6 Р Е Ш Е Н И Е N. 27 гр. София, 08.04.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 4520 по описа за 2015 година. Производството е по чл. 307 ГПК, образувано по молба на Ц. Е. М. за отмяна на решение № ІІ – 56 – 79 от 28.03.2014 г. по гр. дело № 16958/2013 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 56 състав и на потвърждаващото го решение № 2815 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 11404/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Д” въззивен състав, с които са уважени установителни искове, предявени срещу Ц. Е. М. от [фирма], [населено място] по чл. 422 ГПК до размер на сумата 4988.75 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 1442.13 лв. и са присъдени разноски в първоинстанционното производство в полза на ищеца. Ответникът [фирма], [населено място] и третото лице помагач [фирма], [населено място] не са взели становище. С определение № 433 от 17.12.2015 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд /ВКС/, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна. ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираните по - горе съдебни актове, предмет на молбата за отмяна са уважени установителни искове, предявени от Ц. Е. М. против [фирма], [населено място] по чл. 422 ГПК до размер на сумата 4988.75 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за абонатен № 256111 за периода януари 2007 г. – април 2012 г., ведно със законната лихва от 06.12.2012 г. до погасяването и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 1442.13 лв., като са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е приел, че за процесния имот на ответника по исковете е доставяна топлинна енергия съобразно съществувалото между страните за същия период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. В мотивите са изложени съображения за неоснователност на възражението за погасяване на дълга за главницата по давност. Изводите по този въпрос са изведени от преценката на съдържанието на споразумителен протокол от 31.05.2011 г., с оглед на която е констатирано прекъсване на 3 – годишния давностен срок за периода януари 2007 г. – май 2011 г. и е констатирано от тази дата започване на нов давностен срок, който до предявяване на иска на 06.12.2012 г. не е изтекъл. Направен е извод за това, че за задълженията от юни 2011 г. до април 2012 г., 3 – годишният давностен срок не е изтекъл към момента на предявяване на иска, поради което е обоснован мотив за задължение на ответника по претенциите да заплати цената за целия процесен период. Въззивният съд е достигнал до правни изводи, съвпадащи с тези на първоинстанционния съд. По отношение твърденията на ищеца, изложени в исковата молба въззивният съд е приел, че в процеса е установено договорно правоотношение между страните за доставяне на топлоенергия за битови нужди за процесния топлоснабдителен обект, намиращ се в сграда - етажна собственост, както и е приел, че ответникът по претенциите има качеството на потребител на топлинна енергия, а освен това е изложил съображения за действие на договора за възлагане на топлинно счетоводство, сключен между етажната собственост и помагача на ищеца по отношение на ответника по исковете. По размера на исковете са развити съображения за доказаност на размера на задължението за цена на топлинна енергия – 4988.75 лв. за периода от месец януари 2007 г. до месец април 2012 г. Въззивният съд е обосновал изводи, съвпадащи с изводите на първоинстанционния съд относно възраженията на ответника по исковете за неточно в качествено и/или количествено отношение изпълнение на задълженията на ищеца. Изводите и на първоинстанционния и на въззивния съд са, че вземанията на ищеца са определени според отчетеното количество и подадената топлоенергия. Разгледано е възражението на ответника по исковете за погасяване на претенциите по давност и са изложени мотиви за неговата неоснователност поради заявяване на претенциите в законни срокове. От обстоятелствената част на молбата за отмяна се установява, че страната поддържа процесуални нарушения, допуснати от Софийски районен съд /СРС/ и Софийски градски съд /СГС/. Молителят твърди, че и двете решения „са съзнателно необосновани, постановени при неизяснена и превратно възприета фактическа обстановка, при превратно възприемане на доказателствата и неправилно тълкуване на материалния закон”. Същият твърди още, че облигационна връзка между страните не е имало, а съдът възприел такава въпреки направените възражения в писмения отговор на исковата молба, във въззивната жалба. В молбата е отразено, че СГС погрешно бил приел неоспорване заключението пред СРС, не бил изложил мотиви за възприемане на експертизите, необосновано интерпретирал споразумителния протокол от 31.05.2011 г. В молбата пространно са описани и други процесуални действия на страната, включително по посочване на доказателства, искане за спиране на делото, които съдът игнорирал според молителя. Отразено е още и следното: „В стремежа си до обслужи ищеца [фирма] и топлинното и счетоводство [фирма], съдът пренебрегна и наруши не само българския закон, но и европейските директиви, акцептирани от българското право”. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства не релевират фактически състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С въвеждането им не се установява нарушаване на съответните правила, вследствие на което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото или да не е бил надлежно представляван, както и да не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да предолее. Нито един от тези фактически състави страната не доказва в настоящето извънинстанционно производство. Поддържаните обстоятелства за процесуални нарушения поради необоснованост изводите на съдилищата, необсъждане на доводи и възражения, неуважаването им, включително и на процесуални искания не са относими към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нормата визира изчерпателно изброени случаи, които молителят не е доказал в настоящето производство. Доводите за „предопределеност на изхода на делото” се основават на становище на страната за неправилно процедиране на СРС и СГС и за мотивиране на актовете им в нарушение на закона, което няма правно значение за нито един от фактическите състави на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, очертаващи конкретни хипотези на нарушаване на процесуални правила, които молителят не доказва в настоящето извънинстанционно производство. С доводите в молбата за отмяна относно определяне задължението в размер под 5000 лв. молителят не релевира нарушения на законови правила, обуславящи някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, водещи до лишаване от право на защита. Указанията на въззивния съд относно възможността за обжалване на решението, респективно относно неговата необжалваемост не пораждат за касатора право на касационна жалба. Това право възниква при наличието на процесуални предпоставки за редовно сезиране на ВКС. В случая настоящият молител не е подавал касационна жалба, а е подал молба за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. С въведените с молбата за отмяна обстоятелства не се установява основание за отмяна на атакуваните съдебни актове по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на цитираните решения в атакуваната част, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Е. М. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № ІІ – 56 – 79 от 28.03.2014 г. по гр. дело № 16958/2013 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 56 състав и на потвърждаващото го решение № 2815 от 29.04.2015 г. по гр. дело № 11404/2014 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV „Д” въззивен състав, с които са уважени установителни искове, предявени срещу Ц. Е. М. от [фирма], [населено място] по чл. 422 ГПК до размер на сумата 4988.75 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 1442.13 лв. и са присъдени разноски в първоинстанционното производство в полза на ищеца. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: