Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
С. 09.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1735 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. М. И. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 5091 от 4.10.2011г. по в.гр.д.№ 6445 по описа за 2011г. на Софийски градски съд,с което е отменено решение от 1.11.2010г. по гр.д. № 700/2010г. на Районен съд София и вместо това е постановено друго,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.К. счита така постановения въззивен акт за неправилен,желае да бъде отменен,а делото върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за съобразяване с ТР №3 от 16.01.2012г. по т.д.№3/11г. на ОСГК на ВКС.
С определение № 590 от 24.04.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса: Първият е за възможността да се прекратява трудово правоотношение от лице, упълномощено от синдик на дружество обявено в несъстоятелност, без за това да е налице получено разрешение от съда. Според касатора - в тази хипотеза синдикът не притежава работодателска правоспособност. Притежаваните правомощия във връзка с управление на имуществото на дружеството и процесуално представителство по съдебни спорове, не му позволяват да упълномощава трети лица с право да прекратява трудови правоотношения, защото самият той не притежава такова право.По причина,че отговорът на този въпрос зависи от отговора на принципния въпрос - дали въобще е допустимо делегиране на работодателка правоспособност за прекратяване на трудови правоотношения, настоящият съдебен състав спря производството по делото във връзка с образувано т.д. №6/12г. на ОСГК на ВКС.След приемане на ТР №6/12г. производството беше възобновено с определение №13 от 21.01.13г.
Вторият въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване е : подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре,който е поставен във връзка с констатирано противоречие на въззивния акт с ТР №3 от 16.01.2012г.по т.д.№ 3/11г.на ОСГК на ВКС.
В съдебно заседание страните не се явяват.К. се представлява от процесуален представител,който поддържа подадената касационна жалба и желае тя да бъде уважена.Счита,че заповедта за уволнение е издадена от лице без представителна власт.Представя писмени бележки.
Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Съгласно ТР №6 от 11.01.13г. по т.д.№6/12г.на ОСГК на ВКС е допустимо делегиране на работодателска правоспособност чрез упълномо-щаване за прекратяване на трудово правоотношение извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл.192 ал.1 КТ,като разпоредбите на доброволното представителство по чл.36 от ЗЗД намират съответно приложение. Поставеният въпрос за възможността да се прекратява трудово правоотношение от лице, упълномощено от синдик, без да е получено за това разрешение от съда,когато дружеството е във фаза по несъстоятелност – понастоящем вече е разрешен с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 189 от 19.07.12г.по гр.д. № 735/11г.на ІV г.о.на ВКС, като е даден отрицателен отговор.В посоченото решение е прието,че правомощията на синдика, произтичащи от материално-правната и процесуално-правната представителна власт по отношение на дружество в несъстоятелност /по чл.662 и чл.658 ал.1 т.1 от ТЗ/,могат да се прехвърлят на друго лице само с изричното разпореждане на съда.Синдикът може лично да прекратява трудови правоотношения,но не може да упълномощава друго лице да извършва тази дейност,ако не е получил задължително разрешение на съда.
При така дадения отговор на първия поставен от касатора въпрос, изводът на въззивния съд,че няма закова пречка синдика да делегира работодателска правоспособност без разрешение на съда, е неправилен. Заповед № 3612 от 23.11.09г. за прекратяване на трудовото правоотно-шение на ищцата Е. М. И.,подписана от оперативен директор на [фирма]/обявено в несъстоятелност с решение на СГС от 6.08.08г./ е издадена от лице без представителна власт. У.-щителната сделка не е породила действие,защото синдикът не е могъл без разрешение на съда да упълномощава. Касае се до такава незаконосъобразност на заповедта за уволнение,която не може да бъде санирана. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество с уважаване на предявените искове.
Постановеният въззивен акт е неправилен и на още едно основание. Независимо от верния извод,че е налице реално осъществено съкращаване в щата/щатните разписания в сила от 7.04.09г.и от 6.11.09г. установяват,че бройките за заеманата от ищцата длъжност ”счетоводител”в отдел „Фина-нсово-счетоводна дейност” са били намалени от 25 на 10/, въззивният съд неправилно е отказал да извърши преценка на законосъбразността на осъществения подбор.Изводът му,че контролът на съда се свежда единствено до преценка дали подборът е извършен съобразно законовите критерии по чл.329 от КТ е в противоречие с приетото в ТР №3 от 16.01.2012г по т.д.№3/11г.на ОСГК на ВКС.Съгласно него – преценката на работодателя кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре /включително и относно начина на изпълнение на работата / - подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 от КТ.Съдебният контрол е за законосъобразност и при него съдът проверява приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по установените критерии.В предметния му обхват се включват всички релевантни за законността на уволнението правни въпроси.
В случая – ищцата е оспорила законосъобразността на осъщественото на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 от КТ уволнение, включително с довода за незаконосъобразен подбор,като е твърдяла,че са били оставени на работа хора с по-ниско образование от нейното и с несъответстващо на изискванията за заемане на длъжността. Оспорила е и протокола за подбор от 18.11.09г./който е частен свидетелстващ документ/ с довода,че той не установява начина,по който са формирани посочените оценки,в него не е определена относителната тежест на всеки един от критериите и не е изяснено как работодателят е съпоставил участниците в подбора. Доказателства за тези обстоятелства не са събирани,въззивният съд не се е произнесъл по така наведените възражения с неправилния аргумент, че контролът на съда не е по същество.С оглед горепосочения извод, че заповедта за уволнение е издадена от лице без представителна власт, връщането на делото за произнасяне по тези възражения е безпредметно.
Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основание за уважаване на обусловения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ,като ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност ”счетоводител” в отдел „Финансово-счетоводна дейност”.
Съобразно констатацията,направена от съда в съдебно заседание на 20.10.10г.по трудовата й книжка /серия Р № 711712/,тя е била без работа шест месеца след уволнението.За периода 24.11.09г.-24.05.10г. искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ,във вр. чл.225 ал.1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи съобразно заключението на приетата по делото съдебно -техническа експертиза /на стр.70 от пъроинстанционното производство/ в размер на 8 526.24лв./изчислен на базата на брутното трудово възнаграж-дение от 1 421.04лв. за отработения месец, предхождащ уволнението/.
С оглед изхода от спора и направеното искане,на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на касаторката следва да бъдат присъдени доказаните като направени по делото разноски от 350 лв.за адвокатско възнаграж-дение. В тежест на ответната страна са следващите се държавни такси.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №5091 от 4.10.2011г. по в.гр.д.№ 6445 по описа за 2011г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 3612 от 23.11.09г.на оперативен директор на [фирма],обявено в несъстоятелност,с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращаване в щата е прекратено трудовото правоотношение на Е. М. И..
ВЪЗСТАНОВЯВА Е. М. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] [улица]бл.24 вх.”А” ет.2 ап.4 на заеманата преди уволнението длъжност ”счетоводител”в отдел „Финансово-счетоводна дейност”в [фирма],обявено в несъстоятелност.
ОСЪЖДА [фирма],обявено в несъстоятелност [населено място] 1870[жк]да заплати на Е. М. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк] [улица]бл.24 вх.”А” ет.2 ап.4 сумата от 8 526.24лв./осем хиляди петстотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/,представляващи обезщетение за шест месечния период от 24.11.09г.до 24.05.10г.,през който е останала без работа поради незаконното уволнение,ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 7.01.10г.до окончателното й изплащане,както и сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/,представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма],обявено в несъстоятелност [населено място] 1870[жк]да заплати по сметка на В. сумата от 442лв. четиристотин четиридесет и два лева/- държавна такса и 60лв./шейсет лева/ - платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.