Р Е Ш Е Н И Е № 16
Гр.София, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.974/20 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 114 състав, по Н.О.Х.Д. 19131/18 г., подсъдимият Х. Ц. Т. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3,пр.2,т.1 НК. Освободен е от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354 А,ал.3,пр.2,т.1 НК. На основание чл.354 А,ал.6 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. Т. е осъден да заплати направените по делото разноски.
По протест на СРП е образувано В.Н.О.Х.Д.2518/20 г.по описа на ГС-София /СГС/, НО, 8 въззивен състав. С присъда, постановена на 02.10.20 г., е отменен постановеният от СРС съдебен акт и подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.3,пр.2,т.1 НК. Във връзка с чл.55, ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години-на основание чл.66,ал.1 НК. В останалата част присъдата е потвърдена.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез упълномощения от него защитник, в която са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК. В допълнението към същата, депозирано след изготвяне на мотивите, са развити съображения, подкрепящи оплакванията, и се настоява присъдата на СГС да бъде отменена, да бъде прието, че извършеното престъпление е такова по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК и на подсъдимия да бъде наложена глоба.
В съдебно заседание пред ВКС деецът и неговият защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи.
Представителят на ВКП моли съдебният акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изразените в тях съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Поначало първоинстанционното съдебно производство е протекло в диференцираната процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК- признати са фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния инструмент и подсъдимият се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Няма спор относно обстоятелството, че на 27.04.18 г. Т., без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, разпределени в пет обекта, с общо нетно тегло 4,53 гр., на обща стойност 135,90 лв. Единственият проблем, който се поставя пред тази инстанция на плоскостта на нарушение на материалния закон, е дали извършеното от жалбоподателя се субсумира под престъпление по чл.354 А,ал.3, пр.2,т.1 НК, както е възведено обвинението по обвинителния акт, или доказателствата по делото обуславят възможността за прилагане нормата на чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК-случаят е маловажен, предвиденото наказание за престъплението е глоба до 1 000 лв. и ако са налице останалите предпоставки по чл.78 А НК, е приложим именно този институт, при който деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да се наложи административно наказание глоба- както е сторил СРС.
За да приеме, че извършеното от подсъдимия не е с незначителни вредни последици и с оглед на смекчаващите обстоятелства не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, т.е., не са налице предпоставките за извеждане на маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК, СГС е откроил следните отегчаващи според него обстоятелства- става дума за синтетична дрога, разпределена в пет отделни пакетчета с почти еднакъв грамаж; държането е разкрито при случайна рутинна полицейска проверка, като е осъществено на място с елементи на публичност; в непосредствена близост е 38 училище „В. А.“ в София и са застрашени учениците в него. Не на последно по важност място е преценен интензитетът на опасността от разпространение на инкриминираното наркотично вещество, което не се цели като съставомерен общественоопасен резултат, но съществува „т.напр. при неволното им изпускане /на пакетчетата/ от дрехите, в които се държат, върху терена в района, в който се е намирал подсъдимият и/или при последваща загуба на инкриминираните вещи в процеса на неговото придвижване, още повече когато тези вещи са с малка обща повърхност и нисък грамаж.“
Голяма част от тези изводи са атакувани в допълнението към касационната жалба, и то съвсем не неоснователно. Това е така, защото формулираните заключения не държат сметка за възведените в обвинителния акт фактически положения; за приложения от самото държавно обвинение текст на материалното право спрямо Т.; както и на доказателствата по делото, за които е прието, че подкрепят процесуалното самопризнание на подсъдимия. В крайна сметка са направени произволни заключения, формулирани при това изцяло във вреда на подсъдимото лице.
Първо, по отношение на количеството, качеството и цената на наркотичното вещество няма какво да се добави. Но що се касае до охарактеризирането като отегчаващо обстоятелство на това, че амфетаминът е бил разпределен в пет пакетчета с почти еднакъв грамаж, може да се заяви,че след като държавното обвинение само е определило, че Т. следва да отговаря само за държане /независимо дали е наркоманно зависим или не, което според представителя на ВКП било важно/, е недопустимо решаващият съд да разширява фактологията до степен, че да прави явен намек за възможност за разпространение.
Последното казано впрочем, на второ място, е съвсем ясно откроено в по-нататъшните разсъждения на СГС, според които деянието на касатора, представляващо държане на високорисково наркотично вещество, притежава елементи на публичност, тъй като той е заловен при рутинна проверка на пътя, а не в дома си /очевидно не е било предмет на дискусия за съда обстоятелството какво е наложило тази рутинна проверка/. ВКС приема цитираното относно това що е „публичност“-достъп на неограничен кръг хора до мястото, където е инкриминирано държането на наркотично вещество, общодостъпност, която до голяма степен е обусловена от функционирането на институции с обществено значими функции, наличието на свободен избор от страна на дееца да достъпи съответното място. Като се съобрази, че цитираното в тази връзка решение №163/21.0617 г.,постановено от ВКС, 2 н.о.по К.Н.Д.223/17 г., касае повдигнато обвинение за престъпление по чл.354 А,ал.2,т.2 НК, свързано с разпространение на наркотично вещество, то още по-очевидно е съдържанието на същото, което отрича сградата на областна дирекция на МВР като публично място за държане с цел разпространение, тъй като дейците били заведени там по принуда. Следователно, и простият прочит на решението установява коренно различни от настоящите факти и съвсем друго приложение на правото, неотносими към процесния случай.
Все в обсъждания контекст на трето място, относно спирането на подсъдимия на улицата, дори и да се приеме,че е имало основание за това, само по себе си обстоятелството,че става дума за място извън дома- на голям булевард в София- далеч не придава на деянието привкуса, приписан от съдебния състав, чийто акт подлежи на ревизия от ВКС. В тази насока трябва да се съобразят неоспорените обективни дадености, че жалбоподателят е живеел близо до мястото, където е била направена проверката, и тя е осъществена по неговия маршрут към дома му /както се заявява в допълнението към жалбата/.
Няма никакви данни, нито пък обвинение, макар и разделен в пет пакетчета, амфетаминът да е държан с цел разпространение, в какъвто именно смисъл законът въздига като квалифициращ признак „публичното място“-чл.354 А,ал.2, изр.2 НК. Така че обстоятелството, че едно лице носи у себе си наркотик, който по правило не може да притежава без съответно разрешително /доброволно жалбоподателят е предал инкриминираният му такъв на спрелите го полицаи/, не може да обуслови като отегчаващо обстоятелство публичност на престъплението. Макар и в мотивите към присъдата да е говорено за „елемент на публичност“, по същество съображенията на контролираната инстанция установяват, че тя не само неправилно е интерпретирала фактите, но и е отнесла същите към престъпно деяние, неинкриминирано на подсъдимия.
В светлината на последните разсъждения на четвърто място, казаното важи и относно мотивировката на СГС относно намиращото се наблизо 38 основно училище в София и повишаването на обществената опасност на извършеното /което касае само неговото здраве/ поради това. Вменената на дееца фактология не обвързва по никакъв начин вървенето му по улицата с факта на присъствие на съответното учебно заведение наблизо, което при това е около четвърт километър от мястото на спиране за проверка. По тази логика съвсем недопустимо в обсега на фактическите положения и приетата правна квалификация, доколкото законът не прави разлика между училище и друг вид учебно заведение като висше такова например, би могло да се въведе и обстоятелството, че наблизо се намират Военната академия „Г.С.Р.“ а малко по-далеч, но все в същия квартал- Софийският университет „Св.К. О.“. Тези фактори са без всякаква правна тежест в конкретния казус.
Изключително място в допълнението към касационната жалба е отредено на аргументите на решаващата втора инстанция относно преценката на обстоятелството, че механизмът на извършване на престъплението предопределя излагане на риск на лица, дори ако случайно жалбоподателят би изпуснал или загубил процесните пликчета с наркотик при неговото придвижване, предвид това, че те са с малък обем и грамаж. Накратко казано, направените изводи са плод на съдебно въображение, което не само че пренебрегва материалите по делото, но и абсолютно предположително очертава хипотетични варианти във вреда на подсъдимия. И както правилно е отразено в допълнението към жалбата, дали става дума за деца от близкото училище, който факт се явява основополагащ за тезата на СГС, или за какви и да е движещи се по улицата граждани, казаното няма никакво значение. В сферата на пълнота на изследването, в проекция на разсъжденията на контролираната инстанция и извеждане на тяхната абсурдност, този съд заявява, че дори и от движещ се по платното автомобил биха могли да се видят изпуснати на земята процесните пликчета или поне едно /без значение дали на платното или на тротоар/, като по този начин, ако водачът се снабди с тях, да бъде застрашено пътното движение, като косвено причина за това е подсъдимият. Спекулативен се явява и изведимият в тази връзка извод кой човек, включително и ученик, би взел и/или употребил нещо от земята, както посочва защитата, без да знае какво е неговото съдържание. Ето защо ВКС приема обсъжданата аргументация за несъстоятелна.
Изследваните по-горе обстоятелства са дали повод на СГС да не се съгласи с позицията на СРС относно присъствието на признаците, обуславящи извършеното от Т. престъпление като маловажен случай и в тази връзка, преквалифициране на стореното по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3,пр.2,т.1 НК. Няма съмнение, че конкретиката по всяко наказателно производство трябва да бъда оглеждана внимателно и на фона на преценка за обществената опасност на деянието и дееца /предвид приетите смекчаващи обстоятелства/, да се извеждат или не предпоставките, предвидени в нормата на чл.93,т.9 НК, когато има законова възможност за това в разпоредбите на особената част на наказателния закон. Дълготрайната съдебна практика по този въпрос е неотклонна и няма да бъде повтаряна.
В конкретния случай върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира с позицията на проверявания от СГС състав на районния съд. Става дума за малко количество наркотично вещество, на невисока стойност и не са настъпили някакви съществени вредни последици от извършеното деяние. Подсъдимият е млад човек, неосъждан, работещ, с добри характеристични данни, признал извършеното, съдействал на органите по разследването, което е сложило и началото на воденото срещу му наказателно производство. Всичко това разкрива една по-ниска степен на засягане на обществените отношения, предмет на престъпно посегателство, в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид-по чл.354 А,ал.3 НК. Затова поведението на жалбоподателя трябва да бъде субсумирано под нормата на чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК, в какъвто смисъл атакуваната присъда да бъде коригирана с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. Основателно е, предвид казаното, възражението, развито в касационната жалба и допълнението към нея, за нарушение на материалния закон от страна на втората инстанция-чл.348,ал.1,т.1 НПК.
Същевременно, преминаването във формулираната току-що по-лека квалификация на престъплението обуславя преценка за необходимост от приложение на нормата на чл.78 А НК /в такъв смисъл ТР№1 от 25.10.11 г., постановено по ТД №1 от 2011 г., на НК на ВКС/. И това е така, тъй като в санкционната част на нормата на чл.354 А,ал.5 НК /умишлено деяние/ е предвидено наказание глоба до 1 000 лв.; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, нито пък е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 8 НК; няма причинени вреди от престъплението, които да трябва да бъдат възстановявани. Когато са налице предпоставките за това, е задължително приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Ето защо ВКС следва да го приложи.
Тук трябва да се направи едно уточнение. По принцип чл.78 А,ал.1 НК визира в себе си налагане на глоба като административно наказание в размер от 1 000 до 5 000 лв., приложима и за процесния казус. Прочитът на разпоредбата на чл.78 А, ал.5 НК обаче категорично установява, че когато за извършеното престъпление е прогласена само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание глоба не може да надвишава размера на гробата, предвидена за съответното престъпление. Максимално наложимото наказание по силата на разпоредбата на чл.354 А,ал.5 НК е глоба до 1 000 лв. Следователно определяне на по-висок от този размер, пък макар и при приемане на предпоставките на чл.78 А НК, би довело до нарушение на материалния закон. Точно такъв порок впрочем е допуснал СРС, отмервайки дължимата глоба като административно наказание в размер на 2 000 лв., обстоятелство, с което СГС не се е занимал.
Предвид данните по делото ВКС намира, че следва да определи на Т. административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. По този начин, макар и видно от изложението към съдебния акт да става дума за нарушение на материалния закон, по същество се уважава и оплакването в жалбата и допълнението към нея за основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК с депозиране на изискването ВКС да определи наказание глоба /макар и по искането да не е съвсем ясно дали се настоява за налагане на глоба като наказание по НК с оглед чл.354 А,ал.5 НК или определяне на глоба като административно наказание по силата на чл.78 А НК/.
В останалата част- по потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт относно отнемане предмета на престъплението и направените по делото разноски- присъдата на СГС следва да бъде оставена в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 и 2,пр.2 вр.ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда, постановена на 02.10.20 г.от ГС-София, НО, 8 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.2528/20 г., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА престъплението, извършено от подсъдимия Х. Ц. Т., от такова по чл.354 А,ал.3, пр.2,т.1 НК в такова по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3 НК, ОСВОБОЖДАВА Х. Т. от наказателна отговорност на основание чл.78 А НК и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
ОСТАВЯ в сила присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |