Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. София, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 89/2019 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. Ч., защитник на подсъдимия А. Н. Г., и жалба на подсъдимия Л. А. Г. чрез защитника му адв. Ч. срещу решение № 314 от 30.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, І състав.
В касационната жалба на адв. Ч. (за подсъдимия Г.) са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като към ВКС са отправени алтернативни искания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати процесуални нарушения или изменение на присъдата с намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.
Като съществени процесуални нарушения в жалбата са изтъкнати обстоятелствата, че: първостепенният съд разгледал делото при наличие на обвинителен акт, неотговарящ на изискванията на чл. 246 от НПК; първоинстанционният съд в нарушение на чл. 274, ал. 2 от НПК не разяснил правата на подсъдимите лица, с които разполагат в рамките на съдебната фаза на процеса; мотивите към решението на въззивната инстанция не отговаряли на минималните изисквания на чл. 305, ал. 3 от НПК – била възприета фактическата обстановка от внесения обвинителен акт, с което и двете инстанции неглижирали дължимото си поведение за безпристрастност и непредубеденост; не били обсъдени в цялост обясненията на подсъдимия Л. Г. и показанията на свидетелите З. З. и А. Х.; при доказателствения анализ въззивният съд „напаснал“ част от доказателствата към предварително приетата от него фактическа обстановка, посочил лаконично само част от доказателствените материали, подкрепящи тезата му, допуснал известно противоречие при обсъждането на доказателствата в противовес с анализа на първоинстанционния съд; съдебните актове били постановени в нарушение на чл. 303 от НПК.
Касационният повод по чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК е мотивиран с доводи, че съдът не преценил, че провеждането на наказателното производство против подсъдимия Г. категорично оказало превъзпитателно и предупредително въздействие върху представите му за евентуалните възможни последици при бъдеща престъпна дейност. За постигане на целите по чл. 36 от НК предвид неразумния срок на разглеждане на делото размерът на наложените му наказания лишаване от свобода и глоба следвало да бъдат намалени до минималния законов предел.
В касационната жалба на подсъдимия Л. Г., подадена чрез адв. Ч. по изрично настояване на касатора, въпреки дадените от защитника разяснения относно основанията за допустимост на касационните жалби, са залегнали твърдения за явна несправедливост на наложените му наказания за извършеното престъпление, които оплаквания се обхващат от касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимите Г. и Г., редовно уведомени чрез защитника си, не се явяват. В качеството си на защитник на подсъдимия Г. адв. Ч. поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. По отношение на жалбата на подсъдимия Г. защитникът изразява становище, че не следва да бъде разглеждана, защото е влязла в сила.
Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата на подсъдимия Г. е неоснователна, тъй като при постановяване на атакуваното въззивно решение не са допуснати процесуални нарушения и определените наказания са справедливи, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда от 23.11.2016 г., постановена по НОХД № 3727/2015 г., СГС, НО, 20-ти състав, е признал подсъдимия А. Н. Г. за виновен в това, че на 12 и 13.08.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества – таблетка, съдържаща 3.4 – метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35%, както и с цел разпространение, в съучастие като съизвършител с Л. А. Г., 14 броя пакети с коноп (марихуана), в големи размери, всичко на обща стойност 41 624,50 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 1, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 57, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. С присъдата подсъдимият Г. е бил оправдан на основание чл. 304 от НПК по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК, както и частично по повдигнатото му обвинение по чл. 354а от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК (за деянието, извършено на 13.08.2014 г.) , а досежно деянието от 12.08.2014 г. – да е било извършено с цел разпространение, в условията на опасен рецидив и в двете му хипотези и в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г.. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът е постановил отделно изтърпяване при строг режим в затвор на основание чл. 57, ал. 1 вр.60, ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НЧД № 422/2012 г. по описа на ОС – гр. Пазарджик, по което е бил условно предсрочно освободен по НЧД № 1293/2014 г. по описа на СГС, НО, 20-ти състав, в сила от 04.04.2014 г., с изпитателен срок от една година три месеца и двадесет и три дни.
Със същата присъда СГС е признал подсъдимия Л. А. Г. за виновен в това, че на 12 и 13.08.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества – 2 бр. таблетки, съдържащи 3.4 – метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35.4% с общо нето тегло 0,45 гр., таблетка с нето тегло 0,24 гр., съдържаща 3.4 – метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 29,4% и метамфетамин 1,2% и полиетиленов плик, съдържащ амфетамин 18,4% с нето тегло 3,61 гр., както и с цел разпространение, в съучастие като съизвършител с А. Н. Г., 14 броя пакети с коноп (марихуана), в големи размери, всичко на обща стойност 41 748 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като го е оправдал частично по повдигнатото му обвинение по чл. 354а от НК досежно деянието от 12.08.2014 г. – да е било извършено с цел разпространение, в съучастие като съизвършител с подсъдимия Г., както и относно инкриминираното като високорисково наркотично вещество кофеин.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК наркотичните вещества, предмет на престъплението, са били отнети в полза на държавата, като е постановено унищожаването им; в полза на държавата са били отнети и веществените доказателства 2 бр. електронни везни и 400 бр. пликчета с цип; на основание чл. 59, ал. 1 от НК е било зачетено и приспаднато времето, през което подсъдимите са били задържани, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тяхна тежест са били възложени направените по делото разноски.
По протест на прокурор от СГП (срещу оправдаването на подсъдимия А. Г. по обвинението за престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 от НК) и жалба на А. Г. чрез защитника му адв. Б. (срещу осъдителната част на присъдата за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 1, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК) е било образувано ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на САС, НО, І състав, като с атакуваното решение № 314 от 30.07.2018 г. на основание чл. 338 от НПК въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
Подадената касационна жалба от подсъдимия Л. Г. чрез защитника му адв. Ч. е недопустима и не може да инициира производство по реда на глава двадесет и трета от НПК за проверка на атакуваното въззивно решение. Необходима предпоставка за образуване на касационното производство е правото на съответната страна да атакува посочения в чл. 346, т. 1 от НПК съдебен акт. Видно от описаното по-горе процесуално развитие на разглежданото наказателно дело, подсъдимият Г. не е обжалвал по въззивен ред постановената първоинстанционна присъда. При липса на въззивна жалба срещу акта на първата инстанция той се е лишил и от правото на касационно обжалване, защото процесуалният закон не допуска възможност за т. н. „прескачащо обжалване“. На касационен контрол подлежат актовете на въззивната инстанция. Щом съответната страна не е изразила недоволство от първоинстанционната присъда, тя не би могла да го атакува директно пред ВКС, освен ако с въззивния съдебен акт са засегнати нейни права и законни интереси. В разглеждания случай с решението на САС на основание чл. 338 от НПК необжалваната от подсъдимия Г. осъдителна присъда на СГС е била изцяло потвърдена, включително и в касаещите него части. При това положение, доколкото въззивната инстанция не е извела нови, различни крайни изводи, накърняващи правата и интересите на този подсъдим, той не е оправомощен да обжалва за първи път пред ВКС първоинстанционната присъда, която не е атакувал надлежно и своевременно пред въззивната инстанция. С оглед отсъствието на право да обжалва въззивното решение, жалбата на подсъдимия Г. не е годно средство да предизвика касационна проверка на атакувания съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия А. Г. е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В процесуалния документ, с който е сезиран ВКС, са възведени касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като в основната си част касационната жалба е аргументирана с доводи за допуснати процесуални нарушения, включително и такива с характер на абсолютни по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 и т. 3 от НПК (липса на мотиви на въззивното решение и незаконен състав на съда).
1. Приоритетно касационната инстанция следва да се произнесе по изтъкнатия касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като евентуалното му наличие предопределя отмяната на проверявания съдебен акт и препятства обсъждането на неговата справедливост.
1.1. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни претенциите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните.
1.1.1. При прегледа на решението по ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на САС се констатира, че не е постановено при допуснато процесуално нарушение на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. (В касационната жалба е релевирано възражение за нарушение на изискването на чл. 305, ал. 3 от НПК, относимо към необходимото съдържание на мотивите на присъдата. Доколкото в случая въззивната инстанция се е произнесла с решение на основание чл. 338 от НПК, а не е постановила нова присъда по чл. 336, ал. 1 от НПК , ВКС провери съдържанието на атакувания съдебен акт от гледна точка на очертаните в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК задължителни реквизити на съдебните решения като вид съдебни актове). В атакуваното решение са намерили място доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба оплаквания на защитника на подсъдимия Г.; изрично е възпроизведена приетата от апелативния съд фактология, кореспондираща с направените и от първоинстанционния съд фактически констатации; обективиран е аналитичен разбор на доказателствената съвкупност; фигурира надлежно юридическа част със съответните правни изводи; отразени са съображения във връзка с индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания. Обективното отсъствие на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт обезпечава възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение. Изготвеният акт гарантира в достатъчна степен и правото на страните да разберат ясно съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена първоинстанционната присъда, и им осигурява възможността пълноценно да аргументират възраженията си срещу въззивното решение в касационното производството. С оглед изложеното ВКС намира, че установените действителни качества на атакувания съдебен акт обуславят неоснователността на отправените от касатора оплаквания за липса на мотиви.
За обективност е необходимо да се подчертае, че при въззивната проверка съставът на САС е действал изключително по силата на служебното начало, в рамките на компетентността си по чл. 314, ал. 1 от НПК за пълна и цялостна проверка на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Залегналата във въззивната жалба (л. 12 от ВНОХД № 1137/2017 г.) конкретика на възраженията всъщност може да се окачестви като оскъдна, като в нея е отразено единствено твърдението, че „присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като не се установи по несъмнен начин, че деянието е извършено от този подсъдим виновно, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът следваше да го признае за невиновен“. Въпреки предоставената възможност за допълване и мотивиране на оплакванията (л. 16 от ВНОХД № 1137/2017 г.), това не е било сторено, като включително и в пледоариите по същество в съдебно заседание на 05.07.2018 г. усилията на защитата са се изчерпали с претенция за преквалифициране на извършеното от подсъдимия Г. деяние. Макар въззивният съд да проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, ако жалбоподателят не е изяснил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт и не е изтъкнал конкретни доводи, които аргументират оплакванията му, от съда не би могло да се очаква да им отговори детайлно. В разглеждания случай се е очертала тъкмо такава процесуална ситуация – поради схематичността и обобщеността на възраженията съдът в рамките на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК е наблегнал върху онези моменти от доказателствената дейност на първата инстанция, които е счел за съществени и решаващи за установяването на фактологията на деянието и юридическата му интерпретация.
Липса на мотиви не може да се изведе и въз основа на неоснователното твърдение, че съдът лаконично и недопустимо копирал приетата от представителя на прокуратурата в обвинителния акт фактическа обстановка. Практиката на ВКС действително не толерира механичното възпроизвеждане на обвинителния акт или на мотивите към първоинстанционната присъда във въззивното решение. Това се отнася до случаите, при които във въззивния съдебен акт дословно се инкорпорират изцяло или съществени фрагменти от тезите на друг процесуален документ, без конкретни отговори на отправените от страните възражения и без въззивната инстанция да е осъществила собствена самостоятелна проверка на твърденията на прокурора или приетите от първоинстанционния съд факти на деянието и правни изводи. Контролираният в настоящото производство съдебен акт обаче не повтаря съдържанието на обвинителния акт нито в буквален смисъл, нито в съдържателно отношение. При сравнение между съдържанието на обвинителния акт и на решението на САС ясно и недвусмислено се разкрива, че разглежданият случай не се причислява към хипотезите на механично пренасяне и дословно възпроизвеждане на текста на обвинителния акт в мотивите на въззивния съдебен акт. Атакуваното решение обективира самостоятелна деятелност на състава на САС по установяване на релевантните факти, критичен анализ на доказателствената съвкупност, суверенна оценка на доказателствените материали, независима правна интерпретация на приетата фактология. Обстоятелството, че съдебните инстанции мотивирано са възприели обвинителната теза за доказана, не може да се третира като механическа репродукция на твърдяната от представителя на обвинението фактическа обстановка, защото приетите от съдилищата факти са изведени в резултат на собствена аналитична и оценъчна дейност.
В касационната жалба не са уточнени съответните „дословни“ изрази от обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на които касаторът счита, че са били механично преповторени от съдилищата. При внимателния прочит на съдържанието на съответните процесуални документи може да се допусне, че жалбоподателят визира фактическите констатации на САС, съвпадащи с тези на СГС, относно намерените във фактическата власт на подсъдимите Г. и Г. наркотични вещества – отделни таблетки метилендиоксиметамфетамин (MDMA), амфетамин в полиетиленово пликче и 14 броя пликове с марихуана, условно номерирани като обекти от № 1 до № 14. Фрагментите от обвинителния акт и от съдебните актове, описващи тези данни, действително са аналогични, защото възпроизвеждат съдържанието на кредитираните доказателствени източници – протокола за претърсване и изземване в лекия автомобил м. „БМВ“, в който пътували подсъдимите, както и резултатите от експертните изследвания на намерените вещества, индивидуализиращи ги по вид, тегло, съдържание на активното вещество, респ. стойност. Изведените въз основа на тези доказателствени материали факти са приети от съдилищата за установени по безспорен начин, поради което кореспонденцията между съдържанието на обвинителния акт и съдебните актове в тази насока е обяснимо и се предпоставя от съдържанието на доказателствените източници.
1.1.2. Настоящият съдебен състав не споделя и отправеното с касационната жалба възражение за допуснато друго абсолютно процесуално нарушение – по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – незаконен състав на съда поради неговата предубеденост и пристрастност. Този довод е основан единствено върху вече обсъденото неоснователно възражение на касатора за „директно пренасяне на текстове от обстоятелствената част на обвинителния акт към мотивите“, което сочело на проявено предварително отношение към приетите за установени обстоятелства по делото.
Суверенното правомощие на съда по вътрешно убеждение аналитично и мотивирано да приеме обвинителните твърдения на прокурора за установени по несъмнен начин не могат да се обвързват с предубеденост и пристрастност към обвинителната теза. В хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК е необходимо да съществуват факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастието на съдебния акт – да указват на пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които да се прояви пристрастността на съда, не може да се презумира неправилно осъществяване на процесуалната му функция. В кориците на делото липсват каквито и да е обективни данни за преднамерена необективна дейност на първоинстанционния или въззивния съд по ръководство на процеса. Липсват индиции дори, които да пораждат опасение, че членовете на съдебните състави са били обвързани по някакъв начин от предшестващо формирано убеждение във виновността на подсъдимия Г. – в съдебните протоколи не е отразено предварително становище по съществените въпроси, касаещи наказателната отговорност на подсъдимите, не е издадено недопустимо отнапред вътрешното убеждение на съдебните органи относно въпросите по съществото на делото, в съдебните определения и актовете по същество не са използвани неприемливи изрази, издаващи тенденциозна нагласа за осъждането на подсъдимия Г.. Щом липсват реални основания от обективен или субективен характер за съмнение в безпристрастността на съда, не може голословно да се предполага пряка или косвена заинтересованост на съдебния състав или негов отделен член от изхода на делото или неговата предубеденост само поради факта, че защитната позиция на подсъдимия е отречена като недостоверна.
1.2. При проверката на въззивния съдебен акт не се констатират и нарушения от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК.
1.2.1. Измежду претендираните такива на първо място са изтъкнати възражения за допуснати на досъдебното производство нарушения – че обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК и било допуснато съществено противоречие между словесното и цифрово изписване на правната квалификация на инкриминираното престъпление в обвинителния акт и в постановлението за привличане на Г. в качеството на обвиняем на досъдебното производство по отношение на формите на изпълнителното деяние и действията му от субективна страна.
В съдържанието на обвинителния акт ВКС не установи празноти или противоречия, които биха могли да бъдат окачествени като препятстващи възможността на подсъдимите, в частност на жалбоподателя А. Г., да разберат в какво се обвиняват, да узнаят обвинението в неговата цялост, включително всички фактически данни, свързани с претендираната спрямо тях наказателна отговорност.
С оглед разясненията в т. 4.2. от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС задължителни са предвидените в чл. 246, ал. 3 от НПК реквизити (с изключение на предложението за прилагане на чл. 53 от НК), тъй като предпоставят необходимите условия за гарантиране на правото на защита. В случая са изпълнени изискванията относно нормативно определеното съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт, който съдържа твърдения в необходимия обем относно конкретните фактически обстоятелства, в които се е изразило деянието на привлечените към наказателна отговорност лица. В обстоятелствената част на обвинителния акт ясно са очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянията и участието на подсъдимите Г. и Г. в тях чрез посочване на времето, мястото, изпълнителните деяния, механизма на извършване, предмета, както и обстоятелствата, правнозначими за съответните субективни измерения на тези обективни дадености в съзнанието на авторите на посегателството. ВКС счита, че в разглеждания случай, конкретно по отношение на повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия А. Г., представителят на обвинителната власт е формулирал достатъчно разбираемо своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни и субективни признаци, обуславящи приложимия според него закон.
В материалите от досъдебното производство се съдържат няколко постановления за привличане на подсъдимия Г. в качеството на обвиняем, като последното, с окончателно прецизирано обвинение по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 предл. 1 и т. 4 вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е от 11.09.2015 г. (т. VІІ, л. 24 – л. 19 от ДП). При сравнение на съдържанието на това постановление с текста на обвинителния акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство, се констатира пълно съответствие. В обвинителния акт е пренесен дори и незначителният пропуск, допуснат в постановлението за привличане при цифровото изписване на квалификацията на престъплението (пропускът преди т. 4 да се конкретизира изр. 2 на чл. 354а, ал. 2 от НК). Поради това за настоящия съдебен състав е неясно какви противоречия между двата документа има предвид касаторът. И в двата акта недвусмислено и еднозначно е посочена формата на изпълнителното деяние – държане на високорисковите наркотични вещества, както и специалната цел за разпространението им от субективна страна.
По аналогичен начин в общи линии е квалифицирано и поведението на подсъдимия Г. с първоинстанционната присъда – по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 1, т. 4 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК. Разликата с предложената от прокурора в обвинителния акт квалификация се състои в допълнително включената от състава на СГС привръзка с чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК. Очевидно е, че това уточнение е направено с оглед извършеното на 12.08.2014 г. деяние (държането на таблетка, съдържаща 3.4 – метилендиоксиметамфетамин (MDMA) 35%,), по отношение на което съдът е счел, че се субсумира под състава на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК поради липсата на специална цел за разпространение на инкриминираното наркотично вещество. Подобно допълнение към квалификацията на престъпното поведение всъщност не е било необходимо, тъй като при приетата хипотеза на продължавано престъпление разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от НК ясно указва, че продължаваното престъпление се наказва по по-тежкия състав, а именно по чл. 354а, ал. 2 от НК. Добавянето на привръзката с чл. 354а, ал. 3 от НК, макар и ненужно, не внася неяснота и объркване при квалифицирането на цялостната престъпна дейност на подсъдимия и по никакъв начин не е затруднило реализацията на правото му на защита.
Отделен е въпросът, че възражението за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения не е съобразено с правомощията на касационната инстанция. ВКС контролира процесуалната и материална законосъобразност на съдебната дейност, поради което съгласно чл. 354 от НПК не може да връща делото за ново разглеждане на прокурора, какъвто резултат на практика се цели с отправената претенция. Касационната инстанция проверява и преценява дали въззивният съд законосъобразно е осъществил съответните си правомощия (в случая – по потвърждаване на първоинстанционната присъда). Предмет на касационната проверка е постановеният по ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на САС съдебен акт, а не пряко и непосредствено деятелността на органите на досъдебното производство.
1.2.2. В касационната жалба е релевирано възражение за нарушение на чл. 274, ал. 2 от НПК, определено като особено съществено, абсолютно основание за „връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд при постановяване на обратна присъда“.
ВКС счита, че това оплакване, вероятно поради технически пропуск, е погрешно отнесено към настоящото наказателно производство. В касационната жалба (л. 6, абзац 3) са развити съображения за ограничаване на правото на защита следствие на неизпълнението на задължението на съда за разясняване на правата на страните по отношение на подсъдим, какъвто по разглежданото дело няма („подс. К.“). Освен това, в хода на първоинстанционното съдебно производство по настоящото дело подобно процесуално нарушение не е допуснато. В протокола от проведеното на 16.02.2016 г. съдебно заседание на първоинстанционния съд, когато е бил даден ход на делото и е започнало съдебното следствие, е вписано обстоятелството, че съдът е разяснил правата на подсъдимите в наказателното производство, включително и правото им на отводи (гърба на л. 66 от НОХД № 3727/2015 г. на СГС). Надлежно са отразени и декларациите на всеки от подсъдимите Г. и Г., че са „наясно“ с разяснените от съда права и нямат искания за отводи. В протокола от съдебно заседание на 24.03.2016 г. (гърба на л. 140 от НОХД № 3727/2015 г. на СГС) фигурират констатации на съда, че: „Самоличността на подсъдимите е снета“ и „Правата им са разяснени“.
Отделен е въпросът, че неизпълнението на задължението на съда по чл. 274, ал. 2 от НПК безспорно се явява нарушение на процесуалните правила, но поначало има „относителен“ характер. То би се оценило като съществено – обуславящо отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане – само когато реално е ограничило процесуалните права на страните да поискат отводи и/или да отправят възражения.
1.2.3. Касационната жалба съдържа лаконични възражения срещу осъществения от САС доказателствен анализ – че не били обсъдени в цялост обясненията на подсъдимия Л. Г. и показанията на свидетелите З. З. и А. Х.; че доказателствените материали били „напаснати“ към приетата фактическа обстановка, като били посочени само на онези от тях, подкрепящи тезата му; че било допуснато известно противоречие при обсъждането на доказателствата в противовес с анализа на първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция не констатира едностранчивост и липса на всестранен и обективен анализ на доказателствените материали, в частност на обясненията на подсъдимия Л. Г. и показанията на поемните лица свидетелите З. и Х.. Тези доказателствени източници са подробно обсъдени от въззивния съд на стр. 20, съответно, стр. 18 от атакуваното решение. Макар и без да е бил сезиран с конкретни възражения в тази насока, съдебният състав ги е анализирал с достатъчно внимание, като изложената аргументация убедително подкрепя формулираните констатации относно намирането в лекия автомобил „БМВ“ на 14-те разфасовки с коноп, както и относно знанието на подсъдимия Г. за наличието им в колата и тяхното предназначение.
При установяването на фактите за местонахождението на наркотиците в управлявания от подсъдимия Г. автомобил съдът законосъобразно в процесуален план е преценил кореспонденцията между констатациите в протокола за претърсване и изземване в лекия автомобил и показанията на поемните лица. Всъщност показанията на св. Х. еднопосочно и безпроблемно са били оценени изначално и от двете съдебни инстанции като точни, пълни, обективни, а затова – и убедителни. Спор е съществувал във връзка със свидетелската годност на св. З., за който се е установило, че страда от биполярно афективно разстройство, същинско психично заболяване – ендогенна психоза, което по време на пристъп се приравнява на продължително разстройство на съзнанието. Този въпрос е бил внимателно изследван и проверен още от първоинстанционния съд чрез съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно заключението на която към момента, когато свидетелят е бил поемно лице и когато е бил разпитан от разследващ полицай в качеството на свидетел, както и към момента на депозиране на показания в съдебно заседание (на 24.03.2016 г., гърба на л. 146 – л. 147 от НОХД № 3727/2015 г. на СГС) свидетелят е бил в терапевтична ремисия, могъл е правилно да възприема фактите от значение за делото и да ги възпроизвежда достоверно.
Обясненията на подсъдимия Г. също са били обект на обстойна проверка в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като са били надлежно съпоставени с останалите доказателствени източници. СГС мотивирано не ги е кредитирал в частта, обслужваща защитната позиция на подсъдимия Г. (че последният не знаел и нямал отношение към намиращите се в колата наркотици). Това доказателствено средство е обсъдено в контекста на данните, получени в резултат на експлоатацията на СРС, че именно водачът на лекия автомобил, подсъдимият Г., е провеждал от мобилния си телефон няколкократни разговори във връзка с наркотичните вещества и е декларирал активни действия за разпространението им. Във въззивното решение САС категорично е обективирал съгласието си с всички фактически констатации на първоинстанционния съд, включително и по отношение на авторството на деянието и представното съдържание на дейците при осъществяването му, както и с обуславящия ги доказателствен анализ. Волята на въззивния съд в този смисъл ясно се разкрива от дадената положителна оценка на доказателствената дейност на СГС, резултатите от която са били изцяло въприети от контролиращата инстанция. След като касационната инстанция не съзира процесуални нарушения в анализа и оценката на събраните по делото доказателства, конкретното съдържание на обясненията на подсъдимия Г., на свидетелите З. и Х., както и на останалите доказателствени средства, не могат да се обсъждат по същество. Това би означавало ВКС недопустимо да се намеси в правомощията на инстанциите по фактите и да се произнесе по фактическата необоснованост на съдебните актове, която не съставлява касационно основание. Щом констатациите и изводите на съдилищата по същество се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, вътрешното убеждение на решаващите съдебни състави е суверенно. ВКС не разполага с процесуална възможност да го променя или замества, тъй като въззивният съд се явява последната инстанция, обвързана с правомощието да оценява самостоятелно доказателствените материали по делото.
1.2.4. Все в светлината на гореизложеното неоснователно се явява и маркираното в касационната жалба немотивирано оплакване за нарушение на чл. 303, ал. 1 от НПК. То може да бъде окачествено като израз на субективно недоволство от осъдителните изводи на съдилищата, защото е лишено от реална доказателствена основа. Предходните инстанции са изяснили картината на деянието при стриктно спазване на процесуалните правила, констатациите им се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, изводите им са категорични и надлежно мотивирани, поради което опасенията за съмнителност и несигурност нямат никакви основания.
2. ВКС извърши проверка и на тежестта на наложените на подсъдимия А. Г. санкции в контекста на релевираното от защитника му касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
Според настоящия състав съдебните актове както на СГС, така и на САС, действително търпят критика в частите относно индивидуализацията на наказанието, макар и не по съображенията, изложени в касационната жалба – поради неотчитане на продължителния ход на наказателното производство. Дадената от съдилищата оценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства няма как да бъде приета като съответна и изчерпателна, защото съставът на СГС не е отчел наличието нито на отегчаващи, нито на смекчаващи обстоятелства, а пък САС е приел наложените наказания за правилно дефинирани „при условията на т. н. „намалена отговорност“. Съществен е обаче фактът, че макар и без задълбочен анализ и стриктна мотивировка, конкретният размер на наказанията в крайна сметка е фиксиран в допустимата минимална граница на санкционната част на разпоредбата на чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 от НК. Затова от гледна точка на съответствието на наложените на подсъдимия Г. наказания с критериите на чл. 54 от НК не се установява очевидна диспропорция с обществената опасност на деянието и дееца, а отмерените по вид и размер наказания – пет години лишаване от свобода и двадесет хиляди лева глоба – са справедливи. При този извод на практика е отчетен пълен превес на смекчаващите обстоятелства, включително е взета предвид и общата продължителност на наказателния процес. Неговият ход (общо около пет години към настоящия момент, считано от датата на извършване на деянието на 12.07.2014 г.) не може да бъде преценен като съществено надвишаващ разумните срокове на производството с оглед реалната фактическа и правна сложност на делото и обема на доказателствената дейност, която съдебните инстанции, преди всичко първоинстанционният съд, е трябвало да осъществят. Първоинстанционното съдебно производство е протекло в рамките на около две години (от 28.09.2015 г. до 08.09.2017 г.), като от проведените десет съдебни заседания три са били отложени поради неявяване на защитниците на някой от подсъдимите. Десетмесечната продължителност на въззивното производство (от 11.09.2017 г. до постановяването на атакувания съдебен акт на 30.07.2018 г.) пък изцяло се дължи на поведението на подсъдимия Г., който е напуснал адреса си на пребиваване и не е могъл да бъде намерен. С оглед тези обстоятелства ВКС счита, че продължителността на наказателното производство е в достатъчна степен отчетена при санкционирането на касатора, като не е от естество на самостоятелно основание да обуслови допълнително смекчаване на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Претенция в тази насока няма и в касационната жалба, като към ВКС е отправено искане да намали размера на наложените наказания до минимално установения такъв, което е и сторено със съдебните актове.
Тези доводи мотивираха настоящия състав на ВКС да приеме за неоснователна касационната жалба на защитника на подсъдимия А. Н. Г..
Водим от изложените аргументи и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на подсъдимия Л. А. Г. против решение № 314 от 30.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, І състав.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314 от 30.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 1137/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, І състав.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |