Р Е Ш Е Н И Е
№ 377
София, 18 октомври 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1297/2012 година.
Производството е образувано по искане от осъдения И. Н. И. за възобновяване на нохд № 596/2011г. по описа на Районен съд-Димитровград, отмяна на постановената по него присъда № 574 от 29.11.2011г. и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането е релевирано основанието за възобновяване на делото по чл. 423, ал. 1 НПК с твърдението, че не е бил редовно призован за съдебните заседания проведени на 01.11.2011 год и 29.11.2011 год. и за постановената на последната дата осъдителна присъда, за която узнал на 11.01.2012 год.
Осъденият твърди, че не му е бил връчен обвинителен акт и не е знаел за воденото срещу него наказателно дело, поради което съдебното заседание неправилно е проведено при условията на чл. 269 НПК. Излага се довода, че допуснатото нарушение на правилата за призоваването му от съда е съществено, защото не му е била предоставена възможността да разбере обвинението и да развие защитата си срещу него. В резултат на процесуалното нарушение е последвало неправилно приложение на закона, защото И. не е могъл да се ползва и от привилегирования текст по чл. 183, ал. 3 от НК. Съобразно оплакванията се моли, касационната инстанция да упражни правомощията си и да уважи искането. Пред касационната инстанция служебно назначения защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 574 от 29.11.2011 год. по нохд № 596/2011 год. на Димитровградския районен съд подсъдимият И. Н. И. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК е осъден на пробация с наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК-за срок от седем месеца, с периодичност от два пъти седмично и по чл. 42, ал. 2, т. 2 НК- за срок от седем месеца.
Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 423, ал. 3 НПК (съобразно приложеното на л. 34 от нохд № 596/2011 г. уведомително писмо от РП-Димитровград, че присъдата е приведена в изпълнение с начало на наказанието от 11.01.2012 г.), но по същество за неоснователно.
Основният довод, съдържащ се в искането, е развит в посока на допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила по чл. 15 и чл. 55, ал. 1 НПК, които са съществени и представляват основания за отмяна на присъдата, защото правото на защита на осъдения е накърнено.
Този довод е несъстоятелен, поради следните съображения:
Досъдебното производство № 140/2010 год. на РПУ Димитровград е водено срещу И. Н. И. като на 23.07.2010 год. в присъствието на служебно назначен защитник той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, проведен му е разпит и досъдебното производство с мнение за съд му е било предявено.
Първоинстанционното производство по нохд № 524/2010 г. по описа на Димитровградския районен съд е образувано по внесен срещу И. Н. И. обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. На 02.11.2010 год., макар и нередовно призован, подсъдимият се явил на насроченото съдебно заседание като му бил връчен препис от обвинителния акт и му е бил назначен служебен защитник. За да спази изискването по чл. 254, ал.3 от НПК съдът не е дал ход на делото и го насрочил за разглеждане на 02.12.2010 год. Подсъдимият посочил съдебен адрес за призоваване-гр. П., [улица].
На 02.12.2010 год., редовно призован И. не се явил пред съда, което наложило отлагане разглеждане на делото и новото му призоваване на посочения от него адрес. Многократно търсен там от длъжностното лице по призоваването, той не бил открит, за да бъде призован за насроченото за 14.12.2010 год. съдебно заседание, което наложило съдът да постанови принудителното му довеждане от служителите на полицията на 03.02.2011 год.
На 01.02.2011 год. в деловодството на съда постъпила молба /по същество възражение на И. срещу внесения срещу него обвинителен акт/ като от съдържанието й е видно, че той е запознат с фактите от обвинителния акт уличаващи го в престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем. Определението за принудително довеждане на 03.02.2011 год. пред съда на подсъдимия от служителите на полицията не било изпълнено, поради това, че И. не бил открит на посочения от него съдебен адрес. При хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК съдът назначил отново служебен защитник на И., разгледал делото и постановил по него присъда № 50/03.02.2011 год., с което го признал за виновен и осъдил по обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Подсъдимият останал недоволен от постановения съдебен акт и го обжалвал пред Хасковския окръжен съд /л.14-16/ като освен другите възражения за допуснати съществени процесуални нарушения посочил, че е бил лишен от възможността да погаси алиментните си задължения и ползва привилегията по чл. 183, ал. 3 от НПК. Въззивният съд разгледал жалбата му и с решение № 117/28.09.2011 год. по внохд № 157/2011 год. по възражението за ограничени процесуални права във връзка с даване ход на делото в негово отсъствие без редовното му призоваване я възприел за основателна и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районния съд. Пред въззивния съд подсъдимият участвал лично и с назначения му служебен защитник.
В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания по образуваното в Димитровградския районен съд нохд № 596/2011 год. съдът предприел мерки за редовното призоваване на И. от всички известни до този момент адреси в страната, на които пребивавал, включително и от регистрацията му по постоянен адрес, който той посочил и за адрес за призоваване. Многократните посещения на този адрес и опитите на служителите по призоваване да връчат призовка на подсъдимия или на неговите близки и роднини за насрочените за 01.11.2011 год. и 29.11.2011 год. съдебни заседания се оказали неуспешни. На последната дата съдът назначил на подсъдимия служебен защитник, разгледал делото при условията на чл. 269, ал. 1, във вр. ал. 3, т. 1 от НПК и постановил присъда по него № 574/29.11.2011 год., с която го признал за виновен по чл. 183, ал. 1 и го осъдил на пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2 от НК, които конкретизирал по вид, срок и начин на изпълнение.
Проследената хронология на делото сочи, че не са налице визираните в искането основания за възобновяване и отмяна на постановения по него съдебен акт, поради следните съображения:
Неоснователно е твърдението на осъдения, че не му е връчен обвинителен акт, не е знаел обвинението и не е могъл да осъществи защитата си срещу него. Делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане и съдебният състав се е произнесъл в рамките на първоначално внесеният срещу подсъдимия обвинителен акт по нохд № 524/2010 год. на РС-Димитровград, без да са внесени в него изменения на обстоятелствата, по които И. се е защитавал пред предишните две инстанции по същество. Ето защо, той не е бил изненадан и възпрепятстван да осъществи защитата си срещу обвинението.
Изложените обстоятелства ясно определят, че И. е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, водено в рамките не само на досъдебната фаза, но и на съдебната неприключила такава, в която по нохд № 524/2010 год. и внохд № 157/2011 год. той лично е участвал.
Ето защо, касационният състав намира, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е неоснователно.
Правната възможност за приложение на чл. 183, ал. 3 от НК-ненаказване на дееца е тогава, когато преди постановяване на присъдата от първата инстанция той изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Фактът, че И. не е уведомил съда за промяна на адреса, на който е водена с него кореспонденция от органите на досъдебното производство и съда и на който той, впоследствие, многократно е издирван, но не е бил открит сочи, че умишлено е предприел действия по укриването си, въпреки задължението му в тази насока, с оглед взетата спрямо него мярка за неотклонение ”Подписка”, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. И. не е уведомил съда за промяна на адреса си за призоваване, за да не се реализира срещу него наказателна отговорност по предявеното му обвинение и сам се е лишил от възможността да ползва привилегията по чл. 183, ал. 3 от НК. Фактически, той се е отклонил от местоживеенето си, но е бил известен, че спрямо него е налице висящ и неприключил съдебен процес. Става въпрос за лична преценка и избран от него начин на защита, от който, впоследствие, осъденият не може да черпи оплаквания за нарушени права и за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Изложеното сочи, че не е налице поддържаното от осъдения основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК, поради липсата на предпоставките по него-осъденият да не е знаел за воденото срещу него наказателно производство като съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК и поради това, искането се явява неоснователно.
Ето защо, касационният състав намира, че искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда, следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Н. И. за възобновяване на нохд № 596/2011г. по описа на Районен съд-Димитровград и отмяна на постановената по него присъда № 574 от 29.11.2011г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: