О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 404 Гр. София, 30.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 11.05.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1787/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТЕХНОЕУРОПА ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 174 от 24.03.2021 г. по в. т. д. № 76/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1268 от 28.08.2020 г. по т. д. № 1038/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-23 състав за осъждане на касатора да заплати на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, [населено място], на основание чл.55 ал.1 ЗЗД вр. чл.120 ЗОП, сумата 313 341.49 лв., подлежаща на връщане след разваляне на сключен в открита процедура за възлагане на обществена поръчка договор № 17-446/11.10.2017 г. с предмет – Доставка на инструменти за обезпечаване на дейността на звената в ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД, с референтен № PPD-17-043 за възлагане на поръчката в обхвата на обособена позиция 1 – Доставка на ръчни инструменти, ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на исковата молба – 07.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата; като предявените в условия на евентуалност искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.59 ЗЗД са оставени съответно без разглеждане. В жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно на всички основания, посочени в чл.281 т.3 ГПК, поради което се моли за отмяната му. Като основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи тези по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира и следните въпроси: 1/ С периодично изпълнение ли е процесният договор № 17-446 от 11.10.2017 г. с предмет „Доставка на инструменти за обезпечаване на дейността на звената в ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ ЕАД“, с референтен № PPD-17-043 за възлагане на поръчката в обхвата на обособена позиция 1: „Доставка на ръчни инструменти“; 2/ Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл.202 ГПК; 3/ Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/базира на частно експертно заключение, допуснато и изготвено от едната страна по делото. Поддържа се също, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на закона и явна необоснованост, довели до неговата очевидна неправилност, поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК изразява становище, че липсват поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните, относими към производството по чл.288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законния срок за обжалване, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. Не се установява обаче приложното поле на касационното обжалване според разпоредбите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, по следните съображения: Решението не се преценява като очевидно неправилно. Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл, или са приложени несъществуващи /загубили действие/ правни норми. Очевидна неправилност има и когато фактическите изводи на съда са формирани в грубо нарушение на правилата на формалната логика. И двете хипотези не се установяват от прочита на въззивното решение, като следва да се посочи, че в настоящата фаза на производството е недопустимо да се преценява необоснованост, която произтича от твърдения, че доказателствата по делото водят до различна от приетата от съда фактическа обстановка. Преценка за съответствие между доказателствата и изводите на въззивния съд касационният съд може да прави само при разглеждане на жалбата по същество, след допускане на касационното обжалване. В случая всички доводи, изложени от касатора, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280 ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Първият въпрос от изложението на касатора по чл.284 ал.3 ГПК се повдига за първи път в касационното производство, не е изследван от съда и не е обусловил изводите му, поради което няма значение за решаването на спора от въззивната инстанция. Освен това той не притежава характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като касае преценка на конкретния сключен между страните договор, т.е. би бил относим единствено към правилността на въззивното решение, която не се включва в предметния обхват на производството по чл.288 вр. чл.280 ал.1 ГПК. По втория поставен въпрос не се констатира наличие на някое от допълнителните основания за селектиране на касационната жалба. Съдът е постановил решението си не само въз основа на заключенията по приетите две експертизи, но и след като е обсъдил подробно както гласните, така и писмените доказателства, събрани по делото, в тяхната съвкупност, като е заключил, че те подкрепят изводите на вещото лице. По повод различните констатации в протоколите от изпитване на образците от стоките /ръчни инструменти, приети от съда за технически негодни и най-вече неотговарящи на изискванията на възложителя – ищец/, проведени в различни лицензирани лаборатории по искане на всяка от спорещите страни, вещото лице е дало мотивирано експертно становище за това, кой от тях е с по-голяма тежест, при съобразяване разликата в стандартите, методите на изпитване и провеждането му при различни условия. От друга страна, от съда е отчетен като решаващ фактор обстоятелството за липсата по делото на достоверни данни, че пробите, предоставени за обследване от ответника, са били част от доставената на ищеца стока по договора. Третият въпрос не съответства на материалите по делото, доколкото единствено страната - касатор, но не и съдът, квалифицира протоколите от изпитванията като частни експертизи; подобни оплаквания касаторът не е направил във въззивната си жалба и съответно такива не са били разгледани от съда, а освен това експертното мнение на вещото лице не е основано единствено на тези протоколи. В този смисъл липсва и противоречие с цитираната в изложението по чл.284 ал.3 ГПК практика по чл.290 ГПК, вкл. с приложеното решение № 48/23.07.2020 г. по т.д.№ 199/2019 г. на ВКС, ТК, I т.о. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационна проверка, а съобразно изхода на делото и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за осъществената защита пред настоящата инстанция, определени в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 174 от 24.03.2021 г. по в. т. д. № 76/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав. ОСЪЖДА ТЕХНОЕУРОПА ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД разноски в размер на 200 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: