5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1787/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 346 гр.София, 23 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1787/2011 година Частните обвинители К. и Е. Тренкови са подали касационна жалба срещу определението на Благоевградския окръжен съд, с което той е върнал като процесуално недопустима въззивната им жалба срещу оправдателната присъда по обвинението на подсъдимия Р. А. в Санданския районен съд. Обжалваното определение - № 371 от 18 април 2011 год. по внохд № 162/2011 год., е както за връщане на въззивната жалба на Тренкови, така и за прекратяване на въззивно дело, защото с него е прието, че те двамата всъщност нямат право на такава жалба. Това право им е отречено, след като им е било отречено и въобще правото да участват по делото като частни обвинители, поради невъзможността за възникване на такова право по обвинение в самоуправство. В касационната жалба на Тренкови срещу определението на БОС не само то, но и присъдата на СРС са окачествени като „неправилни, необосновани, постановени… в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства по делото и със съдопроизводствените правила”, а искането е те да бъдат отменени и постановена друга присъда или делото върнато за ново разглеждане. В съдебното заседание на ВКС участие е взел само прокурорът и според него подадената касационна жалба е неоснователна. Върховният касационен съд намери жалбата за основателна, макар и не поради всичко, изложено в нея. За ВКС е безспорно, че нейната основателност не може да бъде свързана нито с претендираната неправилност на първоинстанционната присъда, нито със съществуването на правомощие на въззивния съд да приеме за процесуално недопустима, отправена до него жалба, във вреда на обжалвалия. Правилността на присъдата изобщо не подлежи на обсъждане в производство по чл.346, т.4 НПК, а забраната за реформацио ин пеюс (за влошаване на положението на обжалвалия) в наказателния процес се отнася само до подсъдимия и само до неговата наказателна отговорност (за последното вж. повече в р.436/99-00-І, Сб., с.144; също – р.435/04-І, Бюл.4/04 и р.480/06-І, Бюл.5/07). Посочената забрана не се отнася и до частния обвинител, обжалвал оправдателна присъда – както е в конкретния случай – и по-горният съд е приел, че жалбата му е процесуално недопустима, защото е бил неправилно конституиран да участва в процеса в това качество. Касационната жалба е обаче основателна, доколкото въззивният съд неправилно е отрекъл на частните обвинители качеството им на жалбоподатели. Незаконосъобразно им е отречено по-специално качеството на пострадали от престъпното самоуправство по чл.323, ал.1 НК, за което е бил обвинен оправданият подсъдим (прекъснал водоползването в съседен чужд имот). Въпросът за възможността поначало да има пострадал не само от самоуправството, но и от всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на вреди за някого (на „съставомерни вреди”), е въпрос, наистина спорен в съдебната практика. В този спор БОС е останал на страната на онези, които смятат, че възникването на частния обвинител като процесуална фигура е възможно само когато са причинени „съставомерни вреди”, и съдът дори сочи в своя подкрепа Т.р. 2/03-04-ОСНК. ВКС вдействителност не е давал такова тълкуване и даже се е произнасял в противоположен смисъл по сходния въпрос кои вреди трябва да има предвид съдът, когато прилага чл.78а НК: „Обезпечаването на възстановяването на имуществените вреди е възможно не само когато те са елемент на престъпния състав, както е посочено в тълкувателно решение № 88/82 на ОСНК, но и когато не са такъв елемент, защото законът не прави разлика в тази насока”(П.7/85-Пл., мотиви, т.5). Същият аргумент, но от буквалното тълкуване не на материалния, а на процесуалния закон е използван и в теорията (вж. например Ч., М.,Новите положения на досъдебното производство по НПК, С.,2007, с.52). В теорията обаче могат да бъдат открити и други възражения срещу съдебната практика, която ограничава вредите от значение за частното обвинение и гражданския иск единствено до „съставомерните” (вж. напр. Г., М., Документните престъпления по българското наказателно право, Б., 2009, с.9, бел. под линия № 15). Според сегашния състав на ВКС аргументацията срещу стеснителното тълкуване на понятието за вреди от престъплението трябва да бъде предпочетена и поради следното. Ако за частния обвинител липсва задължително тълкуване на В(К)С, отнасящо се пряко до обсъждания тук спорен въпрос, за гражданския ищец положението е различно. ВКС и друг път е имал поводи (вж. напр. р.15/98-І, Сб., с.117 и р.635/03-ІІІ, Бюл. 4/03) да се позовава на актуалното и сега в тази насока П.9/1961-Пл., според което „Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението”(т.1), и за него се носи гражданска отговорност дори то да се окаже несъставомерно – съответно и вредите от него (да „не съставлява престъпление” по израза в чл.304, накрая, НПК). Това задължително тълкуване за гражданския ищец би трябвало обаче да бъде отнесено на общо основание и към частния обвинител -и двете процесуални фигури- са разновидности на пострадалия, „лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението” (чл.74, ал.1 НПК; срвн. с текста на чл.76, както и на чл.84, ал.1 НПК, въпреки че последният не сочи изрично вида на вредите). Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение, с оглед и на чл.354, ал.3, т.2 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ определение № 371 от 18 април 2011 год. по внохд № 162/2011 год. на Благоевградския окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: