Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 09 февруари 2022 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1108/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при окръжна прокуратура – Сливен срещу присъда № 9/27.09.21г., постановена по ВНОХД № 140/2021г. по описа на Сливенски окръжен съд. С атакувания съдебен акт е отменена изцяло първоинстанционна присъда на РС - Сливен, с която подсъдимият А. Съчанов е признат за виновен и му е наложено наказание за престъпление по чл. 355, ал.2във връзка с ал. 1 от НК. Вместо нея окръжният съд постановил пълното оправдаване на подсъдимия, приемайки че извършеното от подсъдимия е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. В протеста се релевира единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, защитено със съображения, че съдът неправилно приел несъставомерност на деянието поради незаконосъобразност на даденото от РЗИ - Сливен предписание за поставяне под карантина. В допълнение към протеста се изтъкват аргументи и за незаконосъобразност на заключението, че деянието е малозначително. Прокурорът претендира отмяна на съдебния акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Подсъдимият и защитникът застъпват становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен. Преди всичко, както в основния протест, така и в допълнението към него, единственото оплакване, развито от прокурора е било за неправилното приложение на закона. Това означава, че така формулирано то би се явило основание за отмяна на съдебния акт не поради нуждата да се изясняват фактически данни, респ. да се събират нови доказателства (вкл. и относно законосъобразността на административните актове, чието нарушаване представлява част от обективната характеристика на престъплението), а поради това, че при вярното им установяване, е дадена неправилна и несъответна на закона правна оценка на поведението на дееца. На следващо място, твърди се в допълнението към протеста, че съдът е обосновал различни основания за оправдаването на подсъдимия, едно от които представлявало заключението за несъставомерност поради незаконосъобразност на издаденото от РЗИ предписание за карантина. Според заявеното в протеста това основание било оповестено след обявяване на присъдата от съдебния състав. Сам прокурорът е констатирал обаче, че в приложените мотиви на окръжния съд то липсва, а в съображенията на решаващия съд е залегнало единствено заключението, че деянието само формално осъществява признаците на престъпния състав по чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, но поради ниска степен на обществена опасност не е престъпно. Въззивният съд е приел, че в издаденото предписание от РЗИ не се е съдържало изрично разясняване на задължението за подсъдимия да не напуска адреса си (така както невярно и в противоречие със съдържанието на цитираното предписание е било прието от районния съд), но същевременно е обосновал заключение, че това задължение на подсъдимия е произтичало от т.ІІ.8 от Заповед № РД-01-183/06.04.20г. на министъра на здравеопазването. При това съображенията на съда са развити на плоскостта на контролната му дейност относно това какво е съдържимото на коментираното предписание, като в нито един момент съдът не е дал правна оценка за неговата правна природа, респ. не е отрекъл материалната и процесуалната му законосъобразност. Поради това развитите съображения за погрешно заключение на окръжния съд за несъставомерност на деянието поради незаконосъобразност на посочения като индивидуален административен акт – предписание за карантина на РЗИ като неотносими към изводите на окръжния съд, следва да се оставят без коментар. Второто възражение – относно това, че съдът неправилно е преценил, че деянието на подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, също е без основание. Несъгласието на прокурора с дадената от въззивния съд правна оценка на установените фактически обстоятелства, повлияващи на обществената опасност на деянието се основава на твърдението за неправилна оценка на данните относно времето на деянието, периода, в който подсъдимият е имал възможност да се запознае за сериозността и последиците на заболяването, както и че не само е напуснал дома си, но е имал намерение да излезе и извън квартала, при това за да отиде на публично място и сред множество хора. Освен това е изразено схващането, че неспазването на ограничителните мерки самоволно и по лична подбуда на лицата….обезмисля тяхното прилагане като своеобразна превенция за опазването на общественото здраве. Според прокурора, в тези случаи приложението на чл. 9, ал. 2 от НК представлява своеобразна декриминализация на престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Извън съмнение, липсват основания поначало да се отрече приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК за което и да е от престъпленията в НК. Обществената опасност на деянието е основен признак на всяко престъпление, поради което отсъствието й или пък явната й незначителност обуславят и отсъствието на съответното престъпление. Дали деянието е с явна незначителна степен на обществена опасност се решава при цялостна преценка на всички обстоятелства относно обекта на посегателство, степента на засягането му, характеристиките на конкретното деяние, данните за личността на дееца, отразяващи се на обществената му опасност, последиците от деянието и пр. В разглеждания казус въззивният съд обосновано е взел предвид основните обстоятелства, които рефлектират върху обществената опасност на конкретното деяние. Така, явно незначителната обществена опасност на извършеното от подсъдимия С. деяние е аргументирана не само на базата на интерпретацията на посочените в протеста обстоятелства, но при преценката на значително по-широк кръг обстоятелства, касаещи и личността на подсъдимия - чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни. С основание съдът е поставил акцент и на другите обстоятелства, които са от значение за преценката степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимия – касае се за проява по повод заболяване, чиито симптоми не са развити от подсъдимия, при неяснота на кое лице е бил контактен и във връзка с обявена епидемия в сравнително близък период до датата на деянието. При това напускането на жилището от страна на подсъдимия е не поради необходимостта от задоволяване на каприз или поради забавление, а по трагичен повод - за да се посети погребение на близък. Не без значение са и данните, че веднага след предупреждението да се завърне в жилището си, подсъдимият е сторил това. Изложените дотук аргументи дават основание на касационната инстанция да приеме, че въззивният съд е осъществил комплексен и задълбочен анализ на конкретните специфики на деянието и личността на дееца, въз основа на който законосъобразно е заключил, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Касае се за инцидентна проява на подсъдимия С., чието въздействие върху защитимите обществени отношения е толкова незначително, че инкриминираното деяние не се явява престъпно. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9/27.09.21г., постановена по внохд № 140/2021г. на Окръжен съд - Сливен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: