Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на бъдещ иск * държавно учреждение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


388

гр. София, 22.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1307 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.396, ал.2, изр.3-то ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ДФ „З.”, срещу определение № 1584 от 19.07.2013г., постановено по ч. гр. д. № 678/2013г. от Апелативен съд - Пловдив, с което, след отмяната на определение № 1630 от 30.05.2013г. на Окръжен съд - Пловдив по ч.гр.д. № 1680 / 2013г., е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск на [фирма] срещу частния касатор за 2 527 633,33 лева- неплатена цена за доставка на три вида хранителни продукти по договори от 25.09.2012г., от 17.08.2012г. и от 27.09.2012г., и на бъдещ отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 9 108 968,33 лева - неустойка за забава, дължима по чл.7, ал.5 от посочените договори за доставка на хранителни продукти, чрез налагане на запори върху вземания на ДФ „З.” към изпълнителя по договорите за доставка, обезпечени с банкови гаранции.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска да бъде отменено по съображения, подробно изложени в частната жалба.
Ответникът, [фирма], сочи, че частната жалба е недопустима, като просрочена.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне на въззивния съд по следните правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело: „/1/ Допустимо ли е обезпечение на бъдещ осъдителен иск, предявим срещу държавата или държавно учреждение?; /2/ Как съдът следва да определи размера на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 и чл.391, ал.3 ГПК при допускане на обезпечение на бъдещ иск?; /3/ Дали при тълкуване на разпоредбата на чл.393, ал.1 ГПК следва да се има предвид само осъдителните искове срещу държавата и държавните учреждения, или тази разпоредба е приложима по отношение на всички бъдещи искове, независимо от какъв вид са и в частност – по отношение на отрицателен установителен иск?; /4/ Допустимо ли е налагането на запор върху вземането на бенефициера към банката по банкова гаранция, по почин на наредителя, предвид едностранния и абстрактен характер на сделката?; /5/ Допустимо ли е обезпечение на бъдещ иск в частност – бъдещ отрицателен установителен иск, чрез налагане на запор върху вземане, което би било предмет на спора по същия бъдещ иск при неговото предявяване?”. Сочи се, че произнасянето по посочените въпроси е в противоречие с други влезли в сила съдебни актове - основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се поддържа и, че въпросите са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпросът за спазването на срока за подаване на частната жалба е разрешен с определение № 312/ 11.04.2014г. на ВКС, I ТО, по ч.т.д. № 1054/ 2014г., с което е отменено като неправилно определението на Апелативен съд- Пловдив за връщане на частната касационна жалба като просрочена.
За да отмени първоинстанционния акт и допусне обезпечение на бъдещи искове срещу Д. фонд „З.” за парични вземания /осъдителен и отрицателен установителен/ въззивният съд е приел, че исковете са допустими и вероятно основателни, а исканата обезпечителна мярка - запор на вземане, предмет на издадени в полза на фонда-бенефициер банкови гаранции за добро изпълнение, е подходяща.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставените от частния жалбоподател първи и трети въпрос, обобщени и конкретизирани от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС: „Съобразно разпоредбата на чл.393, ал.1 ГПК, може ли да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен или отрицателен установителен иск срещу бюджетно учреждение за парично вземане?”, са значими за конкретното дело и са обусловили изхода му, предвид допуснатото от въззивния съд обезпечение на бъдещи искове /осъдителен и отрицателен установителен/ срещу бюджетно учреждение за парични вземания. Ето защо, по отношение на така конкретизирания процесуалноправен въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Не се доказва да е налице първата релевирана в изложението допълнителна предпоставка - по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма идентичност между поставения въпрос и въпросите, разрешени в посочените и представените от частния касатор влезли в сила определения на Апелативен съд - София и Пловдив, доколкото те са постановени по молби за допускане на обезпечение срещу община, съответно не обхващат даване на противоречиво разрешение относно обезпечение на отрицателен установителен иск.
Налице е, обаче, второто посочено от частния жалбоподател допълнително основание- по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитието на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата съобразно точния смисъл на законите. По така поставения процесуалноправен въпрос липсва задължителна практика на ВКС, както и постоянна практика на съдилищата, поради което е налице необходимост от тълкуване, което да осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона.
С оглед наличието на релевираното от частния жалбоподотел допълнителното основание, касационно обжалване на атакуваното въззивно определение следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на останалите поставени от касатора въпроси, е предпоставен от отговора на посочения по-горе въпрос, поради което по отношение на тях не следва да бъде допуснато касационното обжалване.

По допуснатия до касационно обжалване процесуалноправен въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 393, ал.1 ГПК, обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения не се допуска. Нормата е императивна и въвежда забрана за допускане на обезпечение срещу конкретен кръг изчерпателно изброени субекти, когато предмет на спора е парично вземане към тях. Ирелевантен за приложението на правилото на чл.393, ал.1 ГПК е вида на иска - осъдителен или отрицателен установителен, тъй като забраната за допускане на обезпечението не е свързана с вида на защитата, а с характера на спорното материално субективно право, предмет на делото, което следва да е парично вземане към държавата, държавните учреждения, общините и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
С оглед горното, настоящият състав дава следния отговор на поставения въпрос: Съобразно разпоредбата на чл.393, ал.1 ГПК, не може да се допусне обезпечение на бъдещ осъдителен или отрицателен установителен иск срещу бюджетно учреждение за парично вземане.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Предвид дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав намира, че въззивната инстанция в нарушение на чл.393, ал.1 ГПК е допуснала обезпечението на исковете, без да съобрази, че предмет на същите са парични вземания към държавно учреждение – ДФ „З.”, съгласно чл.2, изр.2-ро от Устройствен правилник на Д. фонд „З.”, приет с ПМС № 151 от 16.07.2012г.
С оглед изложените съображение, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като молбата за обезпечение се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1584 от 19.07.2013г., постановено по ч. гр. д. № 678/2013г. от Апелативен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 1584 от 19.07.2013г., постановено по ч. гр. д. № 678/2013г. от Апелативен съд – Пловдив, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещи искове /осъдителен и отрицателен установителен/ срещу Д. фонд „З.”: 1/ за заплащане на сумите 224 953,33 лева- неплатена цена за доставка на три вида хранителни продукти по договори от 25.09.2012г., от 17.08.2012г. и от 27.09.2012г., и 2/ за признаване за установено недължимост на сумата от 9 108 968,33 лева - неустойка за забава, дължима по чл.7, ал.5 от посочените договори за доставка на хранителни продукти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.