Р Е Ш Е Н И Е № 168 гр.София, 01 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1862/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимите П. М. К. и Д. Р. П. срещу решение № 375/20.06.2014 год. по въззивно нохд № 106/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. В жалбите от защитници на подсъдимия К. се поддържат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК в подкрепа на алтернативни искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и заявеното лично от подсъдимия в съдебното заседание – за изменение и приложение на чл.66, ал.1 НК. В жалбата на подсъдимата П. се поддържат доводи за нарушение на закона, довело до явна несправедливост на наложеното наказание в определения му размер. Прави искане за изменение с приложението на чл.55 и чл.66 НК. Гражданските ищци М. И. Ц. и Е. Н. Д. не изразяват становище по жалбите. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбите. Поддържа, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, а наказанията, наложени на двамата подсъдими, съответстват на извършеното и на данните за личността им. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира жалбите за неоснователни по следните съображения: Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение с присъда № 3/13.01.2014 год. по нохд № 1393/2013 год. признал: подсъдимите П. М. К. и Д. Р. П. за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 21.09.2012 год. – 22.10.2012 год. в [населено място] – за К. и при условията на опасен рецидив, отнели от владението на М.Ц., Д., Д. и направили опит да отнемат от владението на О. движими вещи на обща стойност 5 072 лева като деянията са извършени от две лица, сговорили се предварително да вършат грабежи и е причинена средна телесна повреда на Д.. На основание чл.199, ал.1, т.2, т.3, пр.2/т.4 за К./, вр.чл.198, ал.4 вр. ал.1 /вр.чл.29, ал.1, б.А за К./ вр.чл.26, ал.1 вр.чл.58А от НК ги осъдил: К. на 8 години и 8 месеца лишаване от свобода, а П. на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода; подсъдимия К. за виновен в това, че на 29.10.2012 год. в [населено място] и в [населено място] извършил престъпление по чл.200, пр.2 вр.чл.17, ал.1 НК и при условията на чл.58А го осъдил на 1 година и 8 месеца лишаване от свобода; подсъдимия К. за виновен в това, че на 29.10.2012 год. в [населено място] без надлежно разрешително държал рискови наркотични вещества – бромазепам и диазепам. На основание чл.354,А, ал.3, т.2 вр.чл.58А от НК го осъдил на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 3 500 лева; подсъдимата П. за виновна в това, че на 29.10.2012 год. в [населено място] и в [населено място] извършила престъпление по чл.200, пр.2 вр.чл.17, ал.1 НК и при условията на чл.58А я осъдил на 4 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК. Наложил на подсъдимия К. общо наказание – най-тежкото от определените, 8 години и 8 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което определил при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Наложил на подсъдимата П. едно общо наказание – най-тежкото от определените, 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при условията на чл.59 ЗИНЗС. Приложил чл.59, ал.1, т.1 НК по отношение и на двамата подсъдими за времето на предварително задържане. Предявените граждански искове за имуществени вреди, претърпени от престъплението по чл.199 НК, уважил в размер на 3 500 лева за М.Ц. и в размер на 252 лева за Ел.Д., които подсъдимите К. и П. следва да им заплатят солидарно със законните последици. Произнесъл се по въпросите за веществените доказателства по делото и за размера на дължимите разноски. Пловдивският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 106/2014 год. изменил присъдата в частта относно наложените наказания лишаване от свобода, които намалил: на подсъдимия К.-за престъплението по чл.199 – на 8 години 6 месеца и 6 дни; за престъплението по чл.200 – на 1 година 6 месеца и 6 дни и за престъплението по чл.354А – на 2 години 6 месеца и 6 дни, а наложеното на основание чл.23, ал.1 НК – на 8 години 6 месеца и 6 дни; на подсъдимата П.: за престъплението по чл.199 НК – на 3 години 3 месеца и 3 дни, а наложеното на основание чл.23, ал.1 НК – на 3 години 3 месеца и 3 дни. Потвърдил присъдата в останалата част. Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на глава 27 НПК. Подсъдимите К. и П. са направили признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявили са съгласие да не се събират доказателства за тези факти, което съдът е одобрил като е приел, че се подкрепят от събраните на досъдебното производство и по предвидения процесуален ред доказателствени материали. Въззивният съд е възприел преценката, че самопризнанията се подкрепят изцяло и че са установени описаните в обвинителния акт факти. Изведени са от действителното съдържание на доказателствените източници и процесуалните действия, по събирането им не са оспорени от страните, включително и относно експертизите с дадените заключения за използваните от подсъдимите психотропни вещества. При тези условия не може да се направи извод, че първоинстанционният съд след като е уважил искането на подсъдимите за провеждане на наказателното производство по диференцираната процедура при условията на чл.371, т.2 НПК и подробно се е мотивирал, че самопризнанията не са едностранни и изолирани от доказателствения материал, споделени и от въззивния съд, е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се поддържа от подсъдимия К., че наложеното наказание за извършеното престъпление по чл.199 НК е завишено, поради което и явно несправедливо. Такова възражение е поддържано и пред въззивния съд, който подробно го е обсъдил и обосновал убедителен отговор за неоснователността му. Отчел е като правилна оценката за наличие на предпоставките по чл.54 НК, а според тежестта и значението на установените индивидуализиращи обстоятелства - за вярно разграничението им на смекчаващи и отегчаващи. Няма обстоятелства, които да не са взети предвид при определяне на обществената опасност на личността на подсъдимия и на извършеното от него престъпление или да са отчетени в негова вреда. Данните за раждането на дете от съвместното му съжителство с подсъдимата П. е прието като смекчаващо обстоятелство, но то не може да бъде поставено в основата на решение за намаляване в пределите до 3 години, а отлагането на изпълнението е недопустимо с оглед предишните осъждания и критериите за приложение на чл.66, ал.1 НК. Оценката за висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия правилно е изведена от данните за осъжданията /извън тези от значение за квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив/ и за вида на извършените престъпления, проявеното демонстративно незачитане на законите в страната и нежелание за промяна в поведението му, утвърдените престъпни навици и възприетия начин на живот, от тежестта на конкретно извършеното, мотивите и последиците. Наказание в определения размер при превес на отегчаващите обстоятелства и редукцията с 1/3 при стриктно спазване на изискванията по чл.373, ал.2 НПК за приложение на чл.58А от НК съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което не е явно несправедливо по критериите в чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК. В жалбата на подсъдимата П. се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на закона като е отказал да определи наказание при условията на чл.55 НК под предвидения минимум, както и да отложи изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК. От мотивите на въззивното решение следва, че аналогично възражение е било направено пред въззивния съд, който го е обсъдил и е мотивирал неоснователността му. Основал е изводите си с данните за личността на подсъдимата, с високата степен на обществена опасност на извършеното предвид начина, последиците, подбудите. Определено при превес на смекчаващите обстоятелства и при спазване на задължението да се намали с 1/3 в прецизирания с въззивното решение размер до 3 години 3 месеца и 3 дни не е очевидно несъответстващо според критериите по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК. Няма допуснато нарушение на правилата за индивидуализация. Раждането на дете по време на наказателното производство и ранното майчинство са отчетени като смекчаващи обстоятелства и са взети предвид при формиране на решението за размера като очевидно са се отразили благоприятно за подсъдимата. Съвкупността от смекчаващи обстоятелства, възприети като обичайните за конкретната личност, не отговарят на критерия за многобройност, нито някое от тях за изключително по смисъла на чл.55 НК. Определянето на наказание под предвидения минимум поначало е възможно, но като изключение и само при наличието на изрично предвидените предпоставки, включващи и обоснована констатация, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко за конкретно извършеното от подсъдимата. Налице е съответствие между извършеното и целите по чл.36 НК, поради което наложеното наказание не е несъразмерно тежко и явно несправедливо. При това решение няма правна възможност да се отложи изпълнението по реда на чл.66, ал.1 НК. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375/20.06.2014 год. по въззивно нохд № 106/2014 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ