Р Е Ш Е Н И Е          № 112                               София,  05.03. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                           Председател:Добрила Василева                          Ч. С. Г. Г. ева   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 3797/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 207 от 17.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Я. И. Г. на въззивното решение № 860 от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 219/08 г. на Варненския окръжен съд, с което е допусната делба на имот пл. № 110 с площ от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от УПИ I-110 от кв. 40 по плана на с. Р. гора, заключена между буквите А, Б, В, Г и Д на скицата на л. 118 от първоинстанционното дело, между съделители и при квоти: по 1/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Я. И. Г., и 4/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Ж. С. Ж., придобити в условията на съпружеска имуществена общност. Поддържат се основания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Ответниците И. Ж. М., М. И. Ж. и Ж. С. Ж. считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата. По делото е установено, че И. Ж. М. и С. И. М. са придобили дворно място и сгради по време на брака си в режим съпружеска имуществена общност, на основание придобивна давност /н. а. № 5/73 г./, прекратена със смъртта на съпругата на 03.08.2006 г. Наследници по закон освен съпруга с дял в съсобствеността 4/6 ид. ч., са и дъщерите М. Ж. и Я. Г. с дял по 1/6 ид. ч. На 19.12.2006 г. И. М. се разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид. ч. от УПИ I-110 от кв. 40 и от находящите се в имота сгради, в полза на ответницата М чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 72/06 г. Имотът е придобит по време на брака на ответницата с Ж. Ж. Делбата на сградите е допусната с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение № 3* от 19.12.2007 г. по гр. д. № 802/07 г. на Варненския районен съд, между съделители и при квоти: 4/6 ид. ч. за М. и Ж. Ж. в режим на съпружеска имуществена общност, и по 1/6 ид. ч. за М. Ж. и Я. Г. , придобити по наследяване на С. М. Урегулираният поземлен имот I-110 от кв. 40 е образуван с дворищнорегулационния план от 1930 г., първи за с. Р. гора, действащ и понастоящем. Според предвижданията на плана към парцела са придадени 56 кв. м. от съседния от север парцел ****span>XI-109 от кв. 40. Не е спорно обстоятелство, че регулационните сметки не са уредени. Въззивният съд приел, с оглед неприложената регулация, че разпоредителната сделка от 2006 г. не е изначално нищожна в своята цялост, но не е произвела действие относно придадената площ от 56 кв. м. Вещнопрехвърлителното действие на разпореждането се е проявило за притежаваната от продавача част, която възлиза на 4/6 ид. ч. от имот пл. № 1* Затова до делба следва да се допусне имот пл. № 110 с площ от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от УПИ I-110 от кв. 40. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът е подменил предмета на делото, като вместо делба на урегулиран поземлен имот, каквото е заявеното искане, е допуснал делба на поземлен имот. Петитумът на исковата молба следва да се разглежда не само с оглед на формалното му заявяване /чл. 98, ал. 1, б. “д” ГПК - отм./, а предвид неговото съответствие с изложението на обстоятелствата /чл. 98, ал. 1, б. “г” ГПК - отм./. В исковата молба е посочено, че дворното място, съставляващо УПИ I-110 от кв. 40, е с неуредени регулационни сметки, при което положение точното приложение на закона е изисквало да се допусне делба именно на поземления имот, а не на отредения за него парцел ****урегулиран поземлен имот/. Не е налице произнасяне и по непредявено основание, който довод в касационната жалба не е развит, а и се свързва с делбата на сградата, която не е предмет на касация. По делото е установено, че имотът е съсобствен, т. е. доказано е основанието на предявения иск за делба. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за точното приложение на пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ в хипотеза на неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадени части от поземлени имоти. Н. постановява, че не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива обезщетения се предвиждат. Смисълът на забраната произтича от това, че след изтичане на сроковете за прилагане на регулацията /един от способите за което е уреждането на облигационните отношения/, съгласно пар. 8, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ отпада /прекратява се/ отчуждителното действие на неприложения регулационен план и общинската администрация следва да измени плана така, че имотната граница между двата съседни имота /този, за който е отреден парцелът, и имота, от който се е придавало място към този парцел/ се трансформира в имотна граница между урегулирани поземлени имоти. И. от това разбиране, следва да се приеме, че забраната се отнася до парцелите с неприложена регулация, чието отчуждително действие е отпаднало по силата на закона, но не и до поземлените имоти. Затова няма пречка да се прехвърли чрез сделка собственото място на имота, за който е отреден дворищнорегулационен парцел. С оглед данните по делото, че сделката е извършена за поземления имот с площ от 1 950 кв. м., то не е допуснато нарушение на нормата на пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ и разпореждането не е нищожно. Не се разкрива наличие и на общите основания по чл. 26 ЗЗД за нищожност на договора. Неоснователен е доводът за нищожност на съдебната делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастие в производството на всички съсобственици. Преди всичко собственикът /собствениците/ на съседния от север имот пл. № 1* кв. м. от който са били придадени по регулация към УПИ I-110 от кв. 40, не е съсобственик на поземления имот № 1* който е обект на делбата. Това е така, защото действието на неприложената дворищна регулация отпада по силата на самия закон, като отпадането на действието й не е свързано с коригирането на плана от общинската администрация, нито пък до промяната се създава съсобственост между лицето, което не е платимо придадения му имот, и лицето, което си е възстановило правото на собственост върху незаплатената земя. Не е съсобственик и поради това няма качеството съделител и И. Ж. М., тъй като с разпоредителната сделка от 2006 г. той е прехвърлил своя дял от съсобствеността. Не е съсобственик и собственикът /собствениците/ на съседния от изток УПИ II-110 от кв. 40. Действително, двата съседни парцела I и II са отредени за един и същ имот пл. № 110 от кв. 40. Дори парцелите да са били съсобствени, то предвид данните по делото, че парцел ****span>I-110 е придобит от съпрузите С. и И. М. по давност, то на това основание съсобствеността е била прекратена. Допуснатият до делба обект е индивидуализиран според действащия план на населеното място и при приложението на пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ, съобразявайки за коя част от имота извършеното разпореждане е произвело прехвърлителен ефект. Обжалваното въззивно решение е допустимо и правилно и липсват основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК за неговото касиране, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 860 от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 219/08 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: