи; 4/ Между главния изпълнител „Кооператива Муратори & Чементисти - Чи. Ем. Чи. Ди Р.“ и ответника „Дженерали застраховане“ във връзка със строителството на същия обект е сключен процесният договор за застраховка „Всички строителни рискове“, обективиран в застрахователна полица № 111008000439/27.07.2011г. и анекси, в който като съзастраховани лица са посочени АПИ, всички подизпълнители или други лица, извършващи работа по договора за строителството, като застраховката има комплексен характер – покрива, както професионалната отговорност към трети лица, така и увреждането на имущество на самите застраховани за различни рискове; 5/ С добавък № 1/24.10.2011г. към застрахователната полица като съзастрахован по нея изрично е включено „Пътища Пловдив“ АД /сега „Европейски пътища“ АД/; 6/ В полицата и последващите анекси към нея е уговорен срок на застрахователно покритие, който е продължаван - от 00:00 ч. на 02.08.2011г. до 24:00 ч. на 30.06.2015г.; 7/ С техническо споразумение от 04.06.2014г. и анекс от 27.11.2014г., сключени между „Дженерали застраховане“ АД и ЗД „Евроинс“ АД, част от рисковете по полицата са съзастраховани между двете дружества в съотношение 65/35 %, а именно всички рискове, без тези по секция „Тероризъм и саботаж“, за което главният изпълнител е бил уведомен на основание чл. 199, ал. 4 КЗ /отм./; 8/ По време на действието на застраховката са настъпили предвидени в нея рискове, а именно - продължителни валежи от дъжд през м. септември и октомври 2014г. /в периодите 20 – 23.09.2014г. и 23 - 28.10.2014г./, които са причинили щети по част от трасето на строящата се от ищеца магистрала; 9/ Ищецът е уведомил ответника за двете събития с писма с вх. № 235154/25.09.2014г. и вх. № 1-3006/04.11.2014г., по повод на които при ответника са образувани преписки по щети № 235154/25.09.2014г. и № 237471/05.11.2014г.; 10/ С писмо изх. №[ЕИК]/15.01.2016г. ответното застрахователно дружество е предложило на ищеца заплащане на обезщетение за двете щети в общ размер на 324 973,52 лв., които са разпределени между съзастрахователите в съотношение 65/35 %, както следва: от ответника общо 211 232,79 лв. и от ЗД „Евроинс“ АД 113 740,73 лв.; 11/ Предложението не е прието от ищеца; 12/ Ответникът не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение.
Съдебният състав, анализирайки сключения между главния изпълнител „Кооператива Муратори & Чементисти - Чи. Ем. Чи. Ди Р.“ и „Дженерали застраховане“ АД застрахователен договор, добавък № 1/24.10.2011г. към застрахователната полица и допълнителното споразумение от 21.10.2011г. към договора „за наем“ от 14.10.2011г., е направил извод, че застраховката има действие за „Пътища Пловдив“ АД /сега „Европейски пътища“ АД/ като страна. Отчитайки предмета на застраховката, и въз основа на събраните доказателства е приел, че по време на действието на застраховката са настъпили покрити от нея рискове - продължителни валежи от дъжд през м. септември и октомври 2014г., които са причинили щети по част от трасето на строящата се от ищеца магистрала, извършените разходи за отстраняване на които подлежат на обезщетяване от застрахователя.
За установяване вида и обема на вредите въззивният съд се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на СТЕ, въз основа на които е установил, че падналите значителни количества валежи от дъжд през м. септември и м. октомври 2014г. са довели до обилно преовлажняване на земната основа на вече положения от ищеца насип в пласт „Зона Б“ на строящата се автомагистрала „Марица“, отнесли и част от изградените временни бродове, използвани при строителството за временни обходни пътища около обекта. Съдебният състав е приел за доказани следните вреди, настъпили в резултат на процесните застрахователни събития: 1/ възстановяване на отнесени бродове - 2 460 куб. м.; 2/ възстановяване на преовлажнена основа - по 104 860 куб. м. за изкопни и насипни работи за участъци с обща дължина 5 010 м.; 3/ отводняване /водочерпене с помпа/ - 14 мсм. Позовал се е на окончателния доклад от 30.12.2015г. по двете щети, изготвен от „Би Ел Ей“ ЕООД /„Bulgarian Loss Adjusters“ Ltd., асоциирано към Crawford/ въз основа на възлагане от „Дженерали застраховане“ АД, като е приел, че достоверността на данните е подкрепена от показанията на свидетеля Х. И. - управител на същото дружество, изготвил доклада, предварителния доклад от 19.10.2014г., наблюденията по време на огледите от 02.10.2014г. и 06.11.2014г., показанията на свидетелите Бозов и И., и същите не се опровергават от приетите заключения на СТЕ. По отношение на представените 9 бр. актове обр. 12 въззивната инстанция е изложила съображения, че не следва да се вземат предвид поради представянето им във второто съдебно заседание по делото, проведено на 28.09.2017г., при настъпила процесуална преклузия, предвид изготвения в заседанието на 11.05.2017г. точен доклад по чл. 146 ГПК и липсата на искане в същото заседание от страна на ищеца за ангажирането на подобни доказателства.
По отношение на възстановяването на отнесени бродове - 2 460 куб. м. и отводняването /водочерпене с помпа/ - 14 мсм въззивният съд е посочил, че представляват вреди по щета 2. По отношение на възстановяването на преовлажнената основа - по 104 860 куб. м. за изкопни и насипни работи за участъци с обща дължина 5 010 м съдебният състав е съобразил, че първоначално заявените претенции по първата щета са 4 160 м, а по втората щета - 3 140 м, но при застъпване от около 1 000 м, което застъпване е избегнато при финалната претенция. Съобразно приетото в окончателния доклад от 30.12.2015г. съотношение на вредите за възстановяване на преовлажнена основа - изкопни и насипни работи /65 % към щета 1 и 35 % към щета 2/, въззивният съд е направил извод, че изкопните и насипни работи по щета 1 са за участъци с дължина 3 256,50 м. и 68 159 куб. м., а по щета 2 – за участъци с дължима 1 753,50 м. и 36 701 куб. м. Приел е също, че ищецът е отстранил със свои сили и средства посочените вреди, като е извършил съответните СМР.
По въпроса дали отстранената преовлажнена основа е била във вид на земна маса или на трошен камък 0-200, с каквато фракция е била извършена замяната, въззивната инстанция е кредитирала показанията на свидетелите Бозов и И., установяващи, че преди процесните валежи от дъжд е била положена такава фракция, както е предвидена по проекта, които не се опровергават от показанията на свидетеля И.. Въз основа на установените факти е заключила, че замяната на тази основа с фракция от същия вид не представлява подобрение, а адекватно и пълно възстановяване на вредите, поради което подлежи на обезщетяване.
Съдебният състав е приложил специалните условия на клауза MR 106 „Изисквания при работа на секции“ към процесните застрахователния събития и е приел, че лимитирането на обезщетяването до максимална дължина от 3 000 м. трябва да се приложи за претендираните вреди на участъци от насипи за всяко от двете застрахователни събития, т. е. на обезщетяване подлежат вреди по всяко събитие за участъци с обща дължина до 3 000 м. по всяка щета. Прилагайки ограничението на специалната клауза 106, е направил извод, че вредите по щета 1 следва да се обезщетят за увредени участъци от 3 000 м., а вредите по щета 2 - за всички увредени участъци от 1 753,50 м.; пропорционално изчислено за участъка от 3 000 м по щета 1 се следват за изкопни и насипни работи по 62 790,42 куб. м.
По отношение на остойностяването на вредите въззивната инстанция е приела, че следва да се извърши на база средни пазарни цени, а не по цени на ищеца – изпълнител, който начин на оценка съответства най-точно на изискването по чл. 203, ал. 2 КЗ /отм/ за обезщетяване на действителната стойност на увреденото, на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм/ и на предвидените изисквания по раздел I „Материални щети“ от ОУ. Въз основа на заключенията на СТЕ е посочила, че за процесните СМР са приложими следните пазарни цени без начисляване на печалба и ДДС: 1/ за изкопни работи - 3,50 лв./куб. м.; 2/ за насипни работи - 19.32 лв./куб. м.; 3/ за възстановяване на увредени бродове - 18,89 лв./куб. м.; 4/ за водочерпене с помпа - 200 лв./мсм.
За да направи извод за неоснователност на искането на ищеца за включване в обезщетението на печалбата в размер 10 % от стойността на извършените СМР, съдебният състав е изложил няколко аргумента:
1/ От една страна, подобно перо за обезщетяване противоречи на самото застрахователно покритие по процесната имуществена застраховка - за риска „природни бедствия“ тя покрива разходите на изпълнителя и подизпълнителите, които се е наложило да извършат, за да възстановят вече изградените части от обекта с цел неговото пълно завършване и предаване на възложителя. В случай, че възстановяването на увредените участъци се извършва със собствени сили и средства на застрахования, разходите, които застрахованият извършва, са за материали, труд и механизация, които той сам използва, организира и управлява. Стойността на тези разходи се определя по средни пазарни цени - стойността на материалите, труда, разходите за механизация, транспорт и пр., като застрахованият не може да начислява печалба към тези разходи, тъй като подобна печалба той реално не е заплатил на себе си. Пропускането на подобна печалба не представлява вреда във формата на претърпяна загуба, а вреда във формата на пропусната полза, за която застрахователно обезщетение по принцип не се дължи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор /чл. 208, ал. 3, изр. 2 КЗ /отм.//, каквато уговорка в процесния застрахователен договор липсва. Във втората хипотеза /когато отстраняването на вредите е извършено с помощта на възмездно наето трето лице/ разходите, които извършва застрахованият са в размер на всичко заплатено на третото лице, в който случай естествено се включва и начислената от това лице печалба и ДДС. В този случай застрахователят по принцип отговаря само за тези разходи, които не надвишават средните пазарни цени, като измерител на стойността на вредата, освен ако в застраховката не е уговорено друго.
2/ От друга страна, евентуалното начисляване на 10 % печалба върху разходите за отстраняване на процесните вреди би довело до двукратно получаване на подобна печалба от ищеца, тъй като подобна печалба за изпълнението на същите участъци от обекта той ще получи по силата на договора за подизпълнение, сключен с главния изпълнител /договора „за наем“ от 14.10.2011г/, която му се полага еднократно - за завършването на обекта; начисляването и на допълнителна печалба върху разходите за възстановените участъци, би представлявало двукратна печалба за едни и същи участъци, което не може да се приеме за справедливо и правно обосновано.
Прилагайки средните пазарни цени, установени от СТЕ, въззивният съд е остойностил доказаните по вид и обем и съобразно лимита от 3 000 м. за събитие вреди общо в размер 2 319 6633,60 лв., както следва:
1/ по щета 1 - общо 1 432 877,38 лв., от които 219 766,47 лв. - за изкопни работи /62 790,42 х 3,50/ и 1 213 110,91 лв. - за насипни работи /62 790,42 х 19,32/;
2/ по щета 2 - общо 886 786,22 лв., от които 46 469,40 лв. - за възстановяване на отнесени бродове /2 460 х 18,89/, 2 800 лв. - за водочерпене с помпа /14 х 200/, 128 453,50 лв. - за изкопни работи /36 701 х 3,50/, и 709 063,32 лв. - за насипни работи /36 701 x 19,32/.
Въз основа на уговореното в застрахователната полица от 27.07.2011г. съобразно чл. 194 КЗ /отм./ в размер 300 000 лв. от всяка една щета и предвид настъпилите две застрахователни събития, съдебният състав е направил извод, че сумата на самоучастието от 300 000 лв. следва да бъде приспадната от стойността на вредите, причинени от всяко от двете застрахователни събития, както следва: от общата стойност на вредите по щета 1 в размер 1 432 877,38 лв. следва да се приспадне сумата на самоучастие от 300 000 лв., в резултат на което се получава сумата 1 132 877,38 лв.; приспадането на самоучастието от общата стойност на вредите по щета 2 в размер 886 786,22 лв. води до резултат 586 786,22 лв. Следователно, общият размер на застрахователното обезщетение по щета 1 е 1 132 877,38 лв., а по щета 2 - 586 786,22 лв., т. е. общо 1 719 663,60 лв.
За да направи извод за неоснователност на доводите на ищеца, че има право да претендира от водещия застраховател „Дженерали застраховане“ АД целия размер на застрахователното обезщетение, което впоследствие ответникът може да претендира спрямо другия съзастраховател – ЗД „Евроинс“ АД, във вътрешните им отношения според уговореното участие в съотношение 65 % към 35 %, въззивният съд се е позовал на сключеното между двамата застрахователи техническо споразумение от 04.06.2014г. и т. 3, изр. 3 от приложимия анекс № 2/04.06.2014г., съгласно която „всеки от съзастрахователите е отговорен и изплаща на застрахования своята част от застрахователното обезщетение, в съответствие с посочената по-горе квота на участие в риска“. Приел е, че посочената клауза е в пълно съответствие с приложимата разпоредба на чл. 199, ал. 4 КЗ /отм./, според която, когато застрахованият е бил уведомен по ал. 4, съзастрахователите отговарят към него всеки за своята част съобразно съотношението, в което са поели отговорността, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго. Въз основа на изложените съображения съдебният състав е направил извод, че ищецът може да претендира от ответника заплащане само на 65 % от дължимото застрахователно обезщетение по двете щети, а именно: по щета 1 - 736 370,30 лв., и по щета 2 - 381 411,04 лв. Следователно, общата дължима от ответника сума по двете щети е 1 117 781,34 лв., а разликата до дължимите 1 719 663.60 лв. се дължи от съзастрахователя ЗД „Евроинс" АД.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 - 3 ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на „Европейски пътища“ АД:
Въпросите за съзастраховането във връзка с приложението на чл. 199 КЗ /отм./ и § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на КЗ /отм./ са релевантни, тъй като са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора-ищец за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдената сума 1 117 781,34 лв. до претендираната с въззивната жалба сума в размер 1 308 326,23 лв., т. е. за сумата в размер 190 544,89 лв., по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая разпоредбите на чл. 199 КЗ /отм./ и § 1, т. 23 от ДР на КЗ /отм./ са ясни, точни и непротиворечиви. Липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която да налага тълкуването му.
По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част не е очевидно неправилно, тъй като същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, въззивното решение в обжалваната от ищеца част не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
По касационната жалба на „Дженерали застраховане“ АД:
Доводът на касатора-ответник за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната му част поради неговата недопустимост е неоснователен. Постоянна е практиката на ВКС, че едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
В настоящия случай съдебният състав се е произнесъл по предявен допустим иск, като е разгледал твърдените факти и обстоятелства, релевираните възражения и се е произнесъл в рамките на обжалваната част на първоинстанционното решение – 1 308 326,33 лв.
Доводът на касатора-ответник за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителна част по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК е релевантен за спора, тъй като е обусловил правния извод на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение по него с константната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК настоящият съдебен състав счита, че преценката дали въззивното решение в осъдителната му част общо за сумата 1 117 781,34 лв. е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 05.02.2019г. по т. дело № 6062/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в следните части:
1/ частта, с която след частична отмяна на решение от 23.05.2018г., поправено с решение от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав, „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Европейски пътища“ АД /с предишно наименование „Пътища Пловдив“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата над присъдените 833 601,13 лв. до 1 117 781,34 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Р.“ за настъпили в периодите 03.08.2014г. – 23.09.2014г. и 23.10.2014г. – 28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 38 818,27 лв. – разноски за производствата пред СГС и САС;
2/ частта, с която е потвърдено решение от 27.09.2018г. по т. дело № 6784/2016г. на Софийски градски съд, VІ-5 състав в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД е осъдено да заплати на „Пътища Пловдив“ АД /със сегашно наименование „Европейски пътища“ АД/ на основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./ сумата 833 608,13 лв., представляваща застрахователни обезщетения по договор за застраховане, обективиран в застрахователна полица „Всички строителни рискове /Мюних РЕ/“ № 111008000439/27.11.2011г., сключена между „Дженерали застраховане“ АД и „Кооператива Муратори Чиментисти – Чи Ем Чи Ди Р.“ за настъпили в периодите 03.08.2014г. – 23.09.2014г. и 23.10.2014г. – 28.10.2014г. застрахователни събития – вреди от дъждове и наводнения на обект автомагистрала „Марица“ /А-1/, ЛОТ 1, раздел Оризово – Димитровград, от км. 5+000 до 36+400, ведно със законната лихва от 12.09.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 62 498,02 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
УКАЗВА на касатора - ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 22 355,63 лв. по сметка на ВКС, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 297 от 05.02.2019г. по т. дело № 6062/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в обжалваната от „Европейски пътища“ АД част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|