1 Р Е Ш Е Н И Е № 292/2014 гр. София, 11.03.2015 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р. Иванова при участието на прокурора Станева изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 3435/2014г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. Д. от [населено място] срещу решение № 22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ до пълния предявен размер както и в частта ,с която след отмяна на решение № 41/05.11.2013 на ОС Търговище присъденото на първа инстанция обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лева е намалено ,като искът е отхвърлен за разликата над 1000 лева. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по прилагането на критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се като незаконосъобразен мотива за занижаване на обезщетението ,че наказателното преследване е било с кратко времетраене , поради това и вредите са търпени закратко .Спрямо критерия на чл. 52 ЗЗД настъпилата вреда се съизмерява с отрицателните изживявания на ищцата от преживяното ,без значение за колко време е било това. Продължилото производство е ограничило гражданските права на ищцата ,подложена е била на разпити, злепоставена е от обвинението в тежко умишлено престъпление, лишена е била от право на придвижване извън страната . Претендират се разноски . Ответникът в касационното производство П.на РБ счита жалбата за неоснователна Безспорно има основание за отговорност ,като с оглед тежестта на обвинението и срока на осъщественото наказателно преследване определеното обезщетение е справедливо. С определение №989 от 01.10.2014г състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК , по въпроса за определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 от ЗЗД за случай , при който съобразно указанията в ППВС № 4/1968г. следва да бъде отчетено увреждане на неимуществената сфера от повдигането на обвинения за тежко умишлено престъпление за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация , връчени на ищцата да ги пази и управлява като профсъюзен деятел ,заедно с обвинение за продължавани престъпления по чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 НК пак в нейно длъжностно качество,когато предварителното производство е прекратено в досъдебна фаза поради липса на престъпление в относително кратък срок след повдигане на обвиненията, т.е за отчитане продължителността на разследването във връзка с тежестта на обвинението По изведения материалноправен въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о намира следното : Ако при обезщетяване на вреди от незаконно обвинение в присвояване и други длъжностни престъпления , злепоставило обвиняемата в професионален план и опетнило името й като деятел на ръководна , материално отговорна длъжност в профсъюзна организация и ако въпреки доказаните вреди, свързани с въздействието върху психиката и обществената репутация , съдилищата възприемат като основание за значително занижаване на обезщетението краткото времетраене на предварителното производство до прекратяването му поради „недоказаност на присвоителни действия”, допуска се нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането. Недоказването на изтъкнати от ищцовата страна конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици , или наличието на вреди извън причинната връзка , не отменя изискването за справедливо обезщетение на породеното от обвинението засягане на гражданското чувство на обвиняемия , усещането за несправедливост и засегнато достойнство, които вреди не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален ,а не в символичен паричен еквивалент, като се съобрази в конкретна степен и накърнената репутация на лицето, свързана със злепоставящия характер на конкретните обвинения . Касационната жалба е частично основателна . В обжалваното решение въззивният съд не е отчел в решаваща степен гореизложеното , като е прел значително намален размер на дължимото обезщетение по чл.2 т.3 от ЗОДОВ до сумата 1000 лева. Размерът е занижен предвид тежестта на обвинението и компроментиращите последици от него. Спрямо ищцата е било повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр чл. 26 ал.1 НК- за присвояване в големи размери на парични средства на профсъюзна организация , връчени й да ги пази и управлява като профсъюзен ръководител - Председател на СРС КТ „Подкрепа” [населено място], за периода от м. юни 2007 до 11.06.2010г Срещу нея е било повдигнато и обвинение за продължавани престъпления по чл. 311 ал.1 НК във вр. чл. 26 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 ал.1 НК, като извършени в длъжностно качество.Наказателното производство е продължило 10 месеца , прекратено с постановление от 10.12.2012г,същото потвърдено окончателно с определение №34а/15.02.2013г на ОС Търговище. Злепоставящият характер на обвинението следва да се отчете, макар че сигналът за злоупотреби е изхождал от представители на синдикалната организация и същата е обжалвала постановлението на РП Търговище.Липсват данни за установени по съответния ревизионен ред липси или друга щета на организацията, свързани със заеманата от ищцата длъжност ,след смяната на ръководството .Финансова ревизия не е била извършена . От данните за етапна медицинска епикриза от 01.02.2013г и събраните гласни доказателства , по свидетелство на колеги на ищцата , тя е понесла тежко обвиненията , била е психически смачкана, мислела е за самоубийство (св. Н.). Правилно въззивният съд е отчел , че приетата по делото съдебно - психиатрична експертиза в една част засяга неотносими въпроси и че не представлява годно заключение по обясненията на вещото лице за базови модели поведение, свързани с негативно характеризиран личностен психологически профил на ищцата. Според доказателствата по делото , включително заключението на приетата СМЕ в медицинската част, ищцата няма качествени разстройства на психичната дейност и посттравматично стресово разстройство , въпреки моментно установеното към 01.02.2013г. състояние на депресивно разстройство. Правилно е прието също така ,че не са установени вреди във връзка с наложената най-лека мярка за неотклонение „ подписка”, които да са по - големи от обичайно съпътстващите тази мярка. Следвало е обаче въззивният съд да отдаде необходимото значение на злепоставящия характер на обвинението и интензитетът при негативните изживявания, предизвикани именно от това. Ищцата Д. се е ползвала с доверие в профсъюзната общност, тъй като е председателствала съответна регионална структура. Като профсъюзен деятел и ръководител тя е била компроментирана, без да са установени такива нейни нарушения и злоупотреби,представляващи обективно , обществено приемливо основание за това. Прекратяването на наказателното преследване не е поправило тази вреда с извода на Прокуратурата ,че липсват присвоителни действия –фактически и юридически ,а другите обвинения не са подкрепени с убедителни доказателства(по чл. 311 ал.1 НК) и са предположения(по чл.319 НК). Въззивното решение на Варненски апелативен съд следва да бъде отменено като незаконосъобразно в една част и с решение по същество Върховен касационен съд ІІІ г.о следва да приложи критерия на чл. 52 от ЗЗД , да определи справедливо по размер обезщетение , при което да бъдат отчетени както реда посочени от въззивния съд обстоятелства, така и злепоставящият характер на повдигнатите обвинения , което обстоятелство Варненски апелативен съд не е оценил . Справедливо и достатъчно за ищцата е обезщетение от 4 000 лева , което следва да се присъди за разликата до този размер , на основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ , със законните последици, включително лихвата както е поискана – считано от предявяване на исковата молба (т.е от 14.05.2013г ) до окончателно изплащане на главницата . Над този размер , до пълния претендиран от 25001лв е налице прекомерност на претенцията с оглед обществения критерии за справедливост при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди . Въззивното решение е влязло в сила по отношение на присъдения размер от 1000 лева и в частта за присъдената лихва върху тази главница , както и по съобразеното с чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр.43 от 2008г)присъждане на част от разноските , предвид частичното уважаване на иска. Прокуратурата на РБ следва да бъда осъдена за заплати още 3000лева обезщетение на основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ със законната лихва ,както е поискана и допълнително разноски в размер на 705,20 лева за всички инстанции съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която след отмяна на решение № 41/05.11.2013 по гр.д № 142/2013г на ОС Търговище е отхвърлен иска на С. Л. Д. от [населено място] срещу П. на РБ за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата от 1000 лева до 4000 лева и вместо това постановява : Осъжда П. на Република България да заплати на С. Л. Д. от [населено място], ЕГН [ЕГН], още 3000лева обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпления по чл.202 ал.2 т.1 вр чл. 26 ал.1 НК- , чл. 311 ал.1 НК и чл.319 НК вр. чл. 26 ал.1 НК , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.05.2013г до окончателно изплащане ,както и допълнително разноски в размер на 705,20 лева ,за всички инстанции. Оставя в сила решение №22 от 27.02.2014г по гр.дело № 591/2013г. на Варненски апелативен съд в останалата обжалвана част . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: