Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. София, 31.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева
Петя Шишкова
при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Мария Михайлова, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КД № 922/18г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по повод на постъпили касационни жалби и протест срещу решение № 165 от 12.06.2018г., постановено по ВНОХД № 686/2017г. на Апелативен съд–гр. Пловдив, с което е изменена присъда № 64/14.07.17г. по НОХД № 2213/15г. на Пловдивския окръжен съд, като наложеното на Б. М. А. наказание „доживотен затвор“ е заменено с „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години при първоначален „строг“ режим, а срокът на наложеното на И. П. К. наказание „лишаване от свобода“ е намален от петнадесет години и шест месеца на седем години. Присъдата е потвърдена в частта, с която двамата са признати за виновни в осъществено на 13.06.1999г. в [населено място],[жк]по отношение на Г. П. Д. престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК за А. и във вр. с чл.20, ал.3 и 4 от НК за К..
Протестът е за явна несправедливост на наказанията. Прокурорът от апелативната прокуратура възразява срещу замяната на доживотния затвор на А. с лишаване от свобода, като с миналите му осъждания, особеностите на предумисъла и броят на квалифициращите признаци обосновава извод за невъзможност да се поправи и превъзпита. Счита, че при преценката за намаляване на наказанието заради прекомерно продължителен срок следва да се отчита само времето, през което А. е бил обвиняем. По отношение на К. изтъква характера и степента на участието му и изразява становище, че коректното му процесуално поведение е надценено.
Родителите на починалия Д. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото. Те са обжалвали въззивното решение с искане за налагане на наказание доживотен затвор без замяна на А. и доживотен затвор на К.. Според тях с последващото си безкритично отношение и с извършването и на друго убийство А. е доказал, че е непоправим, а за К. е установено участие в трафик на наркотични вещества. Според тях поведението на последния не е допринесло за разкриване на обективната истина, тъй като е променил обясненията си. Не са доволни и от размера на присъденото обезщетение, който не отчита коренната промяна в живота им и влошеното здравословно състояние.
Професионалният защитник на подсъдимия А. атакува решението на всички основания, посочени в чл.348, ал.1 от НПК. Намира, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон при анализа и оценката на доказателствените източници, че не е изложил мотиви по отношение на обстоятелства, относими към предмета на доказване. В резултат се е достигнало до осъждане на невинен подсъдим, което представлява нарушение на материалния закон. Пледира за отмяна на решението, алтернативно иска намаляване на наказанието и размера на обезщетението.
Синът на подсъдимия също е конституиран като защитник и е изготвил касационна жалба. В нея, наред с доводите за необоснованост на решението, които не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, се излагат аргументи за необсъдени доказателства и доказателствени средства, за установен оговор и лъжесвидетелстване.
Постъпила е жалба и от подсъдимия Б. А., сходна с тази от защитника М. А., към която е приложен снимков материал на местопрестъплението с пояснения.
От името на Б. А. са постъпили възражения срещу жалбите на другия подсъдим, на гражданските ищци и частни обвинители и протеста на прокурора.
Депозирани са две жалби от името на подсъдимия К.. Защитникът му възразява срещу кредитирането на обясненията от досъдебното производство, дадени под натиск. Като нарушение на материалния закон се определя отказа на съда да възприеме тезата, че А. е действал при ексцес на умисъла. Счита, че наказанието е явно несправедливо, предвид наличието на множество смекчаващи обстоятелства и отдалечеността на деянието във времето.
В съдебното заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло протеста по отношение на подсъдимия А., а по отношение на подсъдимия К. се разграничава от възраженията срещу приложението на чл.55 от НК, но счита, че наказанието е прекалено занижено. Намира жалбите на подсъдимите за неоснователни.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители пледира за отмяна на решението и връщане на делото за налагане на по-тежки наказания и увеличаване на размера на обезщетенията.
Защитникът на подсъдимия А. поддържа, че съдът е допуснал нарушения в оценъчната си дейност, като анализът не е обхванал цялата доказателствена маса и не е съобразен с житейската логика.
Защитникът на подсъдимия К. настоява за наличие и на трите отменителни основания по чл.348, ал.1 от НПК.
Подсъдимият А. заявява, че поддържа изложеното в касационните жалби и подадените възражения. Счита, че разследването по делото е проведено незаконосъобразно и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият К. не се явява в съдебно заседание и не заявява становище по съществото на делото.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни.
Въззивното съдебно решение съдържа редица неясноти, непълноти и противоречия, доказателственият анализ не е достатъчно пълен, всестранен и обективен, фактическите изводи се базират на доказателства, които не са събрани по установения в НПК ред.
При изложение на част от съществените обстоятелства по делото е избран стилистичен подход, който затруднява страните и контролиращата инстанция да разберат какво точно приема за установено апелативният съд и въз основа на какви доказателства. Вместо хронологично проследяване на събитията, свързани с повдигнатите обвинения, на места в решението се възпроизвеждат разпитите на свидетели.
Цитират се показания, съдържащи данни за конкретно оръжие, за оръжейни майстори, с които А. поддържал контакти, но остава неясно дали съдът е установил кое е средството на престъплението и какво се е случило с него. В крайна сметка не става ясно дали е кредитирано твърдението на св.Ш., че Д. е убит с оръжието, за чието държане е бил осъден самият той. Отделено е значително внимание на доказателствените средства, с помощта на които се установява, че А. се е познавал с П. К. и починалия Н. Н., без да е посочено кой е относимият факт, който съдът извежда – дали че подсъдимият е проявявал интерес към огнестрелни оръжие и е притежавал такива, дали това, че е разполагал с конкретно оръжие, дали това, че негов пистолет марка „ТТ“ е бил преработван, или принципната възможност да направи промяна на калибъра.
Съществен дефицит на мотиви се наблюдава при изложението на събитията, провокирали престъплението. По делото се открояват четири различни версии по въпроса кой и защо е поръчал Д. да бъде убит, които не са обсъдени. Извън възприетата за участие на починалия М., налични са и тези за А. Г., за Д. Т., за Г. Т.. В решението се пресъздават свидетелства за конфликт между пострадалия и Т., за това, че Д. е бил следен с черни автомобили, когато излиза извън Пловдив, без съдът да е изразил позиция дали приема сведенията за достоверни, и ако да, по какъв начин те спомагат за изясняване на причините, довели до извършване на престъплението. Изложена е и версията, според която убийството е поръчано от Г. Т., защото претърпял сериозни финансови загуби в отношенията си с Д., но неизвестно защо липсват мотиви, с които да е отхвърлена. Незаконосъобразният подход към съдържащите се в делото данни за други възможни съучастници намира най-ярка проява в мотивите, с които в съдебно заседание от 13.02.2017г. е оставено без уважение искането за разпит на Г. Т.. Аргументът, че прокуратурата сочи друг за поръчител, а съдът е задължен да не излиза извън рамките на обвинението, е напълно несъстоятелен. Не става въпрос за провеждане на недопустимо разследване или обвиняване на Т. не по установения от закона ред, а за спазване нормата на чл.107, ал.3 от НПК за изясняване на обективната истина, като се гарантира правото на защита на подсъдимия К. и възможността му да участва в събирането и проверката на доказателства, опровергаващи обвинителната теза.
Първите две съдебни инстанции са допуснали съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства. Извършена е неправилна оценка на допустимостта на част от тях. Става въпрос преди всичко за обясненията на подсъдимия К., дадени пред съдия в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК. Приобщени са обяснения на обвиняем, които не са събрани по надлежния ред. К. е разпитан пред съдия от Пловдивския окръжен съд на 11.12.2014г. Към тази дата Б. А. вече е бил със статут на обвиняемо лице - първото постановление за привличането му е от 16.05.2014г. Бил е задържан. Въпреки това, нито той, нито защитникът му са уведомени за разпита и не са присъствали на него. В протокола не е отразена проверка на редовността на призоваването им, изобщо няма данни на съдията да е било известно, че по делото има привлечен и друг обвиняем. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.222, ал.3 от НПК, дерогирано е правото на защита на обвиняемия А. и принципите на равнопоставеност и състезателност. Конституционният съд с решение № 7/16.12.04г. по дело № 6/04г. приема, че при разпита пред съдия в досъдебната фаза не се прилагат само онези правила от съдебното следствие, които по естеството си са неизпълними. Законовата регламентация държи сметка за необходимия баланс между правата на личността и обществения интерес. Събраните по този ред обяснения стават пълноценни доказателствени средства и са противопоставими на обвиняемия, само когато той е могъл активно да участва при събирането им, когато не е нарушено основното му право на участие в наказателното производство. В случай, че следователят и прокурорът в досъдебната фаза решат да не информират преди предявяване на разследването обвиняемия за данни, установени чрез обяснения на неговия съучастник, не би следвало да искат тези обяснения да бъдат депозирани пред съдия. Процесуалният закон предоставя възможност за избор на органа на досъдебното производство - да проведе разпита сам, в отсъствие на другия обвиняем и неговия защитник, но ползването на доказателствения материал да е ограничено от разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК, или да закрепи обясненията чрез разпит пред независим и безпристрастен съд в условията на състезателност и осигурени гаранции за правото на защита, така че да е възможно ползването им при постановяване на присъдата. Негова е преценката дали по тактически съображения се налага провеждането на изненадващи за другия обвиняем следствени действия, или е необходимо да се обезпечи бъдещото ползване на гласни доказателствени средства с особено значение, за които съществува опасност да се окажат недостъпни в съдебна фаза. Лишаването на обвиняемия от възможността да участва активно в разпита пред съдия на уличаващото го лице е незаконосъобразно и представлява основание подсъдимия А. да се противопостави на включването на събраната чрез този способ информация в доказателствения материал. Като не се е съобразил с възражението му и е обосновал извода за вината му с твърденията на К., съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
Останалата част от обясненията на К. от досъдебното производство, която не се отнася до А., а до самия него, също не е била подложена на задълбочена преценка. Анализът е непълен, неясен и едностранчив. Базирайки се най-вече на тези обяснения, инстанциите по фактите са установили като подбудител починалия М., приели са, че по негова молба К. е повикал А. в [населено място], за да му бъде възложена поръчката във връзка с митничаря Д.. Изцяло са кредитирани и възпроизведени във въззивното решение подробните разяснения на К. от досъдебното производство относно подбудителската дейност на М.. Прието е за доказано, че от камион на Е. М. пострадалият Д. взел куфар с около 30-50кг. наркотични вещества. Отказвал да го върне, докато не получи 200-300 хиляди долара. М. казал на К., че „трябва да се окаже въздействие и натиск“ на Д., и поискал „да го свърже с някои лица, които да бият Д. или по някакъв друг начин да го принудят да върне наркотика“. Пред К. М. поискал от А. лицето да бъде „притиснато“, за да върне наркотика, скрит в черен куфар. Било уговорено заплащането да стане с част от наркотичното вещество.
От друга страна, обстоятелствата във връзка със самото убийството, установени надлежно с показанията на съседи на пострадалия, веществени доказателсва, открити на местопроизшествието и обективни медицински находки, изключват опити Г. Д. да е бил притискан да върне наркотичните вещества. Той е застрелян без предупреждение, преди това не е бил бит, никой не го е питал за черен куфар. Противоречието във възприетата фактическа обстановка е драстично и създава неяснота във връзка с основанията за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия К.. Съдът следва да изрази категорична позиция по въпроса дали подсъдимият А. е извършил това, за което е бил подбуждан и подпомаган от М. и К., да я обоснове с доказателства и въз основа на тях да изгради адекватни правни изводи.
Показанията на свидетел с идентификационен номер 001, също не са събрани по надлежния процесуален ред, поради което позоваването на тях от страна на предходните съдебни инстанции съставлява процесуално нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС и тази на ЕСПЧ по чл. 6, т.1 и т.3, б."д" от ЕКПЧОС, правото на обвиняемия на справедлив и публичен процес изисква осигуряването на възможност за конфронтация с всички допуснати свидетели, и мярката по чл.123, ал.1, т.2 от НПК, която несъмнено препятства пълноценното участие в разпита, трябва да се взема в изключителни случаи. Прокурорът или съдът следва да ползват възможността за скриване самоличността на свидетеля след много внимателна преценка не само на евентуалната опасност, която би възникнала за него или близките му, но и на реалният ефект, който този процесуален способ би произвел. Когато личността му вече е „осветена“ и на обвиняемите лица е известно какво е съобщил той на органите на досъдебното производство, е очевидно, че мярката не изпълнява отредената й от закона функция за защита на свидетеля. По настоящото дело органът по ръководство и решаване в досъдебното производство е намерил за уместно да приложи протоколите за разпит на свидетелите В. Б., О. Б. и Н. Н.. Запознавайки се с тях, обвиняемите лица са научили, че св.М. Г. е дал подробна информация за участието им в убийството на Д., и след този момент това обстоятелство не е било възможно да бъде скрито чрез засекретяването му. В обясненията си пред съда К. казва „всички знаят, че това е М. Г.“, а защитниците са поискали по този повод съдът да направи констатация. Възниква сериозно съмнение, че целта на мярката не е св.Г. да получи закрила, а да се улесни доказването на обвинителната теза чрез дерогиране на състезателното начало. Пловдивският окръжен съд е следвало да отмени мярката, но вместо това, след като го е разпитал като свидетел с тайна самоличност, служебно го е допуснал и като явен свидетел в съдебно заседание на 09.01.2017г. Подобен подход, независимо дали депозираните показания са идентични или напълно различни от тези по реда на чл.141 от НПК е абсолютно незаконосъобразен. В първия случай би била заобиколена изричната законова забрана по чл.124 от НПК, защо би се създало погрешното впечатление, че свидетелите са двама и показанията на анонимния се подкрепят от тези на явния, а във втория подсъдимите биха били лишени от възможността да констатират противоречията чрез съпоставяне на показанията, както и да потърсят причините за разминаването. Последното е валидно най-вече защото е установено, че св.Г. е решил да уличи К. и А. почти осем години след убийството, когато е бил задържан да превозва взривове, а съдът грубо е ограничил правото на защита, като е лишил подсъдимите от възможност да оспорят почтеността и надежността на свидетеля.
В нарушение на процесуалния закон е и позоваването на стр.23 от въззивното решение на балистичната експертиза, която е назначена и изготвена по друг повод - сл.д. № 702/2000г. по описа на ОСО при ОП-гр.Пловдив.
Въззивният анализ на част от доказателствата страда от съществени непълноти. С оглед важността на показанията на св.И. Ш., съдът е следвало да ги обсъди с особено внимание, но не го е сторил. Ограничил се е единствено със съпоставката им с показанията на св.Я. и св.М., констатацията за противоречие и отказ да се довери на съобщеното от тях, при това с неубедителни аргументи. Показанията на Я. не биха могли да служат за проверка на изходящата от Ш. информация, доколкото той не е твърдял, че заведението й е работело и че А. е влизал в него, а само, че се е отправил в тази посока. Неоснователен е упрекът в непоследователност към М., тъй като на досъдебното производство не е била разпитвана за обстоятелствата, изложени пред съда. Недоумение буди твърдението, че показанията й „не се подкрепят от никакви доказателства“, след като съдът не е положил усилия да ги провери. Няма данни тя да е в близки отношения с подсъдимия, който е бил клиент в заведението й, при това не особено редовен. От това, че е била потърсена да се яви в съда от непозната жена, не следва непременно заинтересованост от изхода на делото. Не съществува процесуална пречка подсъдимите и защитниците да издирват свидетели и да инициират разпитите им.
Съдът е отминал без коментар други съществени обстоятелства, свързани със св.И. Ш.. В решението се споменава, че той решил да разкаже добросъвестно какво се е случило вечерта на 13.06.1999г. „под угрозата да носи отговорност за съучастие в инкриминираното престъпление“. Действително, привличането му като обвиняем би могло да обясни възникналото чак след петнадесет години желание да съдейства за разкриване на обективната истина, но от друга страна процесуално му качество задължава съда да обсъди въпроса доколко присъдата може да почива на оговор. Пренебрегнат е фактът, че преди прокуратурата да се довери на твърденията, с които Ш. уличава А., съмненията за неговата съпричастност са били сериозни. Той е привлечен като обвиняем, не за да бъде мотивиран да разкаже какво се е случило, а защото около десет минути преди убийството подобен на неговия автомобил, паркиран наблизо, е бил забелязан от съсед, както и защото пистолетът, с който се предполага, че е убит Д. е намерен у него. Оговор е обсъждан само във връзка с обясненията на К., но не и по повод тези на Ш., че позицията на последния не е била докрай последователна. При първия разпит на 16.05.2014г., той е заявил, че нищо не знае за убийството. Уличил е А. едва по-късно, когато на 27.05.2014г. е разпитан пред съдия в комфортна за него обстановка, без призоваване на другия обвиняем и защитника му. Последното обстоятелство опорочава приобщаването на част от обясненията на Ш., чрез прочитането им в съдебното заседание на 06.04.2016г.
Безкритичното възприемане на показанията на Ш., дори когато противоречат на информация от други източници, също преценена като достоверна, се е отразило на вътрешната логика на съдебното решение. Така, на стр.10, абз.3 съдът приема, че вечерта преди убийството А. „случайно“ срещнал Ш., без чието съдействие не би могъл да извърши деянието по описания начин, а на стр.31, абз.1 се твърди, че извършителят е обмислил детайлите и е действал по предварително изработен план.
В мотивите на решението липсва логично аргументиране на избирателното кредитиране на данни от едни и същи доказателствени източници. Обясненията на подсъдимия К. от досъдебното производство са кредитирани в частта им, според която поръчката срещу Д. изхожда от М., но са отхвърлени относно причините за нея. Показанията на свидетелите с тайна самоличност са кредитирани в частта им, свързана с участието на К. и А., но не и в тази, според която поръчител на убийството е Г. Т..
Допуснатите процесуални нарушения налагат връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, при което следва да се прецени необходимостта от провеждане на допълнително съдебно следствие, да се обсъди допустимостта на доказателствата и доказателствените средства, след което да се извърши надлежен анализ за изясняване на фактическата обстановка.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И :
Отменя решение № 165 от 12.06.2018г., постановено по ВНОХД № 686/2017г. по описа на Пловдивския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.