Ключови фрази


5
определение по гр.д.№ 1393 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 60253

София, 10.06.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА


като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1393 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Н. И. срещу решение № 2964 от 23.11.2020 г. по в.гр.д.№ 843 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 2976 от 01.04.2020 г. по гр.д.№ 1466 от 2019 г. на Благоевградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне като неоснователен на предявения от И. Н. И. срещу И. К. М. /К./ и „Б. систем“ Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: нива с площ от 1,170 дка, 4 категория, находяща се в м.“П.“, в землището на [населено място], [община], съставляваща имот № ..... по картата на землището на [населено място], а по кадастралната карта на [населено място]- имот с идентификатор..... .
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Какво е правното значение/какво влага/ законодателят в израза „вписали вещни права върху недвижимия имот“ в разпоредбата на чл.113 ЗС и какви технически действия предвижда вписването на подлежащите на вписване актове съгласно Правилника за вписванията ? Какво означава „валидно вписване“ на акт, подлежащ на вписване, и отразява ли се допусната техническа грешка на служител на Службата по вписванията върху валидността на вписването?
2. Противопоставимо ли е на втория по време на придобиване приобретател на недвижим имот вписването на нотариалния акт, инкорпориращ първата по време сключена сделка за същия имот, при положение че в нотариалния акт е допусната грешка в изписването на землището, в което този имот се намира, тази грешка е поправена с нотариален акт за поправка, който също е вписан, при което вписване като условие в книга „Прехвърляния по партида на продавача“ е вписано „вместо израза „по землището на [населено място]“ да се чете израза „по землището на [населено място]“, но в описанието на имота по помощната имотна партида тази поправка не е отразена ?
3. При условие, че е действаща уредбата на вписванията по партида на собственик, има ли основание съдът да приеме /може ли да се приеме/, че сделката /съответно поправката на нотариалния акт/ не е вписана по партидата на продавача „за имота му [населено място]“ и на това основание да се приеме, че вписването не е произвело оповестително-защитното си действие ?
4. При липса на въведен „Имотен регистър“ и продължаващо вписване при условията на Правилника за вписванията по партида на собственика, какво е правното значение на описанието на имота в помощната имотна партида, след като поправката, касаеща землището, в което се намира продавания имот, е достатъчно ясно изписана като условие на същата страница на продавача в книга „Прехвърляния“, но не е изписана в помощната имотна партида ?
5. Ползват ли се с приоритет данните, удостоверени в удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадено от Службата по вписванията, пред данните от справката по лице, която също се издава от Службата по вписванията, когато има разминаване в тези данни, както и пред текста на вписания нотариален акт, който заинтересованото лице може да получи като препис при поискване ?
6. Може ли да се приеме, че няма вписване по партида на продавача по сделката само на основание на това, че в описанието на имота в помощната имотна партида не е отразена поправената грешка по отношение на землището, която грешка е поправена със същото вписване по книга „Прехвърляния“ и е вписана на ред „условие“, наред с описание на продавача и купувача ?
7. При съществуващата в страната и уредена в Правилника за вписванията персонална, а не реална система на вписванията /според носителя на правото, а не според индивидуализацията на имота/ и при установено неправилно изписване в партидния регистър на землището, в което се намира имота, дава ли пълна информация издаденото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, при положение че справката се прави от оператор/служител на С. и само на основание представени от заявителя документи, които не са пълни по отношение на направените сделки за конкретния имот ?
8. При кои хипотези надделява ефекта на описанието на поземлен имот, предмет на вписана разпоредителна сделка пред вписаната поправка на грешка, допусната в първоначалния нотариален акт именно по отношение на местоположението на поземления имот ?
9. Налице ли е валидно вписване на нотариален акт за разпоредителна сделка по смисъла на чл.113 ЗС, когато в помощната имотна партида имотът не е описан съгласно вписаната поправка на нотариалния акт по отношение на землището, в което се намира този имот ?
10. Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които не са били въвеждани от страните пред първата съдебна инстанция и позоваването на тях се прави за първи път с въззивната жалба ?
11. Ограничена ли е възможността с въззивната жалба да се въвеждат факти и обстоятелства, които не са били предмет на изследване в първоинстанционното производство и по които не са дадени указания за страните при разпределение на доказателствената им тежест в процеса ? Когато такива нови обстоятелства са въведени едва с въззивната жалба, но без да е направено възражение срещу доклада на съда, длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада по делото и да даде указания на страните за доказването им, съответно опровергаването им, включително като укаже събирането на нови доказателства ?
12. Следва ли въззивният съд при наличие на въведени във въззивната жалба твърдения по факти, които не са били предмет на установяване в първоинстанционното производство и за тях не са събирани доказателства, да направи преценка за това пълен и точен ли е доклада на първоинстанционния съд и съответно следва ли да допълни същия, да разпредели тежестта на доказване между страните и да даде указания на страните кои факти следва да докажат ?
13. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, независимо от това дали са били разгледани и обсъдени от първоинстанционния съд ?
По първите девет въпроса касаторът поддържа основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото/, а по останалите въпроси- основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие на решението със следните решения на ВКС: решение № 35 от 24.04.2020 г. по гр.д.№ 1939 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 105 от 02.10.2020 г. по гр.д.№ 4648 от 2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 54 от 03.07.2020 г. по гр.д.№ 2674 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 68 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 4801 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 11 от 01.02.2021 г. по гр.д.№ 1745 от 2020 г. на В., ГК, IV г.о. и решение № 237 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 1553 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
В писмени отговори от 22.03.2021 г. и 05.04.2021 г. пълномощниците на ответниците по касационната жалба И. К. М. и „Б. систем“ Е. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират за направените разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от И. Н. И. срещу И. К. М. и „Б. систем“ Е. иск по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че с нотариални актове за собственост върху процесния недвижим имот разполагат както ищецът И. Н. И. /нотариален акт № ..... от 20.08. ..... г., поправен с нотариален акт № ..... от 23.03. ..... г./, така и ответникът „Б. систем“ Е. /нотариален акт № 61 от 08.05.2018 г./. Тъй като тези две лица са придобили имота от един и същ праводател- ответницата И. К. М., съгласно чл.113 ЗС в отношенията между тях за собственик следва да се счита този, който пръв е вписал в Службата по вписванията своя нотариален акт. С оглед събраните по конкретното дело доказателства /писмени и заключение на съдебно-техническа експертиза/ въззивният съд е приел, че не е налице оповестително-защитно действие на вписването на нотариалния акт на ищеца И. И., тъй като в първоначалния му нотариален акт № ..... от 20.08. ..... г., който е бил вписан и за имота по който в Службата по вписванията- [населено място] е била съставена имотна партида № 50741, имотът е описан с грешно местоположение /в землището на [населено място], вместо в землището на [населено място]/, а при вписването на нотариалния акт № ..... от 23.03.2016 г. за поправка на нотариалния акт № ..... от 20.08. ..... г. относно землището, в което се намира имотът, не е била създадена нова имотна партида за имота, нито е обозначена съществуващата за имота партида № 50741 по начин, от който да е достатъчно ясно, че имотната партида касае имота на прехвърлителката И. К. М. в землището на [населено място]. С оглед на това съдът е приел, че в отношенията между ищеца и ответното дружество за собственик на имота следва да се счита ответното дружество.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по следния посочен от касатора и доуточнен от ВКС правен въпрос: При липса на въведен „Имотен регистър“ и продължаващо вписване при условията на Правилника за вписванията по партида на собственика /персонална, а не реална система на вписванията/, може ли да се приеме, че вписването на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот няма оповестително действие, само на основание на това, че след издаването на нотариален акт за поправка на грешка в първоначалния нотариален акт относно землището, в който се намира имотът, не е била създадена нова помощна имотна партида, а нотариалният акт за поправка на грешката е отбелязан в първоначално създадената за имота помощна партида ? Въпросът е свързан с това, при действаща персонална система на вписванията, какво е правното значение на помощната имотна партида по чл.33б от Правилника за вписванията за валидността и действието на вписването на актове по чл.4, б.“а“ от Правилника за вписванията.
Въпросът е обусловил изводите на съда в обжалваното решение, свързан е с тълкуването на разпоредбите на чл.113 ЗС, чл.7, чл.9 и чл.33б от Правилника за вписванията и чл.74 от Закона за кадастъра и имотния регистър и по него няма установена практика на ВКС. Поради това той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2964 от 23.11.2020 г. по в.гр.д.№ 843 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.