Р Е Ш Е Н И Е № 158 София, 19.06.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 6479 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 153 от 03.02.2015 година е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване на решение № 806 от 29.05.2014 година по гр.д. № 571/2014 година на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 35 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 3535/2013 г. на Варненски районен съд и производството по делото е прекратено като недопустимо. С първоинстанционното решение е прогласен за нищожен договор по нотариален акт №, том , рег. № , дело № от г. на нотариус с рег. № в регистъра на Нотариалната камара, с който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в нот. акт № , дело от г. Касационно обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 22, ал.1 ЗЗД относно характера на съглашението за отмяна на право на ползване, учредено в полза на трето лице и преценката за правната същност на договора с оглед наименованието му и съдържащите се в него изявления на страните, по които въпроси съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Изключение от принципа за действие на договора между сключилите го страни е уредената в чл. 22, ал. 1 ЗЗД възможност да се договаря в полза на трето лице. Уговорката в полза на трето лице има действие от постигане на съгласието между уговарящ и обещател, а правните последици в сферата на третото лице настъпват съобразно волята на бенефициера, който е свободен да приеме или не уговореното в негова полза, но със изявлението му, че ще се ползва от уговорката, независимо дали то е извършено изрично или мълчаливо, правото на уговарящия да я отмени се погасява. При договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот с уговорено между страните по сделката в полза на трето лице право на ползване върху прехвърления имот, правото да се отмени тази уговорка се погасява с изричното изявление на бенефициера, че ще ползва имота или с конклудентни действия, изразяващи се в упражняване на учреденото право. След като третото лице е предприело действия, сочещи по безсъмнен начин, че ще ползва имота, страните по сделката не могат да отменят без съгласието му направената в негова полза уговорка – чл. 22, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД. Изключение от това правило е възможно само в хипотезата на чл. 22, ал.1, изр. ІІІ-ро ЗЗД, когато уговарящият изрично е запазил правото си да отмени уговорката или да замени третото лице. Правната същност на договора не се определя от наименованието му, а от съдържанието на уговорените насрещни права и задължения. Съгласието за отмяна на уговореното в полза на трето лице вещно право, когато това е допустимо (преди приемането от бенефициера или при условията на чл. 22, ал.1, изр. ІІІ-ро ЗЗД) е нов договор, с който се погасява едно възникнало вече правоотношение. Независимо как е наименовано това съглашение по правното си естество то е нов договор, поради което не може да бъде отменено чрез поправка на нотариалния акт, с който е учредено. Поправката на явна фактическа грешка в нотариалния акт не цели възникване, променяне или погасяване на правоотношения, нито поправка на грешка в самите волеизявления (основание за унищожение на договора), а грешка при отразяването на направеното волеизявление в документа. Затова поправка на нотариалния акт е допустима по отношение на грешки при изписването на букви, цифри, номера на имоти и пр., но не и по отношение на формираната и изразена от страните по договора воля. В обжалваното решение на съд е прието за установено, че с нот. акт № 118, дело от г. на нотариус с рег. № по регистъра на Нотариалната камара между ответниците по делото е бил сключен договор, с който И. Д. И. е продал на Д. С. А. дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда в [населено място],[жк]. В нотариалният акт е било уговорено учредяването на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на ищеца Ф. О. А.. От месец февруари 2013 г. ищецът се установил да живее в имота, върху който с извършената между ответниците сделка му е било учредено право на ползване. С нотариален акт № , том , рег. № , дело № от г. на нотариус с рег. № в регистъра на Нотариалната камара, ответниците постигнали съгласие за поправка на нотариален акт № от г., съгласно която да не се чете целият текст, съдържащ уговорката за учредяване право на ползване върху имота в полза на ищеца. При така установените факти, въззивният съд е приел, че поправката на нотариален акт не е сделка, поради което искът за прогласяване на недействителност е недопустим; обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Ф. О. А. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод относно правната същност на договора, с който е отменена уговорката за право на ползване и е приложил неправилно чл. 22, ал.1, изр. ІІ-ро ЗЗД. Ответникът по касационната жалба И. Д. И. не взема становище. Ответницата Д. С. А. я оспорва като неоснователна. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Предмет на делото е валидността на договор по нотариален акт № , том , рег. № , дело № от г. на нотариус с рег. № в регистъра на Нотариалната камара. Независимо от наименованието на договора като такъв за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в нот. акт №, дело от г., правната характеристика на договора предвид съдържащите се в него изявления е за отмяна на уговорка за учредяване право на ползване върху имота в полза на трето лице – ищеца по делото. Въпросът валидно ли е постигнатото между страните по договора съглашение е въпрос по съществото на делото, поради което формираният във въззивното решение извод за недопустимост на иска е неправилен. Обезсилвайки първоинстанционния акт и прекратявайки производството по иска, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила. На основание чл. 293, ал.3 ГПК решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор, съобразявайки изложените мотиви по приложението на чл. 22, ал. 1 ЗЗД, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 806 от 29.05.2014 година по гр.д. № 571/2014 година на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: