О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 278 София, 21.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3632/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ст. К.-В. като пълномощник на П. Е. Д., срещу въззивно решение № 262613 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 3494/2020 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение № 280 973 от 20.11.2019 г. по гр.д. № 255/2008 г. на Софийски районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба между съделителите Е. Е. Д., Ц. Е. Д. и П. Е. Д. недвижим имот, представляващ апартамент № ...., находящ се в [населено място], р-н „К. поляна”,[жк], [жилищен адрес] вх.”....”, ет..... В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение поради това, че с него е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд, и поради това, че въззивното решение е постановено при наличие на основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Според жалбоподателката, след влизане в сила на решението по допускане на делбата е настъпил нов юридически факт, който води до прекратяване на съществуващата съсобственост, а оттук-и до липса на предмет на делбеното дело във фазата по извършване на делбата, който е следвало да бъде съобразен от въззивния съд. Такъв нов факт се явява решението на Софийски градски съд, постановено на 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 3846/2015 г., с което е било обезсилено допълнително решение от 27.01.2014 г. по гр.д. № 225/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която са прогласени за недействителни на основание чл. 76 ЗН договор за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. на нот. В. А. и договор за замяна, сключен с нотариален акт № .....г. на същия нотариус и е прекратено производството по делото в тази част. Тезата на жалбоподателката е, че след като е обезсилено първоинстанционното решение в тази част, това означава, че договорът за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. е валиден, породил е вещнопрехвърлително действие и легитимира приобретателката по него Е. П. А. като единствен собственик на допуснатия до делба апартамент, т.е. апартаментът не е съсобствен на лицата, между които е допуснат до делба. На следващо място поддържа, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране производството по делото във фазата на извършване на съдебната делба до приключване на гр.д. № 1598/2020 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иск, предявен от Е. П. А. против Ц. Е. Д., П. Е. Д. и Е. Е. Д. за установяване, че ответниците не са собственици на апартамент № .... в [населено място], р.н „К. поляна”,[жк], [жилищен адрес] вх. ...., ет...... Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с което повдига следните вопроси: 1. За задължението на съда по чл. 254 ГПК да мотивира определението си, с което отхвърля искането на страна. 2. Влязлото в сила решение на въззивния съд, с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което е прогласен за недействителен на основание чл. 76 ЗН нотариалният акт, легитимиращ Е. П. А. като собственик на недвижимия имот, представлява ли настъпил нов юридически факт, който води до прекратяване на съсобствеността или до промяна на лицата, които притежават това право. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Е. Е. Д. чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба е недопустима поради липса на правен интерес на жалбоподателката да обжалва решение, което е благоприятно за нея, евентуално-че не са налице сочените от нея предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното|: С решение № ІІ-74-128 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 225/2008 г. на Софийски районен съд е допусната съдебна делба, която да се извърши между Е. Е. Д., действащ към този момент чрез своята майка и законен представител Ц. Ц. Н., Ц. Е. Д. и П. Е. Д. на недвижим имот, представляващ апартамент № ..., находящ се в [населено място], р-н „К. поляна”,[жк], [жилищен адрес] вх.”...”, ет...., заедно с избено помещение № ... и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото при квоти: 1/8 ид. част за ищеца Е. Е. Д., 7/16 ид. части за съделителката Ц. Е. Д. и 7/16 ид. части за съделителката П. Е. Д.. С решението е отхвърлен предявеният от Е. Е. Д. иск за делба на този апартамент против М. Ц. П. и Е. П. А.. Отхвърлен е и искът, предявен от Е. Е. Д. против М. Ц. П., Е. П. А., Ц. Е. Д. и П. Е. Д. за делба на недвижим имот, представляващ 1/2 ид. част от празно дворно място, съставляващо УПИ ...., в квартал .....по регулационния план на [населено място], р-н "О. купел”, [улица], с обща площ 1 880 кв.м, а по документ за собственост с площ от 1607 кв. м. С допълнително решение от 27.01.2014 г. по същото дело на Софийски районен съд е допълнено решението от 30.06.2011 г., като са прогласени за недействителни на основание чл. 76 от ЗН по отношение на сънаследниците Ц. Е. Д., П. Е. Д., Е. Е. Д. от една страна и Е. П. А. от друга договорът за продажба, сключен с нотариален акт № .....г., и договорът за замяна сключен с нотариален акт № .... г., и двата на нотариус В. А.. Отхвърлен е предявеният от Е. Е. Д. против М. Ц. П., Е. П. А., Ц. Е. Д. и П. Е. Д. иск за делба по отношение на недвижимите имоти, построени върху 1/2 ид. част от УПИ..... в кв. .....по регулационния план на [населено място], р-н "О. купел” обекти, индивидуализирани като апартаменти №№ .... и ...., и магазин № ...., както и паркоместа №№ 3 и 4. С въззивно решение № 2331 от 07.04.2017 г. по гр.д. № 3846/2015 г. Софийски градски съд е оставено в сила основното решение № ІІ-74-128 от 30.06.2011 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 225/2008 г. в частите, в които е отхвърлен изцяло предявеният от Е. Е. Д. иск за делба на 1/2 ид. част от дворно място, съставляващо УПИ...., както и допълнителното решение от 27.01.2014 г. в частта, с която е отхвърлен искът за делба на построените в посоченото дворно място обекти. Обезсилено е на основание чл. 209 ГПК/ отм./ допълнителното решение от 27.01.2014 г. на СРС в частта, в която са прогласени за недействителни на основание чл. 76 от ЗН договорът за продажба, сключен с нотариален акт № ..... г. и договорът за замяна сключен с нотариален акт № .... на нотариус В.А., и производството по делото е прекратено в тази част. Прието е, че първоинстанционното решение № ІІ-74-128 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 225/2008 г. на Софийски районен съд на СРС, 74 с-в, по гр. д. № 225/2008 г., в частта, в която е допусната съдебна делба между Е. Д., П. Д. и Ц. Д. на апартамент № ....при посочени в диспозитива квоти и е отхвърлен искът да делба на същия имот против М. Ц. П. и Е. П. А. не е било обжалвано от страните и е влязло в сила. С нотариален акт № ..... г. Ц. Е. димитрова и П. Е. Д. продали на Е. П. А. недвижим имот, представляващ апартамент № ....в [населено място], р-н „К. поляна4,[жк], [жилищен адрес] вх. „...”, ет. ..... С нотариален акт № ..... г. е сключен договор за замяна между П. и Ц. Д. от една страна и Е. П. А. от друга на недвижими имоти, по отношение на които искът да делба е отхвърлен. При така установените факти по делото настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.2, изр. 2 ГПК. На първо място, чрез доводите, с които обосновава твърдението си за недопустимост на въззивното решение, жалбоподателката не защитава свои, а чужди права-тези на Е. П. А., което е недопустимо, съгласно чл. 26, ал.2 ГПК. Е. А. е била страна по делото и е разполагала с всички допустими от ГПК процесуални възможности да защити правата си, произтичащи от сключения договор за продажба от 25.08.2004 г., включително да обжалва първоинстанционното решение, с което имотът е допуснат до делба между ищеца Е. Д. и ответниците П. и Ц. Д., а тя е изключена от делбата на този имот. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от никоя от страните по делото и е влязло в сила. Съгласно разясненията, дадени в т.13 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, при кумулативно обективно съединяване на искове, единият от които е обуславящ, а другият е обусловен при условие, че страната е обжалвала само решението по обуславящия и жалбата по него бъде уважена, не може да се отмени и решението по обусловения иск. На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК за допускане на делбата е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в страна, и в частност-за съда във втората фаза на делбата. Разрешените с него въпроси между кои лица, за кои имоти и при какви права следва да се извърши делбата не могат да бъдат пререшавани, тъй като по тях решението е формирало сила на пресъдено нещо. Влезлите в сила решения не могат да бъдат отменяни нито от съда, който ги е постановил, нито по реда на инстанционния контрол. Защитата срещу влезли в сила, но неправилни съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, се осъществява по друг процесуален ред. В този смисъл съдът, пред който делото е висящо във фазата по извършване на съдебна делба, не може директно да зачете последиците за принадлежността на правото на собственост на решението за обезсилване на решението по преюдициален за делбата правен спор, какъвто е спорът за валидността на извършена разпоредителна сделка, от която някой от съделителите черпи права, тъй като това означава пререшаване на въпрос, разрешен със сила на пресъдено нещо, с каквато се ползва решението по чл. 344 ГПК. Аналогични са съображенията и относно искането за спиране на производството по делото във втората фаза поради предявен след влизане в сила на решението по допускане на делбата от Е. А. против лицата, между които следва да се извърши делбата, отрицателен установителен иск за собственост на допуснатото до делба жилище. По тези съображения настоящият състав намира, че релевираните от жалбоподателката доводи не сочат на вероятна недопустимост на въззивното решение, поради което не е налице основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, изр. 2 ГПК. Изведените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК самостоятелни въпроси също не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Първият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото и не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Вторият въпрос преповтаря доводите, с което жалбоподателката обосновава виждането си за недопустимост на въззивното решение. По вече изложените съображения относно силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата, той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като в тази насока има трайно установена и непротиворечива практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С отговора на касационната жалба ответникът по касация Е. Е. Д. е направил искане за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение за всички инстанции. С оглед изхода на делото жалбоподателката П. Е. Д. следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Е. Е. Д. сторените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1 000 лв., съобразно представяната разписка за платен хонорар. Разноските за предходните инстанции не могат да бъдат присъдени от ВКС. Те се присъждат от съда, постановил съответните актове, с които приключва производството по делото във всяка инстанция. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262613 от 29.04.2021 г. по в.гр.д. № 3494/2020 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА П. Е. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Е. Е. Д., ЕГН [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 1000/ хиляда/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: