Р Е Ш Е Н И Е № 60125 гр. София, 18.11.2021 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретар ..……….……...ИЛИАНА РАНГЕЛОВА..................…...……… и с участието на прокурор......……….……........КИРИЛ ИВАНОВ……........................………….……….....разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 550/2021 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия К. К. П. – адв.А. И. срещу решение № 77 от 15.03.2021 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав, постановено по ВНОХД № 1393/2020 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на адв.И. са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, водещи до съмнение в законосъобразността на процеса на формиране вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Твърди се, че гласните доказателствени средства, поставени в основата на съдебните актове на първата и въззивната инстанции не са подложени на прецизна оценка за констатиране на вътрешните им противоречия, както и на противоречия помежду им, а също и с останалите източници на доказателства. Липсата на такъв анализ е довел до приемане от САС на фактическа обстановка, несъответна на обективно установените факти, изключващи съставомерно поведение на подсъдимия П. по възведеното му обвинение за разпространение на високорискови наркотични вещества. Въз основа на тези аргументи, в жалбата от адв.И. е формулирано искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия П. поради недоказаност на обвинението срещу него по стандарта на чл.303 от НПК. Алтернативно в жалбата се излагат съображения за оправдаване на подсъдимия П. с прилагане на чл.9, ал.2 от НК поради малозначителност на инкриминираното деяние. Доводите в подкрепа на това искане се основават на инцидентност в поведението на подсъдимия, който бил непълнолетен и поради своето лекомислие в определен кратък период от живота си е употребявал марихуана, но е преустановил вредния интерес към наркотичните вещества. Според защитника, това обстоятелство се потвърждава от липсата на други наркотични вещества – такива не са били намерени нито при личния му обиск, нито при претърсването в дома му. Допълнително се акцентира и върху незначителното количество инкриминирано наркотично вещество – 0,63 гр. марихуана, която наред с това е и с минимално съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 23 %, а стойността й е едва 3,78 лв. Обръща се внимание и на личностовата му характеристика, според която у него липсват престъпни нагласи. В съдебното заседание на ВКС подсъдимият П., редовно призован, се явява лично и със служебно назначеният му защитник - адв.И., като двамата поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания. Прокурорът от ВКП намира касационната жалба за частично основателна и предлага да бъде уважена досежно искането за прилагане на чл.9, ал.2 от НК, като подсъдимият бъде оправдан на това основание предвид изключително ниската концентрация на активния компонент в инкриминираното наркотично вещество и неговата минимална стойност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 260027 от 23.10.2020 г., постановена по НОХД № 725/2020 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия К. К. П. за виновен в това, че на 21.06.2019 г., около 14,00 ч. в гр. София,жк "Лев Толстой", до бл. 54 като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, е разпространил наркотично вещество – продал на Л. М. П. за сумата от 15 лева високорисково наркотично вещество – коноп, с нето тегло 0,63 грама, с определено съдържание на наркотичен компонент – тетрахидроканабинол 23 %, на стойност 3,78 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 вр.чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за срок от 1 (една) година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 (една) година и „включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 1 (една) година. С присъдата си СГС се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия П. – адв.А. И. било образувано ВНОХД № 1393/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с решение № 77 от 15.03.2021 г. потвърдил изцяло присъдата на СГС на основание чл.338 от НПК. Касационната жалба от защитника на подсъдимия П. – адв.И. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия е частично основателна. Основните възражения, отправените срещу решението на въззивния съд по съдържание са насочени срещу правилността на фактическите констатации на САС, въз основа на които са формирани изводите за наличие на елементите на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 от НК от обективна страна, довели до осъждането на подсъдимия П.. В този именно смисъл са подробно изложените доводи в подкрепа на поддържаната от неговия защитник теза за липса на безспорни доказателства за разпространение на наркотични вещества от негова страна, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. С отправеното от адв.И. към настоящата инстанция искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия П., на практика се претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. С такива правомощия касационната инстанция не разполага. Процесуалният закон изключва от компетентността на ВКС възможността да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган. Фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелно касационно основание за проверка на въззивния съдебен акт. ВКС е имал възможност многократно и последователно да изтъква в решенията си, че проверява единствено юридическата правилност на съответните контролирани съдебни актове с оглед на изложената в тях фактическа обстановка. В светлината на изтъкнатите принципни постановки, ВКС обсъди възраженията на подсъдимия П. и неговия защитник единствено от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съдебните инстанции по фактите, без да изследва оплакването за необоснованост на решението на САС. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Основното възражение в жалбата срещу атакувания съдебен акт на САС е насочено срещу подхода при оценка на доказателствата с оглед изясняване обективната съставомерност на инкриминираното деяние. В тази връзка несъгласие се изразява с кредитирането на показанията на св.П. поради тяхното разминаване с показанията на свидетелките Л. П. и М. Н., което води до неяснота относно начина на установяване контакт между подсъдимия и св.П., относно наличието или липса на съучастие при извършване на деянието от страна на свидетелите Н. и П., относно мястото на извършване на инкриминираното деяние и начинът на придвижването на свидетелите до него. На следващо място се оспорва интерпретацията на показанията на свидетелите Р. Н. и М. И. – полицейски служители, които според инстанциите по фактите са възприели предаването на пари от св. П. на подсъдимия П., срещу които последният й предал инкриминираното наркотично вещество. Според защитата такива факти не са възпроизвеждани от тези свидетели, които в съдебно заседание са заявили единствено, че са възприели размяна на „нещо“ между подсъдимия и св.П., но не са видели какво е то. Въз основа на тези противоречащи си – вътрешно и помежду си – гласни доказателствени източници и при липсата на намерени наркотични вещества при претърсването в дома на подсъдимия П., защитата на подсъдимия обосновава тезата за недоказаност на обвинението срещу него за разпространение на високорискови наркотични вещества. Тези доводи не могат да бъдат споделени, тъй като са изведени чрез избирателно позоваване на отделни факти, възпроизведени чрез показанията на цитираните свидетели и не отчитат съвкупния анализ на цялостната маса от доказателства и доказателствени средства, надлежно осъществен от въззивната инстанция. От мотивите на проверяваното решене става ясно, че САС е осъществил свой собствен детайлен анализ както на отделните оспорвани доказателствени източници, така и на съответствието им с останалите доказателства и доказателствени средства, основавайки изводите си на единната оценка на цялата доказателствена съвкупност. Въз основа на този подход, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин обстоятелството, че на инкриминираните дата и място подсъдимият П. е предал на св.П. високорисково наркотично вещество – коноп, с нето тегло 0,63 грама, с определено съдържание на наркотичен компонент – тетрахидроканабинол 23 %, на стойност 3,78 лв., срещу което получил 15 лв. Тези фактически обстоятелства са установени не само чрез гласните доказателствени източници, но и при съпоставката им с писмените доказателствени средства – протоколите за доброволно предаване, за разпознаване на лица, за обиск и изземване, справки от мобилни оператори, както и с веществените доказателства. Оценявайки осъщественият от въззивния съд доказателствен анализ като напълно съответен на стандартите на процесуалния закон, касационната инстанция изцяло възприема изводите му по същество за това, че подсъдимият К. П. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, като възприетата от инстанциите по същество правна квалификация е съответна на обективно установените по делото фактически обстоятелства. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че тезата на защитата за обективна несъставомерност на деянието е неоснователна. В същото време стигна до извода, че искането на подсъдимия П. и неговия защитник за оправдаването му от ВКС на основание чл.354 ал.1 т.2 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е основателно с оглед съдържащото се в касационната жалба алтернативно искане за прилагане на чл.9, ал.2 от НК. Касационната инстанция е оправомощена да установи правилния материален закон и уважи искането за оправдаване на подсъдимото лице в рамките на възприетите фактически положения в постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира, че в случая разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е приложима. Тази норма от наказателния закон предвижда, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно по силата на тази разпоредба, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете форми на „малозначителност” – пълна липса на обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна нейна незначителност. Обсъждайки приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК за всеки отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – т.е. такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като престъпление, отново ще сме изправени пред хипотезата на чл.9 ал.2 от НК. Н. И., Наказателно право на НРБ, обща част.С.: Наука и изкуство, 1972 г., стр.294. Обществената опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите особени качества имат значение /напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена опасност на самото деяние Пак там, стр.295.. В настоящия случай не сме изправени пред последната хипотеза. Подсъдимият П. е лице с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, към момента на деянието е бил непълнолетен, с добри характеристични данни, което води до извода, че няма пречки извършеното от него деяние да бъде оценено като такова с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК при наличие на останалите предпоставки, относими към деянието. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че не споделя доводите както на първата, така и на въззивната инстанции, че данните за установена предходна вредна употреба на канабиноиди от подсъдимия, както и съобщените данни от свидетелите – полицейски служители и св.П., че инкриминираното по настоящото дело деяние не е изолирана проява на подсъдимия, следва да бъдат ценени като обстоятелства, завишаващи обществената му опасност до степен на неприложимост на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Това разбиране е в противоречие както с процесуалния, така и с материалния закон, защото – от една страна съобщените от свидетелите „данни“ не са подкрепени с надлежни доказателствени източници (такава информация липсва в свидетелството за съдимост на К. П., липсва и в справките от Детска педагогическа стая), поради което имат характер на „слух“. От друга страна епизодичната употреба от подсъдимия на марихуана в непълнолетната му възраст, която според приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза не е оставила следи в психологическото му развитие и не е довела до зависимост, не може да бъде поставяна в основата на оценката на обществената му опасност като завишена и така да обоснове неприложимостта на чл.9, ал.2 от НК. Имайки предвид горното и като изходи от разбирането, че обществената опасност на самото деяние има водеща роля за констатиране неговата „малозначителност”, настоящият съдебен състав оцени спецификата на конкретната престъпна проява на подсъдимия П. именно през тази призма. Независимо, че деянието съставлява разпространение на високорисково наркотично вещество, то следва да бъде оценено и съобразно конкретния предмет на престъплението. Обстоятелствата, че се касае за минимално количество марихуана – 0,63 грама, която наред с това е с изключително ниско съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 23 %, а това е в основата и на ниската стойност – 3,78 лв., обуславят извода, че деянието – предмет на настоящото дело, формално осъществява признаците на престъплението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, но разкрива характеристиките на „малозначителност” във втората алтернатива - неговата обществена опасност е явно незначителна, което изключва престъпния му характер. Ето защо по отношение на подсъдимия П. следва да се приложи разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НК поради наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 вр.чл.348, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 77 от 15.03.2021 г., постановено по ВНОХД № 1393/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІ състав. ОПРАВДАВА подсъдимия К. К. П. да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5, алт.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.