О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352 гр.София,01.08.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д. № 1402 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по частна касационна жалба на Т. Ф. Т. – П. срещу определение № 1055/30.04.2020г. по ч.гр.д. № 1162/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. С него е оставена без уважение частна жалба с вх. №155646/16.12.2019г., подадена от Т. Ф. Т. – П., против разпореждане № 34098/30.10.2019г. по в.гр.д. № 12945/2019г. на Софийски градски съд, ГО, IV въззивен „А“ състав, с което е върната касационната жалба на същата страна срещу постановеното по делото решение № 4004/04.06.2019г. Частната касационна жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че цената на предявения иск е ирелевантна, доколкото обжалваното съдебно решение е недопустимо и нищожно. Ответникът „Интернешънъл С. Капитал“ ООД оспорва частната касационна жалба, като счита същата за неоснователна. С определение №334/20.10.2020г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба на Т. Ф. Т. – П., Софийски апелативен съд е приел, че постановеното по в.гр.д. №12945/2018г. въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск е под минимума, предвиден в чл.280, ал.3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Софийски апелативен съд. В Тълкувателно решение № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложеното поле на чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед на изложеното, Софийски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от Т. Ф. Т. – П. частна жалба с вх. №155646/16.12.2019г. срещу разпореждането на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба против въззивното решение №4004/04.06.2019г. на Софийски градски съд. Съответно определение №1055/30.04.2020г. по ч.гр.д. №1162/2020г. на Софийски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно правилността на разпореждането на Софийски градски съд за връщане на касационната жалба да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд. Частна жалба с вх. № 155646/16.12.2019г. е неоснователна. По силата на императивната разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Правилна е преценката на Софийски градски съд, че процесният спор е предмет на търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.535 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземане по запис на заповед в размер на 3058,54 евро. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ, независимо от качеството на лицата – издател и поемател /чл.286, ал.2 от ТЗ/. Търговският характер на сделката не се променя от това, че между страните съществува друго правоотношение, изпълнението на което се обезпечава с издаването на менителничния ефект и което може да не е правоотношение по търговска сделка. Съгласно т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въведено твърдение от ищеца с исковата молба по чл.422 от ГПК, че вземането му по издадения запис на заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. В случая, касационната жалба е подадена от Т. Ф. Т. – П. срещу въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска 3058,54 евро, равняващи се на 5981,98 лв. Поради това, на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК същата подлежи на връщане като процесуално недопустима. Като е достигнал до същия извод, Софийски градски съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. №1402/2020г. на Върховен касационен съд, I т.о. ОБЕЗСИЛВА определение №1055/30.04.2020г. по ч.гр.д. №1162/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 34098/30.10.2019г. по в.гр.д. №12945/2019г. на Софийски градски съд, ГО, IV „А“ въззивен състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.