Р Е Ш Е Н И Е № 298 гр. София, 29 септември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1018/2014 г. на ВКС, въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от подсъдимите Ц. И. М. и З. П. М., чрез упълномощеният от тях защитник адвокат Д. Д. от АК гр. Варна, срещу наказателно-осъдителната част на въззивно решение № 40 от 27.03.2014 год. по внохд №178/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА. С присъда № 14/ от 01.04.2013 г. по НОХД № 313/12 г. на Окръжен съд гр. Силистра, подсъдимите Ц. И. М. и З. П. М. са признати за виновни за това, че на 16.12.2009 год. в [населено място], в около 18,10 часа на [улица]в съучастие, първият като извършител, а вторият като помагач, чрез използване на техническо средство- стартерен ключ, противозаконно са отнели л.а.”марка”,с рег.№ , на стойност 9 560 лева от владението на Ф. Ф. И., без съгласието му и с намерение за ползване, след което превозното средство е оставено без постоянен надзор, и на основание чл. 346, ал. 2, т.т. 1 и 3, вр. чл.195,ал.1,т.4,вр. чл.346, ал.1 и вр.чл. 20,ал.2 от НК за М. , съответно – вр. чл.20, ал.4 от НК за подс. М. и вр.чл. 54 от НК, и за двамата подсъдими, са осъдени: М. - на лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при режим на изтърпяване наказанието „общ”, в затворническо общежитие от открит тип; М. – на три години лишаване от свобода като изпълнението на наложеното му наказание е отложено за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.Двамата подсъдими са оправдани по първоначалното обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, т. 1, вр.чл. 20 ал. 2 от НК, а гражданският иск ,предявен от пострадалия за сумата от 19 550,84 лева обезщетение за имуществени вреди, е отхвърлен като недоказан. С атакуваното пред ВКС въззивно решение № 40 от 27.03.2014 год., постановено по ВНОХД №178/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, образувано по жалба от подсъдимите, жалба от гражданския ищец и по протест на прокурора, присъдата е изменена като при същите факти на обвинението престъплението е преквалифицирано по чл.346, ал.5, вр.ал.2, т.1, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за подс.М. и по чл.346, ал.5, вр.ал.2, т.1, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4 от НК за подс.М. и вр. чл.54 от НК и за двамата подсъдими са осъдени на лишаване от свобода за срок от по три години- за всеки от тях, изпълнението на което е отложено съгласно чл. 66, ал.1 от НК и за двамата за срок от по пет години от влизане в сила на присъдата, както и са осъдени на наказание „лишаване от право на управление на моторно превозно средство” за срок от по две години - за всеки от тях. В останалата наказателно оправдателна и гражданско отхвърлителна част, присъдата е потвърдена. Изтъкнатите в касационната жалба основания са по чл. 348, ал. 1,т.т.1 и 3 от НПК за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието „лишаване от право на управление на МПС”, наложено на всеки от подсъдимите. Те са подкрепени със следните доводи: във въззивното решение не са обсъдени посочените в жалбата възражения на защитата за нарушаване правилата по чл. 14 от НПК от първостепенния съд; въззивният съд е нарушил на свой ред правилата за формиране вътрешното си убеждение по фактите като е изградил констатациите си въз основа на противоречивите показания на свид.П. за датата на деянието; съдът не е преодолял противоречията в показанията на свид.И. в описанието на деянието и дейците. Неправилно е кредитирал показанията му като е въвел нови факти на обвинението за времето на деянието, броя на нападателите и външния им вид. Превратно са ценени данните за причината на пребиваването на подсъдимите в [населено място]; не са обсъдени данните, че подсъдимите не са се познавали със свид.И. и не са имали предварителна информация, че ще посети града по същото време, за да се приеме, че те са извършители на отнемането на МПС-то, управлявано от И.; съдът е игнорирал обясненията на подсъдимите за причината за пребиваването им в [населено място], която подс.М. е посочил в обясненията си - да издири и се срещне с приятелката си свид.П.; неподкрепена с доказателства е констатацията, че отнемането на лекия автомобил е била целта на подсъдимите. Опорочено е процесуалното действие разпознаване, извършено на подс.М.. Според касаторите, липсват мотиви в осъдителната част на присъдата, в която се приема , че е осъществен съставът на чл. 346, ал. 5 от НК и е отхвърлена съставомерност по първоначалното обвинение по чл. 199, ал. 1,т.1,вр. чл. 20, ал. 2 от НК. При установените факти, че л.а. е бил ползван и изоставен само на 4 км. от мястото на деянието, а по същото време подс.М. е притежавал ”поне три луксозни автомобила”, е неправдоподобно той да е автор на отнемането на МПС. Според защитата - налице е „неразбираема логика в мотивите на решението”, с което е нарушено правото им на защита. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се изразява в деклариране на несъгласие със срока на това наказание, тъй като решаващите инстанции не са отчели професионалното занятие на подс.М., който е земеделски производител и за него е жизненоважно ползването на МПС. В жалбата липсват конкретни доводи в подкрепа на заявената явна несправедливост на същото наказание, наложено и на подс.М.. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложените на подсъдимите кумулативни наказания. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателите – подсъдими не се явяват - редовно призовани. За тях се явява адвокат Д. Д. , който поддържа жалбата. Според защитата, няма мотиви при преквалификацията на деянието от състава на престъплението грабеж, в противозаконно отнемане на МПС; няма произнасяне и по обвинението за отнемане на процесната парична сума от 10 000 евро, а само за отнемането на лекия автомобил. Гражданският ищец и частен обвинител Ф. Ф. И. не се явява, редовно призован и не сочи уважителна причина за неявяването си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като няма нарушение на закона нито по фактите, нито по правото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ, И УСТАНОВИ: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: Съдебният състав не намери да са допуснати твърдяните в жалбата касационни основания. Не се споделят оплакванията за нарушения в доказателствената дейност на инстанциите по фактите. Въззивното решение съдържа отговор на посочените във въззивната жалба възражения на защитата във връзка с прилагане на правилата за формиране на вътрешно убеждение на първостепенния съд. Въззивният съд е възприел констатациите, установени от първата инстанция относно обстоятелствата от предмета на доказване като е направил и свой собствен анализ на доказателствените източници въз основа обективно, пълно и всестранно изследване на всички доказателства по делото като се е ръководил от правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Показанията на свидетелите П. и И. са проверени за достоверност.Кредитирането им е обусловено от извода, че не съдържат противоречиви данни по основните факти, предмет на доказване. И първата и въззивната инстанции са посочили по съответния ред на чл. 305, ал.3 и по чл. 339, ал.2 от НПК в мотивите на присъдата, съответно – в мотивите на решението, защо считат показанията на тези свидетели за непротиворечиви и достоверни, както и защо не са дали вяра на обясненията на подсъдимите за целта на посещението им в [населено място] на инкриминираните дати и за цялостното им поведение по време на престоя им в града. Показанията на свид.П. са възприети като изясняващи и допълващи в логическа връзка показанията на пострадалия И.. Тези двама свидетели са възприели различни моменти и детайли от събитието – предмет на установяване по делото. Пръв във времето свид. П. е видял колата, с която подсъдимите са пристигнали в [населено място]. Видял е да я паркират на адреса, където по-късно е извършено деянието срещу свид.И. и установено отнеговите показания. Приетото за установено от показанията на тези двама свидетели почива на първични доказателства, а показанията на свид.И. съдържат преки доказателства относно деянието и дейците. Вярно е, че свид. П. е посочил първоначално 15.12.2009 г. за датата, на която е видял автомобила на подсъдимите на мястото на деянието за разлика от свид.И., който е посочил датата 16.12.09 год. Първостепенният и въззивен съд мотивирано са приели за доказани фактите на обвинението относно датата на деянието като са кредитирали изцяло показанията на свид.П., мотивирайки се, че той е възприел фактите от значение на предмета на делото. Обстоятелството за липсата на спомен на точната дата от месец декември 2009 г., когато е видял автомобила на подсъдимите на процесната улица не компрометира достоверността на неговите показания. Основателно при проверката на приобщените му показания по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от НПК с тези , дадени на съдебното следствие е прието, че те не страдат от съществени противоречия. Свидетелят е свързал възприятията си по време и място и с личен житейски повод – водене на сина му на урок по английски език. И двете инстанции аргументирано са приели за правдиви и добросъвестни показанията на свид.П., които си кореспондират с установеното от свидетелите И. и Й.. Верен критерий за достоверност е посочването от свидетелите П. и И. на индивидуализиращите белези на автомобила на похитителите, съвпадащи изцяло с автомобила, с който са се движили в града подсъдимите М. и М.. Той е описан от свид.П. като видян на мястото на деянието, а именно:” лек автомобил „марка”, сребрист, или сив металик, комби, с регистрационнен [рег.номер на МПС] ”, както и че в него са стояли две лица от мъжки пол, за които от показанията на свид.Й. е установено, че са М. и М., регистрирани като гости на хотела, където тя е администратор. Неоснователно се твърди в жалбата, че съдът не е преодолял противоречията в показанията на свид.И. в описанието на деянието и дейците. Точно обратното е вярно. Той е посочил същото, каквото е установено и от свидетелите П. и Й.. Неточностите в показанията на свидетеля И. относно наличието или не на носена шапка от лицето, отнело л.а.”марка”, основателно са обсъдени за несъществени, тъй като той е разпознал подсъдимия Ц. М. и по множество други значими за идентификацията му белези- по чертите на лицето, телосложението. Подс.М. е разпознат от свид.И. като лицето, което е влязло в автомобила му ”марка”,с рег.№ , седнало е на седалката зад шофьорското място и е насочило твърд предмет на тила му, възприет от пострадалия като оръжие употребено със заплаха да потегли с автомобила, но след което се отскубнал и избягал от автомобила, нападателят бързо го е привел в движение, а другият участник подкарал л.а.”марка” и напуснали местопроизшествието. Участието на подс.М. като помагач на подс. М. е изведено от верен анализ на всички доказателствени източници. Свид.Й. е разкрила преките си възприятия от поведението на подс. М. и подс.М., които са се движили заедно; пристигнали са в града със същия номер и цвят лек автомобил, описан от първите двама свидетели; регистрирали де на 14.12.09 г.в хотела и пребивавали на 15 и 16.12.2009 г. Съставът на ВКС споделя като аргументирани изводите във въззивното решение, че навеждането при разпита на свидетелите на някои нови фактически данни спрямо показанията им от предходните разпити, правилно не е ценено от решаващите съдилища като противоречие във възпроизвежданите факти, а като обогатяване на детайлите на събитието - предмет на доказване. Правилно е прието, че установените факти не надхвърлят рамките на обстоятелствата, очертани от обвинителния акт. Установените допълнителни детайли във фактическата обстановка не я променят съществено, поради което установената фактология на обвинението е в рамките на неговия предмет и не следва да се третира като съществено процесуално нарушение. В мотивите на решението е даден отговор на възраженията на защитата, поддържани и в касационната жалба, че не са установени данни за предварително познанство между подсъдимите и пострадалия, но дори и да е имало познанство, само по себе си това обстоятелство нито подкрепя, нито опровергава деянието и неговото авторство от двамата подсъдими. Споделят се съжденията във въззивното решение, че показанията на свидетелите П. и И. не са изолирани и единствени доказателствени източници, а са във взаимовръзка и се подкрепят от всички други доказателства, без обясненията на подсъдимите, които аргументирано, по реда на чл. 339, ал.2 от НПК, са приети за недостоверни като изолирани по съдържание. От справка от мобилния оператор е опровергана тезата на подсъдимите, че не са били в града по време на деянието, тъй като е установено, че подсъдимият М. е осъществил разговори в района на клетки, разположени в [населено място], като на датата на деянието са регистрирани негови разговори от [населено място] в 15:34 часа, а в 19:45 часа - от района на [населено място] – на около 37 км от /населено място/ по пътя за Т. и /населено място/, в каквато посока по-късно е намерен изоставен отнетият от свид.И. лек автомобил. Неоснователно се претендира процесуална негодност на проведеното разпознаване на подс.М. и подс.М. на досъдебното производство. Спазени са правилата по чл. 169 - чл. 171 от НПК. Разпознаващите лица са потвърдили идентичността на разпознатите от тях лица с лицата за които са обяснили първо при разпита им като свидетели. Съпоставените са представени със сходни белези. В показанията на свид.И. и в протокола за разпознаване / спр. на 58-60 от досъд. произв./ е описал външния вид на подсъдимия М. със специфични за него индивидуализиращи го белези на чертите на лицето, което е имал възможност да види при влизането на дееца в автомобила на пострадалия. Самоличността на подс. М., който, според свид.И. е управлявал автомобила „марка”, от където е излязъл нападателят М., е установена от описанието на свид. Н. Й. – администратор в хотел „име” в [населено място], която е разкрила, че М. и М. са пристигнали до хотела със същия лек автомобил и са се возили в него, докато са били в града. При извършеното разпознаване/ спр. л.69-71 от досъдебното произв./ е обяснила, че е познала М. по добре очертаните вежди и устни и набитата му структура. Тя е имала време и повод да възприеме чертите на подс.М., тъй като е установила, че докато е заплащал за престоя в хотела на двамата с подс.М., „той е останал да вземе рестото и я изчакал”. Безкритичното потвърждаване от въззивната инстанция на тези констатации на първата инстанция не води до липса на мотиви на въззивното решение. Контролната инстанция се е съгласила с тях, след като е проверила правилността на формирането им. Обясненията на подсъдимите за причината на пребиваването им в [населено място], която, според подс.М. е „да издири и се срещне с приятелката си свид.П.”, а не отнемане на лек автомобил, не са игнорирани без проверка и анализ. Те аргументирано са обсъдени и опровергани във въззивното решение като недостоверни/спр. на л.7-8 от мотивите/. Тезата им е в противоречие с данните, установени от свид.П. за непрекъсната й мобилна връзка с подс.М., изключваща неяснота у него за местонахождението й. Несъстоятелни са оплакванията за липса на мотиви в осъдителната част на решението, в която се приема , че е осъществен съставът на чл. 346, ал. 5 от НК и е отхвърлена съставомерност по първоначалното обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Краткостта на мотивите не е равнозначна на липса на мотиви. Ирелевантни за правните изводи на съда са доводите, че след като автомобилът е бил ползван само за изминаването на около четири километра, както и че притежанието от подс.М. на собствени луксозни леки автомобили изключвало възможността да е автор на деянието. Правните изводи и мотивите към тях за съставомерност на деянието на двамата подсъдими под признаците на състава по чл. 346, ал.5, вр.ал.2, т.1, пр.2, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подс.М. и по чл. 346, ал.5, вр.ал.2, т.1, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК за подс.М., почиват на установените по делото факти, които покриват признаците на това престъпление. Извършеното от подсъдимите основателно не е квалифицирано като грабеж , каквото е първоначалното обвинение, за което са оправдани и въззивният протест основателно не е уважен от въззивната инстанция. Грабежът представлява отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване. От установения механизъм на деянието е обективирано противозаконно отнемане на автомобила от владението на свид.И., без съгласието му, като за неговото преодоляване е употребена заплаха и е манифестирано намерение той да бъде ползван от подсъдимите, но не и противозаконно присвоен от тях. В тази насока са изложени убедителни мотиви. Развити са изводи относно всички признаци от състава на осъщественото престъпление. Посочено е вярно, че съдържанието на общия им умисъл за ползване на автомобила е установено от факта на откарването му на друго място, неизвестно на лицето от чието владение той е бил отнет и изоставянето му там; използването на принуда за отнемането; изоставянето на пътя, без надзор; състоянието на автомобила, в което е намерен с повреждане на части от вътрешността му, за да бъдат разкрити изработени в него тайници , законосъобразно е изведено и под признаците на чл. 346, ал. 5, вр.ал. 2, т.1, пр. 2 от НК. Основателно е разграничена правната форма на участие на всеки от двамата подсъдими в осъществяване на деянието – като извършител за М. и помагач на подс. М., който не е участвал в извършване на самото изпълнително деяние, но умишлено е улеснил противозаконното отнемане на процесното МПС чрез използване на друго МПС за бързо и лесно придвижване на съучастниците до мястото на деянието, а след това и за безпрепятственото им оттегляне от същото. Основателно е изоставена квалификацията - „отнемане чрез използване на техническо средство”, тъй като под въздействието на упражнената принуда пострадалият е оставил автомобила в ръцете на подсъдимия М., включително и намиращият се в автомобила стартерен ключ. Изменението на правната квалификация на деянието е законосъобразно.Упражнено е правомощието на въззивната инстанция по чл. 337,ал. 1,т. 2 пр. 3-то ,вр. чл. 334, т. 3 от НПК – без изменение на обстоятелствата на обвинението е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление от това по първоначалното обвинение. Оплакването за явна несправедливост на наказанието не съдържа конкретни доводи. Изразява се несъгласие със срока на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС”, наложено на подс.М. като прекомерен, поради професионална необходимост да управлява МПС. В жалбата липсват конкретни доводи в подкрепа на заявената явна несправедливост на същото наказание, наложено на подс.М.. Упражняваната от подсъдимия М. конкретна трудова дейност/ в случая - на земеделски производител/ не може да бъде коректив при отмерване срока на наказанието „лишаване от права”, защото с това наказание се цели да се въздейства предупредително и възпиращо именно когато упражняването на дейността или занятието са спомогнали за извършване на инкриминираното деяние. При отмерване на срока са отчетени определящите отговорността обстоятелства като тежестта на извършеното, личността на дееца, причините и подбудите за извършване на деянието. Аргументирано и двете решаващи инстанции са обосновали изводите си по чл. 54 от НК за превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при определяне на кумулативните наказания на всеки от двамата подсъдими. Спазени са общите правила и на чл. 49, ал. 2 от НК, лимитиращи срока на наказанието „лишаване от права” по чл. 37,,т.6 и т.7 от НК, когато се налага заедно с наказанието „лишаване от свобода”. При изложените съображения ВКС не намери касационни основания за отмяна или изменяване на атакуваното въззивно решение и съгласно чл.354, ал.1,т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 40 от 27.03.2014 год. по внохд №178/2013 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: