5 Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1057/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр.София, 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА със секретар София Симеонова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА търговско дело под № 1057/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на малолетната В. В. Д. от [населено място], представлявана от законния й представител С. Иванова Й.-нейна майка, чрез пълномощника адвокат П.П. от АК-Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 293/08.07.2011 год. по в.гр.дело № 252/2011 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 18/06.01.2011 год. по гр.дело № 2431/2009 год. в отхвърлителната му част, въззивният съд е уважил предявеният от [фирма], [населено място] регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ за разликата над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за имуществени и неимуществени вреди като е осъдил ответницата-законна наследница на починалия при ПТП на 07.10.2006 год. делинквент да заплати на застрахователя сумата 5 728 лева – изплатено от него обезщетение за имуществени вреди и 4 976 лева (представляващи част от сумата 40 000 лв.) – изплатено обезщетение за неимуществени вреди причинени от наследодателя й В. Д. К. на трети лица в резултат на катастрофата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие на събраните доказателства и нормите на Закона за наследството въззивният съд е приел, че приемането на наследството по опис от наследницата на починалия делинквент е станало след изтичането на предвидения от закона тримесечен срок по чл.61, ал.1 ЗН, което лишава наследника от правото му да отговаря само до размера на приетото по опис наследство на наследодателя-делинквент. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че направените оплаквания са неоснователни. Излага доводи, че постановеното въззивно решение е в съответствие с постоянната съдебна практика по въпроса за императивния характер на тримесечния срок по чл.61, ал.1 ЗН за приемане на наследството по опис, пропускането на който води до погасяване правото на наследника. С определение № 527/06.07.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантния за спора материалноправен въпрос – намира ли приложение установеният в чл.61, ал.1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал.2 на чл.61 ЗН. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение във връзка с поставения материалноправен въпрос, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното: Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд е предявен регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ от застраховател срещу малолетната наследница на делинквента за заплащане на обезщетение за имуществени и частична претенция за неимуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на наследодателя, който е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закона норма. В хода на първоинстанционното производство се е развило производство по чл.61 във вр. с чл.49, ал.1 ЗН пред Хасковския районен съд и приемайки, че малолетната наследница е приела по опис наследството на починалия си баща, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.61, ал.2 и чл.60, ал.2 ЗН и е уважил предявения иск само до размера на полученото от ответницата наследство, като го е отхвърлил за разликата до предявения размер на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Изложени са съображения, че ответницата не е изгубила изгодите, свързани с приемането на наследството по опис, тъй като се касае за малолетна наследница, по отношение на която съществува законово изискване да приеме наследството само по опис – чл.61, ал.2 ЗН и спрямо нея не важи срокът предвиден в ал.1 на същия текст. Ищецът е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с оплакване, че е пропуснат тримесечния срок по чл.61, ал.1 ЗН и че в съставения опис не е включено цялото имущество на наследодателя – в случая това е притежавания от него автомобил „Фиат Дукато”, с който е причинено процесното ПТП на 07.10.2006 год. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част въззивният съд е уважил изцяло регресния иск в предявения му размер. Направен е решаващия извод, че тъй като не е спазен предвидения в чл.61, ал.1 ЗН тримесечен срок за приемане на наследството по опис и в представения по делото опис не са включени всички наследствени вещи на наследодателя, ответницата губи правото по чл.60, ал.2 ЗН да отговаря до размера на полученото наследство. При тези фактически данни по поставения материалноправен въпрос съставът на ВКС приема следното: Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Чл.48, изр.първо от Закона за наследството изрично постановява, че наследството се придобива с приемането му, като начините за приемане са посочени в закона – чл.49, чл.51 ЗН. Съгласно чл.60, ал.2 ЗН приемането на наследството по опис има защитна функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размера на полученото наследство. Кредиторът, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже,че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начина. От момента на приемането на наследството наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис – чл.60, ал.2 ЗН. Според чл.61, ал.1 ЗН приемането на наследството по опис е винаги изрично /трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито/, то не може да се презюмира от други действия на наследника. Недееспособните са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството само по опис – чл.61, ал.2 ЗН. В тази връзка по поставения материалноправен въпрос ВКС се е произнесъл с решение № 187/20.04.2011 год. по гр.дело № 1780/2009 год. на първо гражданско отделение, в което е прието, че по отношение на недееспособните лица установеният в чл.61, ал.1 ЗН срок не намира приложение. Съображенията за това са, че с оглед защитния характер на нормата на ал.2 на чл.61 ЗН по отношение на посочената категория лица, пропускането на тримесечния срок по ал.1 не води до отнемане наследствените права на защитените лица и не може да ги лиши от възможността по-късно да приемат наследството и да претендират за дял от наследственото имущество. Това тяхно право не се погасява, като след отпадане на недееспособността приемането може да се извърши както по реда на чл.49, ал.1 и 2, така и по реда на чл.51, ал.1 ЗН. Докато са недееспособни, обаче, те приемат наследството само по опис, като могат да извършат това и след изтичане на предвидения тримесечен срок. Обратното би означавал недееспособните да бъдат лишени от защита, която законът им предоставя и по отношение на кредиторите на наследството, което е недопустимо. Цитираното решение е постановено по реда на чл.290 ГПК и съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС е задължително за долустоящите съдебни инстанции по отношение дадения отговор на поставения правен въпрос, който е идентичен и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: В случая, с оглед данните по делото, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС по поставения материалноправен въпрос относно приложението на нормите на чл.60, ал.2 и чл.61 ЗН, поради което настоящия съдебен състав намира за основателни оплакванията на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение. По повод твърдението на застрахователя-ищец, че има неописано наследствено имущество-автомобилът, с който наследодателят е причинил процесното ПТП, съдът е следвало да определи срок, в който наследницата /която е малолетно дете/ да заяви приема ли наследството съгласно чл.51, ал.1 във вр. с чл.61, ал.2 ЗН и едва след изтичането на този срок да извърши преценка налице ли е хипотезата на чл.60, ал.2 ЗН по отношение отговорността на ответницата. Ето защо, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, а делото – върнато на Хасковския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в производството пред ВКС. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 293/08.07.2011 год., постановено по в.гр.дело № 252/2011 год. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: