4 Р Е Ш Е Н И Е № 36 гр.София, 18 февруари 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 672 по описа за 2010 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. К. Н., чрез защитата му, срещу нова въззивна присъда на Врачански окръжен съд № 26 от 4.11.2010 г, по ВНОХД № 533/10, с която е отменена присъда № 88 от 10.09.2010 г на Оряховски районен съд, по НОХД № 25/09, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.08.2008 г, в района на р. Д., на речен километър 661-662, е излязъл и влязъл през границата на страната, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места / Г. „Оряхово” /, с оглед на което и на основание чл. 279, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на осем месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, и глоба, в размер на 100 лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се правилността на доказателствените изводи относно виновното поведение на подсъдимия. Изтъква се, че обвинителната теза почива на противоречивите показания на румънските гранични полицаи, опровергани от обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на свидетелите, разпитани по искане на защитата. Сочи се, че кредитираните от въззивния съд писмени доказателства не са относими към предмета на доказване, а доколкото усилията на първата инстанция да приобщи нови доказателства, чрез съдебна поръчка до Република Р., са останали без резултат, не може да се приеме, че обвинението е доказано, съгласно изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: ВКС счете, че релевираното нарушение не е допуснато. Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като анализът на доказателствената съвкупност е направен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. Обстойно са обсъдени както доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, така и тези, които я опровергават. Показанията на румънските гранични полицаи са ясни, последователни и еднопосочни при описване на интересуващите процеса факти. Същите кореспондират на казаното от българските гранични полицаи и на писмените доказателства, приобщени на досъдебното производство, по реда на следствена поръчка. Неоснователно се твърди, че посочените писмени доказателства не са относими към предмета на доказване. Те съдържат по-голям обем информация от необходимата за изясняване на релевантните факти, но доказателственото им значение в процеса е съществено, преди всичко, с оглед преценка достоверността на казаното от румънските гранични полицаи. В. е изводът на въззивния съд, че обвинителната теза почива на съвкупната преценка на кредитираните писмени и гласни доказателства, на които неуспешно се противопоставя версията на подсъдимия, развита и от свидетелите, разпитани по искане на защитата. Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 13 НПК, като е отказал да попълни делото с доказателствата, поискани от първата инстанция / чрез съдебна поръчка до Република Р. /, тъй като правилно е приел, че събраните доказателства са достатъчни за осъждане на подсъдимия. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на жалбоподателя, тъй като това би било възможно само при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / осъждане за несъставомерно деяние /, а настоящият случай не е такъв. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 26 от 4.11.2010 г на Врачански окръжен съд, по ВНОХД № 533/10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: