Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
София, 26 януари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Блага Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева
Даниел Луков
при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Г. Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 870/2022 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия Л. Д. и от самия подсъдим срещу въззивно решение № 17 от 26.07.2022г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 131/2021г. по описа на същия съд.
В жалбите се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия Д., респективно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК относно допуснати съществени процесуални нарушения се мотивира с доводи за непълно и неясно обвинение, липса на посочени в обвинителния акт обективни и субективни съставомерни признаци на деянието, касаещи конкретните действия, които Д. е извършил, при предявено обвинение за съучастие като помагач с други лица. В касационната жалба подробно се мотивира тезата за пороци при формулировката на обвинението, като се навеждат и доводи за несъответствие между фактическата му и юридическа рамка. Сочат се липсата на ясни факти за извършените от подсъдимия Д. действия по „набиране“ на лица с цел транспортирането им извън страната, както и такива за формиран у подсъдимия общ умисъл за съучастие с други лица.
Като съществен процесуален порок се оценява и доказателствената дейност на въззивния съд по превратна оценка на показанията на превежданите чужди граждани, в които според защитата не се съдържат доказателства за участието на подсъдимия Д. в процесното деяние. Отделно се сочи нарушение на забраната по чл. 177, ал. 2 от НПК, посредством основаване на осъдителното решение само на доказателства, събрани чрез СРС. Претендира се пълно игнориране на предходното решение на ВКС, постановено по делото, а оттам и нарушения при оценката и анализа на събраните доказателства, довели до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния състав.
Личната жалба на подсъдимия Д. съдържа идентични оплаквания и мотивировка на наведените касационни основания, както и аналогични алтернативни искания за отмяна на въззивното решение.
Претендира се и нарушение на материалния закон, за което не са изложени никакви съображения.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни.
Подсъдимият Д. не се явява в съдебното заседание, като от негово име защитникът му адв. Т. поддържа жалбите с направените искания и по съображенията, изложени в тях.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда от 07.08.2017г. на Специализиран наказателен съд, 11 състав, постановена по н.о.х.д. № 1574/2016 г., подсъдимите С. Т., К. Т. и Л. Д., са признати за виновни в това, че на 04.08.2013 г. в района на [населено място], в съучастие като помагачи умишлено са улеснили Г. Г. да извърши престъпление, а именно опит да преведе през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно индивидуализирани в присъдата, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група от четири лица (подсъдимите и Г.), поради което и на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.1 и ал. 4 от НК и чл. 54 от НК са осъдени на по три години лишаване от свобода, за всеки един от подсъдимите и глоба в размер на по 10 000 /десет хиляди/ лв. за всеки един от тях.
С присъдата на специализирания съд подсъдимият Т. е признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Т. е определено общо най-тежко наказание измежду наказанията по настоящата присъда, в размер на три години лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 10 000 лв.
На осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанията от три години лишаване от свобода за подсъдимите да се изтърпят при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото съответни разноски, от всеки един от тях поотделно, по сметка на ВСС.
По въззивни жалби от тримата подсъдими Л. Д., С. Т. и К. Т., с Решение № 17 от 26.07.2022г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 131/2021г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като подсъдимите Л. Д., С. Т. и К. Т. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това че на 04.08.2013г. в [населено място], [община], са направили опит да преведат през границата на страната с /държава/ група от хора, които не са български граждани, подробно описани в решението, без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от група, състояща се от същите подсъдими и от Г. Г. и деянието е останало недовършено по независещи от волята на дейците причини, като са признати за невинни в това, в съучастие като помагачи, умишлено да са улеснили Г. Г. да осъществи горното деяние, поради което са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 20, ал. 1 и ал. 4 от НК.
Бил е намален размера на наложените на подсъдимия Л. Д. наказания лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева. Намален е размерът на наложените на подсъдимия К.Т. наказания за престъплението по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева. Намален е размерът на наложеното на подсъдимия К. Т. на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и размерът на присъединеното на основание чл. 23, ал. 3 от НК наказание глоба от 10 000 лева на 1 000 лева. Намален е размерът на наложените на подсъдимия С. Т. наказания лишаване от свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.
Определено е, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, едно общо най-тежко наказание на подсъдимия С. Т. измежду наложените му по настоящото дело и по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 2 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 1 000 лева. Приспаднато е, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от общото най-тежко наказание на подсъдимия С. Т. от две години лишаване от свобода, изтърпяното изцяло наказание по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански в размер на шест месеца лишаване от свобода. Отменено е приложението на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за подсъдимите Л. Д., С. Т. и К. Т., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода на подсъдимия Л. Д. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, на подсъдимия К. Т. с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, а на подсъдимия С. Т. с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С решението съдът се е произнесъл и по дължимите от подсъдимите разноски.
В останалата й част присъдата е била потвърдена.
Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. За процесуална икономия ще бъдат разгледани заедно, тъй като направените оплаквания са идентични.
Оплакването за нарушение на материалния закон е безмотивно, но може да се направи извод все пак от съдържанието на касационните жалби, че се обосновава единствено с нарушения на процесуалните правила относно формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд при оценката на доказателствата.
В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие.
На първо място следва да бъде даден отговор на възражението за неяснотата на обвинението и невъзможността на подсъдимия Д. да разбере същността му и да организира адекватна защита.
Този въпрос вече е бил поставян на вниманието на касационната инстанция и е бил разрешен от нея с Решение по нд № 659/2020г.по описа на ВКС-трето н.о. Необходимо е да се направи едно уточнение. Съгласно чл. 351, ал. 2 от НПК с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Въпреки това, ВКС по собствен почин може да го стори и само за пълнота на настоящото изложение ще го направи и тук.
Доводите от жалбите за неправилна формулировка на обвинението, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия Д. са неоснователни. Подсъдимият Л. Д. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 5, вр. чл. 20, ал. 1 и 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Фактически обвинението спрямо подсъдимия Д. за инкриминираното помагачество се изразява в това, че той е набирал чужди граждани, на които е осигурявал транспортиране с автобус до [населено място], като е бил част от група, формирана с участието на останалите двама подсъдими и свидетеля Г., която група е организирала превеждането на тези лица през границата на страната с /държава/, без разрешение на надлежните органи на властта. Доводите от жалбите за несъответствие между фактическите обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, не могат да бъдат споделени. В обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа подробно описание на конкретните инкриминирани действия на подсъдимия Д. (набиране на чужди граждани в [населено място] и осигуряване на тяхното транспортиране с автобус), свързани с участието му в противозаконното превеждане на чуждите граждани през границата на страната, които в диспозитива са квалифицирани като участие в група, която е организирала превеждането на група от хора, чужди граждани, като участието на подсъдимия, съобразно вида на извършваните от него действия е определено като помагаческа дейност.
В тази връзка съставът на контролирания съд е изпълнил дадените задължителни указания по приложението на закона от страна на ВКС с решението му по нд № 659/2020г., като е изложил убедителни съображения защо не е налице съучастие по чл. 20, ал. 4 от НК. С оглед установените факти и доказаността на обвинението съдът е приел, че не се касае до съвместна проява на няколко лица, действащи при обикновено съучастие, а иде реч за осъществено престъпление от група, действаща при предварително съгласувано между участниците в групата поведение, насочено към осъществяване на намисленото престъпление. Въз основа на приетите по делото факти е била посочена ролята на всеки един от участниците в групата, включително и на подсъдимия Д., като аргументирано е защитена тезата за създадена стройна организация с предварително обмислени и подготвени роли и функции на всеки от участниците, при едно много добро съгласуване помежду им.
Това обстоятелство не препятства възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е бил обвинен и да организира ефективно защитата си, тъй като в обвинителния акт се съдържат всички факти, имащи значение за съставомерността на деянието.
По отношение на възражението, че спрямо подсъдимия Д. е било повдигнато обвинение за помагачество, а е бил признат за виновен като извършител, същото не държи сметка, че обвинението спрямо подсъдимия Д. е включвало едновременно квалификацията като съучастие по чл. 20, ал. 4 от НК и като участие в група по чл. 280, ал. 2, т. 5 от НК. Това е неправилна юридическа формулировка, която, както се посочи, е била отстранена от въззивния съд на база установените факти и доказаността на обвинението.
По отношение на възраженията, че е налице неточно формулиране на обвинението в частта относно „набирането“ на лица с цел тяхното превеждане през границата на страната, осъществявано от подсъдимия Д., същите не почиват на обективна основа, като основно акцента отново се поставя върху това, че спрямо Д. е налице само обвинение в помагачество по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Възражението не държи сметка за това, че обвинението спрямо подсъдимия Д. е квалифицирано по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 5 от НК, като формата на изпълнителното деяние е „превеждане през границата на страната“ и са налице квалифициращите обстоятелства за осъществяване на същото по отношение на чужди граждани и е организирано от група, в която подсъдимият участва. Легалното понятие “набиране“ като форма на изпълнителното деяние не е относимо към престъпленията по чл. 280 от НК. Съпричастността на подсъдимия Д. към престъплението, изразила се в намирането на тримата чужди граждани и осигуряването на тяхното транспортиране, е проява на неговото участие в групата, която обезпечава осъществяването на престъпното деяние. Оттук произтича и неразбирането, демонстрирано в жалбите на подсъдимия и неговия защитник, утвърждаващи, че е било необходимо в обвинителния акт да бъде посочено какъв смисъл и съдържание се влага в това понятие. Мотивите на въззивната инстанция в тази им част се отличават със задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и съставът на касационната инстанция напълно се солидаризира с тях, като не намира за необходимо същите да бъдат преповтаряни. Достатъчно е само да се отбележи, че съдът е изложил пространни аргументи относно ползваните от всеки един от подсъдимите телефонни номера, както и водената между тях комуникация. Посочил е ролята на всеки един от подсъдимите и свидетеля Г., въз основа на приетите за доказани факти е извел водената комуникация между подсъдимите и в частност между подсъдимия Д. и свидетеля Ги М..
Отново се прави възражение в касационните жалби, че решението на АСпНС е постановено в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 2 от НПК. Това възражение не държи сметка, че в изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение на ВКС, съставът на въззивния съд е игнорирал този път показанията на свидетеля С., освен в частта им относно обстоятелствата, че е водил оперативната разработка по случая и че е получавал актуални сведения за резултатите от прилаганите СРС в реално време. За да постанови осъдителния си съдебен акт АСпНС се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели, като не е пропуснал да отбележи кои техни показания и в коя част кредитира, като съответно и се е мотивирал защо. Доверил се е на част от обясненията на подсъдимите, като е аргументирал убедително защо отхвърля версията им за липса на съпричастност към осъщественото престъпление. Посочил е останалата доказателствена съвкупност, позволила му да направи своите осъдителни изводи и е защитил същите чрез съпоставка на всеки един от доказателствените източници, като липсва превратно тълкуване на който и да било от тях. Годни доказателства по отношение участието на подсъдимия Д. в инкриминираното деяние се съдържат в наличните по делото ВДС, изготвени чрез използване на СРС (папки №№ 1, 2 и 3), в които са записани телефонни разговори между подсъдимите Д. и Т., от съдържанието на които се извежда съвместното им участие в извършването на деянието. Тези доказателства са подкрепени и от други годни такива, а именно назначения от въззивната инстанция и приет в съдебно заседание писмен превод от френски на български език на част от отразените в експертното заключение на съдебно-техническата експертиза съобщения, от които е видно съдържанието на писмената кореспонденция между свидетеля Г. М. и подсъдимия Д.. Тези съобщения са отразени и в трафичните данни, предоставени от мобилния оператор на оптичен носител към справката от „мобилен оператор“, като в тази справка фигурират и проведени разговори между подсъдимия Д. с посочване на ползвания от него телефонен номер и свидетеля Г. М., също с посочен телефонен номер. Водената между тях двамата комуникация е намерила своето отражение и в заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. От експертното заключение става ясно, че телефонният номер на подсъдимия Д. е бил записан в паметта на телефона на свидетеля Г. М. под името “име“. В справката за трафичните данни има отразени разговори между този подсъдим и свидетеля Г. М. не само дни преди заминаването, но и на инкриминираната дата. За водените разговори между подсъдимия Д. и подсъдимия Т. и наличието на активна комуникация между тях съдът се е позовал на справка от „мобилен оператор“, от която е установил кои мобилни номера се водят на името на подсъдимия Д.. Същите тези телефонни номера впоследствие се установило, че са въведени в паметта на СИМ картата, предадена доброволно от подсъдимия Т. под имената „име“ и „име“, като от съдебно-техническата експертиза се установява, че са били провеждани разговори между тях двамата, включително и в деня на заминаването на чуждите граждани от [населено място] за [населено място].
Въззивният съд е намерил, че участието на подсъдимия Д. в инкриминиранато деяние се състои в намиране на чуждите граждани и свързването им с останалите участници в групата, както и в подпомагане на самото им пътуване чрез логистика и събирането им заедно на централната столична автогара, а също и чрез избор на обществен транспорт и даването на указания по телефона относно багажа им. Конкретните факти относно намирането на чуждите граждани от този подсъдим са изведени от провежданите разговори и разменените съобщения между него и свидетеля Г. М., потвърдени както от заключението на съдебно-техническата експертиза, така и от писмения превод от френски на български език на съобщенията между Д. и Г. М. и от справките за трафични данни. Фактите относно подпомагането на самото пътуване на чужденците, организирано от групата по чл. 280 от НК, съдът правилно е извел не само от ВДС, получени чрез експлоатацията на СРС, но и от показанията на тримата чужденци и посочената вече кореспонденция и телефонни разговори между подсъдимия Д. и свидетеля Ги М., а също и от трафичните данни и направения писмен превод на съобщенията между тях. Съдът се е аргументирал защо приема, че именно подсъдимият Д. е лицето, което е намирало чуждите граждани, като е посочил, че подсъдимият Т. не владее чужди езици, че самите чужденци също не владеят български език, че подсъдимият Д. е давал указания на чуждите граждани на инкриминираната дата относно багажа им, като те са разговаряли с него от телефона на Т., като включително при разговора си с единия от тях е помолил да предаде на друг от чужденците, че не е успял (Д.) да му зареди картата за телефона, тъй като офисът на „мобилен оператор“ е бил затворен и се ангажирал да го направи на другия ден. Като анализирал съвкупно и поотделно годните доказателствени източници съдът приел, напълно споделимо от настоящата инстанция, че именно подсъдимият Д. се явявал свързващото звено между чуждите граждани от една страна и останалите подсъдими и св. Г. – от друга.
Не може да бъде споделен и доводът в касационните жалби за липсата на пряк умисъл у подсъдимия Д.. Въззивният съд е обсъдил и това възражение и правилно го е отхвърлил като несъстоятелно. Правилно е било прието, че действията на подсъдимите са били съгласувани и координирани, като всяко следващо се е явявало продължение на предходното, като действията им са били обединени от общата цел – превеждането през границата на страната на група чужди граждани, без разрешението на надлежните органи на властта. На стр.23 и 24 от решението си въззивната инстанция е изложила пространни аргументи относно функцията на всеки от подсъдимите, връзките между тях и каква роля са имали в престъпната група. Корекции в тази насока не са необходими и изводите на решаващия съд в това отношение са напълно споделими.
По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимия и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 5 от НПК не са налице. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК. Предходната инстанция е извършила самостоятелен доказателствен анализ, като е обсъдила в пълнота всички относими към предмета на доказване доказателства, оценявайки ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност и не може да бъде упрекната в недооценяване, подценяване или невярна оценка на което и да било доказателство.
След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимите.
Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Въззивно решение № 17 от 26.07.2022г. на Апелативен специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 131/2021г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |