Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр. София, 29 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 861 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения А. А. Д. за отмяна по реда на възобновяването на определение № 259/07.11.2012 г. по нохд № 29/12 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Осъденият счита, че при определяне на наказанието не е приложен законът, действал към момента на деянието и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: Благоевградският окръжен съд е одобрил споразумение между подсъдимия Д. и Окръжна прокуратура гр.Благоевград, по силата на което той е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.249 ал.3 пр.2 и 3 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.249 ал.4 вр. ал.3 от НК. За всяко от тях му е наложено наказание, като на осн. чл.23 от НК е определено общо наказание от две години лишаване от свобода. Искането е подадено в законния шестмесечен срок от влизане в сила на съдебния акт, поради което е процесуално допустимо. Разгледано то същество е неоснователно. Оплакването за допуснато нарушение на закона е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.2 от НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане в сила на присъдата последват различни закони се прилага най-благоприятния за дееца. Престъпленията, за които Д. е осъден са извършени на 16.02.2009 г. и са наказуеми с лишаване от свобода от една до осем години. От момента на деянията до влизане в сила на атакуваното определение не са настъпили изменения на разпоредбите на чл.249 ал.3 и ал.4 от НК, поради което наложените наказания в размер на по две години лишаване от свобода/ съотв. общото наказание от две години лишаване от свобода/ попадат в рамките на предвиденото и не противоречат на закона. Съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.381 ал.4 от НПК, в каквато насока се прави довод от защитата. Законовият текст не създава задължение, а само предоставя възможност със споразумението да се определи наказанието при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. След като искателят е изразил съгласие с предложеното му споразумение, декларирал е, че разбира последиците и доброволно го е подписал очевидно се е съгласил и с размера на наложеното наказание, индивидуализирано при условията на чл.54 от НК. Липсва основание за отмяна на определението на съда, с което споразумението е одобрено. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Д. за възобновяване на производството по нохд № 29/2012 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на определение № 259 от 07.11.2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: