Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 06.01.2020 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3084/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2985 от 17.05.2019 г., подадена от В. С. Б., с ЕГН [ЕГН], чрез адв. Р. К., за отмяна на влязло в сила решение № 416 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 387/2017 г. на Пещерския районен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 182 от 30.07.1999 г., том І, нот. дело № 500/1999 г. на съдия по вписванията при Пещерския районен съд, сключен между ищеца В. С. Б., с ЕГН [ЕГН], и съпругата му Е. И. Б. и ответника В. С. Б., с ЕГН [ЕГН]. В молбата се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК за отмяна на решението на Пещерския районен съд. Твърди се, че молителят е бил лишен от възможност да участва в съдебното производство, защото е живял в чужбина. След неуспешни опити за връчване на съобщения на ответника по делото по постоянен и по настоящ адрес, районният съд му назначил особен представител, който не е могъл да защити интересите на страната. Поддържа се, че решението на районния съд е постановено при неубедителни и недостатъчни доказателства, при пренебрегване на законовата уредба на погасителната давност. Твърди се, че молителят е разбрал за приключилото с влязло в сила решение производство на 18.02.2019 г. В молбата се поддържа още, че са налице нови обстоятелства, които не са били известни на съда при постановяване на решението, а именно: че молителят (внук на прехвърлителите по процесния договор) поддържал непрекъсната връзка със своите баба и дядо и бил в добри отношения с тях; че прехвърлителите били здрави и жизнени, получавали са пенсия, нямали нужда от допълнителна финансова подкрепа и никога не са искали издръжка от своя внук; когато е заминал за Великобритания, ответникът е оставил собствения си лек автомобил на В. Б. (дъщеря на прехвърлителите и негова леля), за да осигурява транспорт на ищеца при нужда от медицински грижи; че е изпращал пари на роднини във връзка с покриване на текущи нужди на прехвърлителя; че е поддържал контакт с В. Б., която го е уведомявала за нуждите на ищеца. В срока за отговор ответниците по молбата за отмяна В. В. Б. и С. В. Б., конституирани като страни по делото в качеството си на наследници на починалия В. С. Б., с ЕГН [ЕГН], не вземат становище. С разпореждане №231/19.09.2019г. съдът е оставил молбата за отмяна без движение. Констатирал е, че е нередовна, тъй като молителят не е изложил твърдения за новите факти или доказателства, от значение за делото, които са открити впоследствие, както и за момента на откриване им, и причините да не могат да се посочат или представят своевременно (обстоятелства от хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК). Липсват и твърдения за конкретно нарушени процесуални правила, което да е довело до накърняване правото му на участие или до ненадлежно представителство (факти от хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК). С молба от 01.10.2019г., молителят е заявил, че изпълнението на договора за издръжка и гледане не е новооткрит факт, но молителят не е могъл да ангажира доказателства за установяването му, тъй като е бил в чужбина. Молбата е допусната до разглеждане с определение № 395/ 17.10.2019г.. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна. Трайна е практиката на ВКС, че основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК включва алтернативно два фактически състава. От една страна това са навооткрити факти и писмени доказателства, за които молителят не е знаел поради обективни пречки, и които имат значение за изхода на делото, а от друга- това са писмени доказателства, които молителят не е могъл да представи своевременно поради обективна пречка, но които също така са от съществено значение за изхода на делото. Обективната невъзможност и в двата случая се характеризира като особено непредвидено или непреодолимо обстоятелство, което е причина за неузнаването на фактите или доказателствата, или е причина за невъзможността за своевременно представяне на писмените доказателства (извод, извлечен по аналогия с нормите на чл. 64, ал.2, чл. 240, ал.1, т.2 и 3 и чл. 423, ал.1, т.3 и 4 ГПК). В случая не е налице нито един от фактите, елемент от фактическите състави на двете алтернативни основания по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Двете обстоятелства, за които молителят твърди, са предоставяне на автомобил на леля му за ползване и плащането на парични суми на вуйчо му, а за обективна пречка се сочи „пребиваването в чужбина“. Двете обстоятелства не могат да се квалифицират като новооткрити, защото няма как молителят да не е знаел за тях, тъй като това са действия, чийто автор е той. Не се представят и писмени доказателства, за които молителят да твърди, че не е могъл да представи своевременно. „Пребиваването в чужбина“ е обстоятелство, което само по себе си не може да се квалифицира като обективна пречка- особено непредвидено или непреодолимо обстоятелство, което да е причина за невъзможност молителят да узнае или да представи доказателства. Освен това двете обстоятелства, за които се твърди, че са се осъществили- предоставянето на автомобил за ползване на лелята и плащане на парични суми на вуйчото, не са обстоятелства, които имат значение за изпълнението на задължението за издръжка и гледане на дядото и ищец по делото (починал в хода на настоящото производство и заместен от законните му наследници). Поради изложеното, молбата по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна, а с оглед изхода на спора, молителят следва да плати направените разноски от ответниците по молбата- на всеки по 750лв., платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2985 от 17.05.2019 г., подадена от В. С. Б., с ЕГН [ЕГН], за отмяна на влязло в сила решение № 416 от 18.05.2018 г. по гр. д. № 387/2017 г. на Пещерския районен съд. Осъжда молителя В. С. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да плати на С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] и на В. В. Б. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] по 750лв. на всеки, направени разноски в настоящото производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: