Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 64   София, 26 февруари  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                       ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                                   СЕВДАЛИН МАВРОВ     при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 25/2009 година.   Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения А. Д. М. и искане от защитника му-адв. В. К. от АК-Ловеч за възобновяване на внохд № 160/2007 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, отмяна на постановената по него присъда № 142 от 02.07.2007 год. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на М. е релевирано основанието за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 НПК, с твърдението, че не е присъствал на нито едно заседание пред двете съдебни инстанции и за постановената от въззивния съд осъдителна присъда е узнал една на 13.10.2008 год., когато е бил задържан на Аерогара-София при завръщането му от Кралство Холандия. В искането изготвено от защитника му се твърди, че М. не е знаел за воденото срещу него наказателно дело, не е бил редовно призоваван и затова наказателното производство неправилно е проведено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК и при липсата на з. , което в случая, с оглед на т.н. “задочно производство” е било задължително. Излага се довода, че допуснатите нарушения са съществени, защото не е била дадена възможност на осъдения да развие в пълнота защитната си теза срещу обвинението, по оспореното от него авторство в инкриминираното престъпление. В резултат на процесуалното нарушение е последвало неправилно приложение на закона, защото вместо да бъде оправдан, искателят е осъден за престъпно деяние, което не е извършил. Съобразно оплакванията се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си и уважи искането. Пред касационната инстанция защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него и в допълнително представените писмени бележки съображения. Прокурорът даде заключение, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като въззивният съдебен акт се отмени и делото се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 142 от 02.07.2007 год. по внохд № 160/2007 год. на Великотърновския апелативен съд е отменена присъда № 6 от 09.02.2007 год. по нохд № 219/2005 год. на Ловешкия окръжен съд, с която М. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението на 28.12.2004 год. в гр. Л. да е извършил престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” НК. На основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, пр. 1 НПК е постановена нова присъда, с която А. Д. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2004 год. около 17.00 часа на площада пред автогарата в гр. Л., отнел чужда движима вещ-мобилен апарат “Нокия 8210” на стойност сто лева от владението на А. Ю. А. от с. Д., Л. област, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието извършил при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1,б.”а” и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” НК. А. Д. М. е осъден да заплати на А. Ю. А. сумата от сто лева, явяваща се обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2004 год. до окончателното изплащане на сумата. По реда на чл. 301 НПК съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на осъдения. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 423, ал. 3 НПК/съобразно приложеното на л. 129 от нохд № 219/2005 год. уведомително писмо от Окръжна прокуратура-Ловеч, че присъдата е приведена в изпълнение с начало на наказанието от 13.11.2008 год./, но по същество за неоснователно. Основният довод, съдържащ се в искането е развит в посока на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила по чл. 15 и чл. 55, ал. 1 НПК, които са съществени и представляват основания за отмяна на въззивната присъда, защото правото на защита на осъдения е накърнено. Този довод е несъстоятелен, поради следните съображения: Първоинстанционното производство по нохд № 219/2005 год. по описа на Ловешкия окръжен съд е образувано по внесен срещу А. М. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а”НК. Препис от обвинителния акт и призовката за насроченото на 01.07.2005 год. съдебно заседание на М. са били надлежно връчени по реда на чл. 180, ал. 3 НПК на негов съсед от посочения от осъдения адрес за призоваване-гр. Ловеч, ул.”Нарцис” № 1. На 01.07.2005 год. пред съда се явил редовно упълномощеният от М. защитник-адв. В. Т. К. , който представил медицинско удостоверение изх. № 831/29.06.2005 год. от “ЕТ Д-р Мирон Миронов-АСМП-ИП”/л. 24 от делото/, удостоверяващ факта, че поради заболяване подсъдимият не може да се яви и съда уважил направеното искане разглеждането на делото да се отложи за друга дата, което насрочил за 07.10.2005 год. За таза дата М. бил редовно призован чрез майка му- А. М. , но отново не се явил, без да посочи уважителни причини, поради което мярката му за неотклонение била изменена в “Задържане под стража”. В последствие съдът направил всичко необходимо за редовното призоваване на М. , който бил обявен и за общодържавно издирване с телеграма № 4* от 13.12.2005 год. на ДНСП-София, но това не довело до положителен резултат. С писмо рег. № 26659/28.11.2006 год. от зам.директора на ОДП-Ловеч, съдът бил уведомен, че според информация от бащата на М. , той е напуснал пределите на страната, въпреки, че няма издаден паспорт. На 09.02.2007 год. в присъствието на защитника на М. , при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК съдът дал ход на делото и го разгледал, като постановил присъда, с която признал М. за невинен и го оправдал по предявеното с обвинителния акт обвинение. Проведеното от въззивния съд производство е преминало по реда на чл. 269, ал. 3 вр. чл. 329, ал. 2 НПК, след като на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК съдът назначил на М. з. , поради изричния отказ на адв. К да представлява подсъдимия с довода, че за това производство не е редовно упълномощен. В разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от НПК е отразено, че по делата от общ характер във въззивното производство участието на прокурор е задължително, като в ал. 2 от същия текст е посочено, че неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. За уважителна такава не може да се приеме излизането на осъдения вън от пределите на страната, в нарушение на определената му на 29.12.2004 год. мярка за неотклонение “Подписка”/л. 13 от дознание № 1050/2004 год. по описа на РПУ на МВР Ловеч/ и поетото от него задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Съобразно измененията на чл. 423, ал. 1 НПК (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.): “В шестмесечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда задочно осъденият може да направи искане за възобновяване на наказателното дело поради неучастието му в наказателното производство”. С оглед изложената по-горе хронология и приложените към делото документи е видно, че осъденият е знаел не само за воденото срещу него наказателно производство, но и във фазата на съдебното производство първоначално е бил редовно призован пред съда в качеството на подсъдим и надлежно са му били връчени обвинителните книжа, т.е. знаел е за същността на обвинението и в съответствие с това си е ангажирал договорен защитник. От обстоятелството, че впоследствие М. не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина, правно неиздържана е изложената в искането позиция, че първоинстанционният и въззивният съд са нарушили правото му на защита, защото това му право е било осигурено, но той сам се е лишил от него, като се укрил от правораздавателните органи. Ето защо, касационният състав намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е неоснователно. Доводът за незаконосъобразност също е неоснователен. Настоящият касационен състав намира, че при установените от въззивната инстанция фактически положения, /които не подлежат на касационна проверка/, въз основата на събрания и проверен по делото доказателствен материал, при спазване изискванията на процесуалния закон, съдът е направил правилни, непротиворечащи на формалната логика изводи за авторството на осъдения в деянието предмет на обвинението, което законосъобразно е квалифицирал като извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, т. 1 НК. Ето защо, касационният състав намира, че искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение, тъй като не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-2 НПК за отмяна на влязлата в сила въззивна присъда. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Д. М. за възобновяване на внохд № 160/2007 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, отмяна на постановената по него присъда № 142 от 02.07.2007 год. и връщане на делото за ново разглеждане. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: