6 Р Е Ш Е Н И Е № 120 С., 28.07.2016 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: М. М. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 941/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], чрез пълномощника си- гл. юрк.М.Д. е подал касационна жалба против решение №2017 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2666/2014 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощника си, е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, с оглед неправилно възприета фактическа обстановка и противоречиви изводи относно фактическите констатации. В тази връзка е посочено, че съдът не е изложил мотиви и не е изследвал представянето на неистински оферти, което опорочава процедурата, довела до сключване на договора, по силата, на който се претендира процесното плащане, като страната подробно е развила разбирането си относно приложението на чл.13а, ал.1 вр. чл.10, ал.7 Наредба №14/18.05.2001г., свързано с необходимостта от представяне на валидни и истински оферти. Разгледани са още допуснати от състава нарушения и във връзка с тълкуване на процесния договор, с оглед приложението на т.8.1, като изведено от липсата на задължение за плащане на помощта, след като към същият момент е било налично правото на ДФ „Земеделие”да иска връщането й. Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. Т. Г. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 222 от 11.03.2016г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: ” Клаузата на т.8.1 от договора, съгласно която при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят на помощта дължи възстановяването й, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на нарушението, респективно от узнаването му касае ли преддоговорните отношения между ДФЗ и бенефициента”. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение от 09.04.2014г. по гр.д. №15525/13г. на Софийски градски съд, с което е бил уважен предявеният от М. [фирма], [населено място] против ДФ „ Земеделие” иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че дружеството- ищец по спора е изправна страна по сключения между страните договор, който съответства на предвиденото в Наредба № 14/18.05.2001г. Ищецът установил, че инвестицията е направена в съответния договорен размер и срок, поради което му се дължи заплащане на договорената помощ.Съдът е мотивирал, че били налице нормативно установени правила, определящи задълженията на участниците в правоотношението и ако касаторът- въззивник в производството пред САС, считал, че договора страда от определени пороци, същият е следвало да прояви активност и защити правата си. В тази връзка е преценено като неоснователно поддържаното от жалбоподателя разбиране, че преддоговорните отношения, във фазата на административната процедура били опорочени, тъй като, според състава, ДФ „ Земеделие” трябвало да защити правата си по друг ред, с оглед валидно сключения договор. За неоснователно е преценено и възражението на ДФ „Земеделие” за допуснати процесуални нарушения,поради отхвърляне на доказателствените му искания от първостепенния съд за установяване, че приложените при повторен избор на подизпълнител оферти са документи с невярно съдържание, тъй като тези доказателства нямали значение за изпълнението на договора. В тази връзка е посочено, че чл.4.4. съдържа такива основания, които и да не бяха посочени, ако се установят имали за правна последица отказ от плащане, но ищецът не е твърдял такива основания за неизпълнение на договора. Направен е извод, че не защото не са налице визираните в чл.4.4 основания за отказ от плащане, а защото не са налице никакви установени обстоятелства по неизпълнение на договора, отказа да се плати е незаконосъобразен. Въпросът за възстановяване на отпусната безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ е решаван еднозначно при наличие на представени неистински оферти, при избор на подизпълнители в приложената практика на ВКС, като тези задължителни за състава на САС разрешения не са били съобразени от него. Така изрично с решение №112 от 10.09.2012г. по т.д. №359/11г. на ВКС, ІІ т.о., също постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че представянето на неистински документи от кандидата за финансовата помощ по програмата, като част от изискуемите документи, съставлява нарушение на договора, сключен въз основа и в резултат от одобряването на проекта, поради което и дружеството следва да върне предоставената помощ, предвид представянето на документи с невярно съдържание. Отклонението от тази практика се установява, с оглед това, че в разглеждания случай,твърдението за опорочаване на административната процедура по сключване на договора е счетено от въззивния съд за неотносимо към изпълнение на задълженията на бенефициента, след като вече бил сключен договор. С цитирания съдебен акт, ВКС, в условията на задължителна за съдилищата практика е приел, че именно установената етапност на договарянето е без значение, с оглед приложимостта на условията за валидност на протичане на установената от закона процедура. Или противно на приетото от въззивния съд, независимо, че ДФ „ Земеделие” е одобрил инвестиционните разходи, установеното в хода неизпълнение по смисъла на чл.8.1 следва да бъде отчетено и съобразено при преценка за дължимост на плащането на безвъзмездната помощ, поради това, че задължението за плащане съществува към момент, към който са налице данни и за осъществяване на фактическия състав за връщане на помощта, съобразно изричната договорка на разглеждания текст. С оглед така изложеното, съставляващо задължителна за съдилищата практика, която настоящият състав споделя, следва да се приеме, че въззивният съд се е отклонил от нея. Решението, обаче, като краен резултат е правилно по следните съображения: Предявеният от [фирма], [населено място] против ДФ „ Земеделие” иск, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е основан на твърдението на ищеца, че същият е изправна страна по обвързващия страните договор от 02.10.2007. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и селските райони в Република България, по който обаче насрещната страна не е престирала, т.е. въпреки изправността му не е предприела плащане на помощта. ДФ. „Земеделие” е противопоставил възражение за наличие на неизправност на бенефициента, с оглед твърдяните от него факти – а именно – че към бизнес плана, първоначално били представени три оферти за определяне на подизпълнител по инвестицията за възстановяване и модернизация на 30дка оранжерия в [населено място], след което при отказ на избрания подизпълнител и другите оференти да изпълнят поетите задължения, били представени четири нови оферти. Промяната се наложила поради установената невъзможност първоначално определения подизпълнител да спази поетия ангажимент. Ответникът по иска е твърдял, че две от трите нови оферти били неистински- фирмата [фирма] била в производство на ликвидация към момента на подаване на офертата, а управителят й при запитване от него отговорил, че не е представял такава оферта, а по втората- на [фирма], управителят също отричал да е направил офертата. ДФ „Земеделие” е поддържал още, че по третата оферта не е открит управителя на дружеството – оферент за проверка. Така се е стигнало до сезиране на СРП, като досъдебното производство е било частично прекратено по отношение на офертата на [фирма], а производството по повод офертата на „Ю. инженеринг„ - спряно. От тези факти ДФ „Земеделие”, чрез пълномощника си, е направил извод, че основателно отказва да изплати помощта по договора, тъй като липсва основание за плащане докато не приключат проверките от страна на външни институции, които по безспорен начин да установят наличието или липсата на валидни оферти. С оглед приетото по правния въпрос се налага извод, че основателността на претенцията се свежда до установяване на допуснатото нарушение, респективно до установяване наличието на предпоставките по чл.8.1 от договора – доколкото е налице право на ДФ „ Земеделие” да иска връщане на платената субсидия на бенефициента или доколкото е възникнало насрещното му право да получи дадената помощ обратно. Именно тези обстоятелства са останали недоказани по спора. В хода на производството, а и по проверките на предварителното наказателно производство, образувано срещу неизвестен извършител не е установено, че дружество- бенефициент е представило спорните оферти, а същото чрез пълномощника си, в хода на производството, изрично е поддържало, че тези оферти са били приложени към преписката, неизвестно от кого, с цел да му бъде отказана помощта.Същият е поддържал с молба от 06.02.2014г , че не е представял такива оферти, а една оферта от подизпълнител, с който се заменя първоначалният, при установени напълно идентични условия с изричното разрешение на ответника и сключен между страните в тази връзка, анекс към договора. И тъй като се касае до замяна, а не до първоначално определяне на подизпълнител, то не е било необходимо представяне на други оферти, доколкото ДФ „ Земеделие” е одобрил поемане на задълженията при същите условия, като при първоначално определения подизпълнител. Така е поддържана липсата на основание за повторно представяне на три оферти, които да се конкурират. При тези фактически данни, следва да се приеме, че основанието на което ДФ „Земеделие” поддържа, наличие на предпоставки по чл.8.1 от договора във връзка с отказа си за плащане на помощта е недоказано. По отношение на процедурата по чл.13а Наредба № 14/01 в преддоговорните отношения на страните и в изпълнение на указаната с този нормативен акт административна процедура са били представени три оферти за определяне на подизпълнител, по отношение, на които ДФ „ Земеделие” не е поддържал, че са неистински. Или тази процедура е била редовно осъществена, а не се спори по това, че приетата оферта на подизпълнителя, след отказа на избрания по осъществената валидно процедура е идентична като параметри с първата т.е. изпълнението се е осъществило при същите условия. Следва да се приеме, че касаторът, след като се е съгласил изрично на замяна на избрания подизпълнител, с друг при същите условия не е установил необходимостта от повторно провеждане на процедура по чл.13а Наредба №14/01г., при липса на твърдение и данни, че е изисквал от бенефициента да представи нови оферти, след отказа на валидно избрания подизпълнител. Касаторът не е установил в хода на производството и това, че неистинските оферти са представени именно от дружеството ищец, при изпълнение на процедура по чл. 13а, ал.1 на Наредба № 14/01г. Нещо повече, този съществен за наличие на основателен отказ от плащане факт не само не е доказан, но е индицирано обратното – това, че те не са представени от ищеца. В тази хипотеза без правно значение е дали наличните, според касатора в досието на бенефициента, оферти са неистински, тъй като съгласно чл..8.1 от договора, именно ползвателя на помощта трябва да е предоставил документи с невярно съдържание. Или искането за установяване на неистинността на тези оферти, чрез разпит на свидетели и изслушване на графологична експертиза- така както е поискал касатора, а въззивният съд не е допуснал, не обосновава връщане на делото за ново разглеждане, тъй като с тези доказателства не е искано установяване на обсъдения, предхождащ основателността на възражението факт- че ползвателят е представил неистинските оферти в процедура по избор на подизпълнител. При недоказаност и липса на искания в тази връзка не може да бъде установена и предпоставката по чл.8.1 от договора, чието наличие предполага възникване на възможността на ДФ „ Земеделие” да поиска връщане на отпуснатата помощ. Доколкото не е бил налице спор за осъществената инвестиция в сроковете и параметрите, в които е била договорена и липсата на изпълнение от касатора по насрещно поетите задължения е налице основателност на предявената претенция. Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №2017 от 05.11.2014 г. по т.д. № 2666/2014 г. на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: