Р Е Ш Е Н И Е № 73 Гр. София, 16 май 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 221/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Разград срещу нова въззивна присъда на Разградски окръжен съд, № 111/04.12.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 159/2017 г. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. В писмено допълнение към протеста, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, наведените касационни основания се мотивират с липса на доказателствен анализ относно приетите за установени фактически положения, без да бъдат обсъдени противоречията в доказателствените източници и основанията за кредитирането на част от тях. В тази връзка се навежда довод за порочно формирано вътрешно убеждение от въззивния съд, поради нарушения на изискванията на чл.14 от НПК относно пълнотата и обективността на изследваните по делото обстоятелства, на базата на които се приемат за установени релевантните за обвинението факти. Сочи се, че въззивната присъда съдържа множество изрази, които поставят под съмнение невинността на подсъдимата / относно получаването й на решението на ТЕЛК без лично да се е явила пред комисията /, което е в разрез с изискванията на чл.304 от НПК. В протеста се оспорват фактическите изводи на въззивния съд за неприсъствено и само по документи освидетелстване на подсъдимата И. от експертната комисия, като се акцентира на неистинността на подписите в инкриминираното решение, поставени от името на членовете на комисията и на подсъдимата И.. Сочи се, че актуалното онкологично заболяване на подсъдимата не е било предмет на разглеждане при издаване на процесното решение на ТЕЛК, поради което се явява неотносимо към основанията за неговото вземане. Твърдяните процесуални нарушения се счита, че са довели до нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното й оправдаване, поради липса на субективна страна на деянието. В тази връзка се оспорва извода на въззивния съд, че подсъдимата е ползвала неистинското решение, без да има съзнание за това, поради наличието на действително заболяване, което я е мотивирало да счита, че й се дължат лечение и финансово подпомагане под формата на пенсия и други социални придобивки. Акцентира се на несъответствието между действителното заболяване на И. и вписаното в решението, както и на определената в същото решение „пожизнена“ степен на инвалидност, която не коресподира с данните за здравословното й състояние към този период. В заключение, поведението на подсъдимата по представяне на неистинското решение на ТЕЛК пред съответните органи, с цел получаване на пенсии и други социални помощи, за които същата не е имала правно основание, се оценява като съставомерно и в съответствие с повдигнатото й обвинение по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Предвид горното се иска отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Срещу гражданската част на въззивната присъда е постъпила касационна жалба и от гражданския ищец “Агенция за социално подпомагане“ – [населено място], представлявано от изпълнителния директор Ц. В., чрез процесуалния му представител, ст. юристконсулт И., с искане да се отмени в тази й част и да се уважи предявения граждански иск в пълен размер. Пред касационната инстанция, прокурорът от ВКП поддържа протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - Разград, като го намира за основателен и счита, че следва да бъде уважен по изложените в допълнението към него подробни съображения, като се отмени оправдателната присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Подсъдимата И., редовно призована не се явява пред ВКС, представлява се от упълномощения защитник, адв. М., който намира протеста и жалбата на гражданския ищец за неоснователни и моли да не се уважават, като се потвърди въззивната присъда. В представена писмена защита аргументира тезата, че въззивната присъда е правилна и законосъобразна, а вътрешното убеждение на съда - формирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Сочи, че в резултат на проведеното въззивно съдебно следствие са били събрани достатъчно доказателства в подкрепа на невинността на подзащитната му, която не следва да носи наказателна отговорност за действията на ТЕЛК, довели до издаването на процесното решение. Твърди, че подсъдимата е неграмотна и страда от редица заболявания, чието неправилно диагностициране от медицинските органи не е било по нейна вина. Счита, че по делото липсват доказателства, които да оборват твърденията на подзащитната му, че лично е получила решението на комисията, както и такива в подкрепа на обвинението, че се е снабдила със същото по неустановен начин от неустановено по делото лице, поради което правилно въззивният съд е постановил оправдателната си присъда. Гражданският ищец “Агенция за социално подпомагане – [населено място]“, представляван от изпълнителния директор Ц. В., редовно уведомен не изпраща представител пред ВКС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест и в жалбата на гражданския ищец оплаквания и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда от 30.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1110/2016 г. по описа на Разградски районен съд, наказателен състав, подсъдимата Х. С. И. е била призната за виновна в това, че за времето от 16.09.2008 г. до 29.02.2016 г., в [населено място], [населено място], обл.Разград и в [населено място], обл.Разград, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1845/16.09.2008 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма], а не на лицето, което действително го е съставило, представен пред служители на Районно управление „Социално осигуряване“ [населено място], е получила без правно основание чуждо движимо имущество-парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 14 283,57 лв., собственост на Национален осигурителен институт – [населено място]; месечни добавки за социална интеграция в размер на 1 438,50 лв., собственост на Агенция „Социално подпомагане“ [населено място] и 6 бр. годишни винетни стикери на обща стойност 432,00 лв., собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“[населено място], „Областно пътно управление“ [населено място], всичко на обща стойност 16 154, 07 лв., с намерение да го присвои, поради което и на осн. чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК е призната за виновна и е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. Със същата присъда подсъдимата И. е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди от процесното деяние, в полза на гражданските ищци, както следва: в размер на 432, 00 лв., в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място]; в размер на 1438, 50 лв., в полза на Агенция „Социално подпомагане“ [населено място]; в размер на 14 283,57 лв., в полза на Национален осигурителен институт – [населено място]. Обезщетенията са присъдени ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието, 30.04.2015 г., до пълното изплащане на главниците. Подсъдимата И. е осъдена да заплати направените по делото разноски и съответни държавни такси върху уважените граждански искове. С присъдата въззивният съд е отнел в полза на държавата неистинското решение на ТЕЛК, на осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК и се е разпоредил с останалите писмени доказателства по делото. С въззивна присъда № 111/04.12.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 159/2017 г., по описа на Разградски окръжен съд, е отменена изцяло присъда от 30.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 1110/2016 г. по описа на Разградски районен съд, и вместо нея е постановена нова оправдателна присъда, с която подсъдимата Х. И. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на осн. чл.304 от НПК и са отхвърлени изцяло предявените срещу нея граждански искове от гражданските ищци, в общ размер на 16 154, 07 лв. С оглед постъпилите протест и жалба от един от гражданските ищци е необходимо да бъдат очертани пределите на касационната проверка. На касационен контрол в настоящото производство подлежи въззивната присъда в наказателната й част и в частта, с която е отхвърлен гражданския иск, предявен от гражданския ищец „Агенция за социално подпомагане“. В останалата гражданска част въззивната присъда не е обжалвана пред ВКС и не подлежи на проверка. По протеста на прокурора: Касационният протест е подаден в законовия срок по чл. 350, ал.1, вр. чл.319, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, като разгледан по същество се явява основателен. Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като тяхната основателност изключва проверката за правилното приложение на материалния закон, доколкото последната може да се осъществи само при правилно формирано вътрешно убеждение на съда по фактите. ВКС намира за основателни наведените в протеста доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, свързани с неправилна оценка на доказателствата, липса на мотиви и наличие на допуснати нарушения от въззивния съд при формиране на вътрешното му убеждение по фактите. Доказателствената дейност на въззивната инстанция, която подлежи на касационен контрол само по отношение на юридическата правилност на формиране на фактическите изводи на съда, не е съобразена с процесуалните изисквания за обективност и пълнота на дължимата оценка на обстоятелствата по делото, както и с това за всестранното им изследване в съответствие със закона. За целите на установяване на фактическата обстановка, въззивният съд е използвал ограничен доказателствен материал, който е анализирал непълно. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани голям обем доказателства относно процедурата по издаване на експертните решения на ТЕЛК за процесния период и механизма на освидетелстване на лицата със заболявания, които подлежат на инвалидизация. Извършени са повторни разпити на част от членовете на комисията, които съдържат детайлна информация за всички етапи от освидетелстването на същите лица, включително и относно тяхното дължимо активно поведение по лично явяване пред ТЕЛК и представяне на необходимата медицинска документация, свързана със заболяването, което във всеки отделен случай подлежи на самостоятелна оценка, като се диагностицира по вид и тежест. В показанията на лекарите се съдържа и подробно описание на предхождащите издаването на решението медицински прегледи и консултации, които са необходими за снабдяване с документите, които освидетелстваното лице е задължено да представи пред комисията за целите на определяне на вида заболяване и съответстващия му процент инвалидност. Отделно от това по делото са събрани и множество безпротиворечиви доказателства за начина, по който изготвените решения на ТЕЛК се предоставят на освидетелстваните лица – след личното им явяване за клиничен преглед от комисията в деня на вземане на решението, последван от колективно обсъждане на диагнозата, отпечатване на взетото решение в четири екземпляра и предоставяне на един от тях от председателя на комисията на заинтересованото лице - лично и срещу негов подпис, поставен върху самото решение. Пред въззивния съд е назначена и графологическа експертиза на писмен документ, представен от подсъдимата / писмо от ТЕЛК при МБАЛ“ име“ – /населено място/ АД до Х. С. / , съдържаща заключение, че документа е неистински и техническа експертиза на поставен върху същия документ печат на ТЕЛК, с предмет изследване на произхода на отпечатъка от печата, с който е положен. Доказателствата, събрани при проведеното въззивно следствие не са обсъдени в мотивите към въззивното решение, не са подложени на оценка от окръжния съд и изцяло са игнорирани при установяването на релевантните факти. Заключенията на експертизите относно неистинността на документа, съдържащ предписание за допълнителен консулт със съдов хирург също не са включени в дължимия анализ на доказателствата. Съдът е изградил изводите си по фактите в частта относно получаването на писменото предписание от подсъдимата, като не е отчел специалните знания на експертите, инкорпорирани в същите експертизи, независимо, че ги е назначил с цел проверка на неговата истинност като писмен документ, който подсъдимата е представила в подкрепа на застъпваната от нея позиция по предявеното й обвинение. Касационната инстанция намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд страда от процесуални пороци при неговото формиране, тъй като е изградено на ненадлежна доказателствена основа. Това е така, тъй като фактическите изводи на въззивния съд, че подсъдимата не е била информирана за неистинността на решението на ТЕЛК, което е използвала за да получи инкриминираните пенсии, добавки и винетни стикери, са изградени при превратна оценка на доказателствата по делото относно издаването на такъв вид решения, снабдяването на подсъдимата със същото, включително и на съдържанието на процесното решение на ТЕЛК като писмен документ. В мотивите към въззивната присъда съдът е приел, че И. лично е представяла решението на ТЕЛК пред съответните органи, с цел кандидатстване за социално подпомагане, без да има знание, че това решение не е истинско. Изводът не е съобразен с обстоятелството по делото, че използваното от подсъдимата решение съдържа подпис, поставен от нейно име, който съгласно заключението на комплексната експертиза , Протокол № 191 / т.1-ви, л.227 от ДП / е с неустановено авторство и не е положен от нея. При това положение тезата на съда за липса на знание от страна на И., че представя неистинско решение на ТЕЛК, не е съобразена с доказателствата по делото и с тяхното действително съдържание. Независимо, че подписът в инкриминираното решение, поставен от името на подсъдимата, не касае истинността на документа, с полагането му се удостоверява личното получаване на решението от освидетелстваното лице. В тази връзка обстоятелството, че решението съдържа поставен чужд подпис от името И. и тя го представя от свое име като основание за получаване на социални помощи е от съществено значение за установяване на знанието й относно неговата истинност. Това обстоятелство не е било обсъждано от въззивния съд и не е включено в доказателствения анализ на мотивите към новата присъда, което е в разрез с изискванията на чл.339, ал.3 от НПК. Преценката на посочените доказателства /решението на ТЕЛК и обясненията на подсъдимата / както и на заключението на графологичната експертиза като способ за тяхната проверка / е от изключителната компетентност на въззивния съд и ВКС не може да интервенира спрямо неговото вътрешно убеждение при кредитирането на едни или други доказателства. При всички случаи фактическите изводи, до които съдът е достигнал, следва да са базирани на вярно интерпретирани доказателства, като превратната им оценка винаги представлява съществен порок при неговото формиране. От друга страна при наличието на противоречиви доказателства е необходимо да се изложат съображения в подкрепа на тези, които съдът ползва с доверие, тъй като противното сочи на избирателен подход в доказателствената оценка, което е в разрез с изискванията на чл.14 от НПК. При кредитирането на обясненията на подсъдимата въззивният съд се е позовал на решение № 1228/083/16.01.2008 г. на медицинската комисия към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт /НОИ/, с което е било потвърдено решението на ТЕЛК, както и на факта, че преценката е извършена от лица с медицинско образование (с каквото подсъдимата не разполага), които не са констатирали нередовността на документа, като е посочил, че не може да се изисква от нея да извърши такава специализирана преценка за неговата истинност. По делото действително се съдържа решение на медицинската комисия към РУ „Социално осигуряване“ – [населено място], с което решението на ТЕЛК относно оценката на трайно намалената работоспособност на И. е потвърдено. Това обстоятелство не следва да се разглежда изолирано, а следва да се преценява в контекста на начина на извършване на проверката и нейната цел. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (ред. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) решенията на медицинската комисия се издават по повод подаване на заявление за отпускане на пенсия от освидетелстваното от ТЕЛК лице, след разглеждане на относимата медицинска документация, т.е. проверката се извършва по документи, без лично явяване и преглед на освидетелстваното лице. От друга страна по делото не е установено подсъдимата да е била уведомявана за конкретното решение на медицинската комисия при НОИ, или същото да й е било връчвано, както и да го е представяла при кандидатстването пред органите, които са й предоставили социалните помощи, поради което това решение се явява напълно ирелевантно към знанието й за истинността на представяното от нея решение на ТЕЛК. Отделно от това констатациите в същото решение са били предмет на назначената по делото Съдебно медицинска експертиза по писмени данни / т.1-ви, л.232 от ДП /, в която е отчетено несъответствие между заболяванията на И. и определения процент трайно намалена работоспособност, което медицинско заключение също не е било предмет на обсъждане от въззивния съд. Констатираното неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за допуснатите нарушения при оценката на релевантните за обвинението доказателствата, както и липсата на пълни и ясни мотиви към въззивната присъда, по естеството си представляват съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване на процесуалните права на прокурора и налагат отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. При липсата на правилно установени факти проверка за правилното приложение на материалния закон не може да бъде извършена, тъй като ВКС е инстанция само по правото, а не и по фактите, които подлежат на надлежно установяване само от първия и въззивен съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения, като наличната доказателствена съвкупност се оцени в пълнота и съобразно действителното й съдържание, в съответствие с изискванията на чл.13,14 и 107 от НПК, което представлява предпоставка за правилното приложение на материалния закон. По жалбата на гражданския ищец: Жалбата е редовно подадена, от активно легитимиран правен субект, и е основателна.Отмяната на присъдата в наказателната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което е пречка да се провери правилно ли е приложен материалния закон, при наличието на жалба от гражданския ищец, предпоставя отмяна и в обжалваната гражданска част, с която е отхвърлено претендираното обезщетение за вреди, тъй като правното основание на гражданската претенция е инкриминираното на подсъдимата деяние, изразяващо се в неправомерно получаване на социални помощи от средства, собственост на гражданския ищец, чрез използване на неистински документ, решение на ТЕЛК. По отношение на отхвърлените граждански искове, предявени от гражданските ищци Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] и Национален осигурителен институт – [населено място], въззивната присъда не е била обжалвана или протестирана пред ВКС, поради което не подлежи на проверка от настоящия касационен състав. При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да съобрази обстоятелството, че производството пред ВКС е инициирано само по протест на прокурора в наказателната част на присъдата и по жалба на гражданския ищец „Агенция за Социално подпомагане“ - [населено място]. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният каационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда на Разградски окръжен съд, № 111/04.12.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 159/2017 г. в наказателната й част, както и в частта, с която е отхвърлен предявения граждански иск от гражданския ищец „Агенция за Социално подпомагане“ - [населено място] и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменените части от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: