2 Р Е Ш Е Н И Е № 60290 гр. София, 26.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1774 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Н. Д. И., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 165/07.02.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 2903/2020 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС). Със същото, като е потвърдено решение № 3763/10.10.2019 г. по гр. дело № 16101/2018 г. на Пловдивския районен съд (ПРС), е отхвърлен, предявеният от молителя срещу ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата 450 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по застраховка „злополука“ (полица № 0510-40-2006-0001), във връзка с настъпил ексцес, след настъпила с ищеца трудова злополука на 14.08.2006 г., както и на сумата 73.77 лв., претендирана като лихва (обезщетение) за забава за периода 27.02.2017 г. - 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2018 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на молителя са възложени разноски по делото. С молбата се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Молителят представя (в заверени от негова страна преписи) решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело № 78/2020 г. на Административния съд – Пловдив (АСП) и експертно решение (ЕР) № 0117-010/18.01.2021 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). С решението на АСП е прогласена нищожността на предходно ЕР № 1164/29.08.2019 г. на НЕЛК, жалбата от 08.01.2020 г. на молителя срещу което, съгласно твърденията на същия, е приета като доказателство по делото и е обсъдена в мотивите към влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. По отношение на представеното с молбата ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, молителят излага съображения, че същото съставлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като доказва твърдяния от него ексцес по делото – влошаване на здравословното му състояние вследствие трудовата злополука. В писмено становище от 23.11.2021 г., изложеното в молбата се поддържа изцяло, а в писмено становище от 18.01.2022 г. (подадено по повод постановеното по делото протоколно определение от 25.11.2021 г.) молбата се поддържа в частта ѝ, с която отмяната на влязлото в сила съдебно решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – предвид представеното с молбата ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК. Ответникът по молбата за отмяна ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД не е подал отговор на молбата; не заявява становище по нея и след изтичането на срока за отговор. С определение, постановено в откритото съдебно заседание на 25.11.2021 г., молбата за отмяна, като просрочена, е оставена без разглеждане в частта ѝ по искането по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, основано на представеното като писмено доказателство решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело № 78/2020 г. на АСП, и в тази част е прекратено производството по делото. Препис от това определение е връчен на молителя на 13.01.2022 г., последният не го е обжалвал и то е влязло в сила на 21.01.2022 г. В останалата ѝ част, с която отмяната се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – въз основа на представеното като писмено доказателство ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, молбата е процесуално допустима. Молителят не е изложил твърдения и доводи, а и по делото не се установяват обстоятелства, предвид които искането за отмяна на влязлото в сила решение, основано на това ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, да бъде квалифицирано в хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след влизането в сила на решението, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото. Писмените доказателства могат да са и новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от съществено значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. В случая е налице последната хипотеза. За да постанови влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, ПОС е изложил следните решаващи мотиви: Приел е за безспорно по делото, че молителят-ищец е пострадал при трудова злополука през 2006 г., при което му е било изплатено от ответното дружество-застраховател застрахователно обезщетение в размер 450 лв. за призната с ЕР на ТЕЛК 15% неработоспособност поради руптура на ретината, съставляваща настъпило застрахователно събитие по процесната застраховка „злополука“, предвид качеството на молителя-ищец на служител при застрахованото лице – Пловдивската общинска агенция по приватизация. Съдът е приел за недоказано обаче настъпването на процесния ексцес – увеличаване на процента неработоспособност от претърпяната трудова злополука. В тази връзка съдът е посочил, че ексцесът е влошаване на здравословното състояние на пострадалото лице, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с първоначалното събитие. Намерил е, че в случая не е установено да е настъпило влошаване на здравословното състояние на молителя-ищец с оглед първоначално установената травма, получена през 2006 г. В тази връзка съдът се е позовал на приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), като е приел, че тя не е установила подобно влошаване, а още по-малко – причинно-следствена връзка с първоначалното заболяване. Съдът е намерил и че влошаването на здравословното състояние на молителя – 30% неработоспособност в резултат от трудовата злополука, което е прието в някои от представените по делото експертни решения на НЕЛК и ТЕЛК, не може да бъде ценено като доказателство за подобен ексцес, тъй като тези решения са обжалвани пред административния съд и са отменени, като по делото няма данни някое от тях да е влязло в сила; в тази връзка са посочени (без да се обсъдени) решение № 2213/04.11.2019 г. по адм. дело № 1264/2019 г. на АСП и жалба от 08.01.2020 г. на молителя-ищец против последното ЕР на НЕЛК от 29.08.2019 г. По тези съображения окръжният съд е намерил за недоказан основният елемент от фактическия състав, изграждащ основанието за заплащане на процесното застрахователно обезщетение – настъпването на ексцес; посочил е и че казано по друг начин – не е установено настъпването на нова вреда, която да бъде обезщетена. В заключение ПОС е приел, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С представеното с молбата за отмяна ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, на молителя-ищец Н. И. е определена 64 % трайно намалена работоспособност, включваща 30 % трайно намалена работоспособност по причина трудова злополука, като за дата на инвалидизацията е определена 24.04.2008 г. Това ЕР от 18.01.2021 г. на НЕЛК е новосъздаден документ – съставен е след постановяването и обявяването на 07.02.2020 г. на влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска, като то е ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Това е така, защото то очевидно не е могло да бъде известно на молителя, респ. – същият не е могъл да го представи по делото, нито е могло да бъде обсъдено от съда при постановяване на решението, а също – не е могло да бъде взето предвид и при изготвяне на обсъденото заключение на СМЕ. Наред с това, представеното с молбата за отмяна ЕР на НЕЛК удостоверява обстоятелство, което е от съществено значение за делото и което ПОС е приел за недоказано в решаващите си мотиви – твърдяното от страна на молителя-ищец увеличаване на определения му процент неработоспособност (от 15 на 30 %) от претърпяната през 2006 г. трудова злополука, и което съгласно посочения в ЕР на НЕЛК момент на инвалидизацията, датира още от 24.04.2008 г., т.е. – отпреди подаването на исковата молба по делото. По изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на ПОС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане от друг негов въззивен състав (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 13 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС). Новото разглеждане следва да започне от фазата по събиране на доказателствата, а именно – с приемането като писмено доказателство по делото на ЕР № 0117-010/18.01.2021 г. на НЕЛК, което при постановяването на новото въззивно решение следва да се обсъди и вземе предвид в съвкупност с останалите доказателства, като при необходимост от специални знания във връзка с обсъждането му съдът може да назначи и нова СМЕ. По претенцията на молителя за присъждане на разноските, направени в настоящото отменително производство, компетентен да се произнесе е също ПОС, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по тази претенция с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, влязлото в сила решение № 165/07.02.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 2903/2020 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав, което следва да започне от фазата по събиране на доказателства, съобразно изложеното в мотивите към настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: