4 Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 23 май 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..….Мира Недева…...........……и в присъствието на прокурора……….…..….Тома КОМОВ……..…..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 333 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимата Н. Р. К. срещу въззивно решение № 34 от 30.01.2017г., постановено по внохд № 1126/16 г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в, с което изцяло е потвърдена присъда № 202 от 08.07.2016 г. по нохд № 2874/15г. по описа на Софийски градски съд, НО – 16 с-в. В жалбата и допълнението към нея, постъпило в срока по чл. 351, ал.3 от НПК, се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че анализът на доказателствения материал от двете съдебни инстанции не е извършен всестранно и пълно, а обвинителната теза се подкрепя единствено от показанията на св. К.. Неоснователно според жалбоподателката не са кредитирани показанията на групата свидетели, посочени от защитата. Като нарушение на закона се посочва осъждането за престъпление, което не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност се настоява за постановяване на оправдателен съдебен акт или за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред настоящата инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимата К. – адв. Ю. С. със същите аргументи. Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна поради липса на посочените в нея касационни основания. В последната си дума подсъдимата К. заявява, че не е извършила престъпление и моли да бъде оправдана. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 202 от 08.07.2016 г., постановена по нохд № 2874/15 г. Софийски градски съд, НО – 16 с-в, признал подсъдимата Н. Р. К. за виновна в това, че на 13.01.2015г., около 10.00 часа в [населено място], в къща на [улица], в съучастие със С. Я. В., действайки като извършител, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори разпространила високорисково наркотично вещество - хероин - два броя полиетиленови сгъвки, както следва: обект 1- хероин с нето тегло 0,08 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащия компонент диацетилморфин - 20% на стойност 5,20 лева и обект 2- хероин с нето тегло 0,08 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащия компонент диацетилморфин - 20% на стойност 5,20 лева, на обща стойност 10,40 (десет лева и четиридесет стотинки), като го продала на А. Г. К., като хероинът е наркотично вещество и подлежи на контрол съгласно чл.3, ал.2, Списък I от ЗКНВП и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, а именно К. е извършила престъплението, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66, ал.1 НК - с Определение в сила от 26.11.2010 год., постановено по нохд № 4305/2010 год. по описа на СГС, НО, 18 състав са групирани наказанията по нохд № 4305/2010 г. на СГС и наказанието по нохд № 3215/2005 год. на СГС, влязло в сила на 04.12.2008 год. и е определено общо наказание - пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.5, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и чл.54 от НК й наложил наказание от шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим в затвор и глоба в размер 30 000 (тридесет хиляди) лева. На основание чл.354а, ал.6 от НК предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата. В тежест на подсъдимата били възложени направените разноски по делото. Въззивното производство пред Софийски апелативен съд е инициирано по жалба на подсъдимата Н. Р. К. и е приключило със сега обжалваното решение № 34 от 30.01.2017 г., постановено по внохд № 1126/16г. на САС, НО – 4 с-в, с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Не са налице допуснати нарушения на процесуални правила, а още по-малко съществени такива, свързани с анализа и оценката на доказателствата. По делото не е спорно обстоятелството, че св. К. предал доброволно на полицейските служители П. и Р. намиращите се у него две дози хероин. Експертното изследване на веществото, съгласно назначените по делото физико-химическа и оценителна експертизи, е установило по несъмнен начин неговия вид, количество и стойност. Показанията на св. К., че купил наркотика от подсъдимата, на която дал парите за него, а го получил от майка й С. В., не са останали изолирани от останалия доказателствен материал, както се твърди в жалбата. Заявеното този свидетел кореспондира с показанията на свидетелите И. П. и Д. Р., на които К. след задържането му е съобщил същите обстоятелства, предмет и на свидетелските му показания. Показанията на полицейските служители не са от значение само за установяване на фактите, свързани с държания от К. наркотик, доколкото същите непосредствено са възприели свидетеля да излиза от двора на къщата, обитавана от подсъдимата и нейното семейство. Приложеният по делото протокол за разпознаване (л.40 от ДП) не е лишен от доказателствена стойност предвид предходното познанство на К. с подсъдимата К.. Разпознаването от страна на К. на Н. К. като жената, на която заплатил за наркотика, изключва каквото и да било съмнение, че именно подсъдимата е лицето, за дейността на което е свидетелствал. Показанията на свидетелите И., Т., Р., С. В. и Л. В. са били обсъдени от първостепенния съд. Наличието на роднински или съседски отношения на тази група свидетели с подсъдимата и липсата на достоверно обяснение за внесените в тези показания подробности при разпита им в съдебно заседание в сравнение със заявеното от тях на досъдебното производство, е мотивирало съда да не ги кредитира. Това становище на първоинстанционния съд е споделено и от въззивната инстанция. И двете инстанционни съдилища са изложили мотиви на кои от свидетелските показания са дали вяра и съображенията за това, с което са изпълнили задълженията си, произтичащи съответно от разпоредбите на чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК. Обосноваността на изводите на съдилищата е извън предмета на касационния контрол, тъй като необосноваността не е касационно основание. В светлината на приетите за установени факти, материалният закон е приложен правилно. Деянието е квалифицирано по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.5, вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като са взети предвид разпространението на високо рисково наркотично вещество чрез продажба; осъществяването на деянието в съучастие и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” за подсъдимата К.. Доколкото в жалбата касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се обвързва с неустановено авторство на деянието, то с оглед изложеното, това оплакване се явява неоснователно. Наложените на подсъдимата К. при условията на кумулативност наказания „лишаване от свобода” за срок от шест години и „глоба” в размер на 30 000лв. незначително надвишават предвидения за това престъпление минимум, което първоинстанционният съд е обосновал с малкото количество и стойност на предмета на престъпление. Данните за предишно осъждане на подсъдимата от 2003г. за същото по вид престъпление, за което не е настъпила реабилитация и не е взето предвид при квалификацията на деянието, правилно е отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство, сочещо на престъпна упоритост. В случая липсват основания за допълнително смекчаване на наложеното наказание, поради което жалбата и в тази част е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 30.01.2017г., постановено по внохд № 1126/16 г. на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: