Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр.София , 14 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП КИРИЛ ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №700/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от изрично упълномощен защитник на осъдения С. П. Г. – адв. Д. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 81/2017г. на Софийски военен съд. Подсъдимият не е инициирал проверка на присъдата по реда на инстанционния контрол. Сезирал е чрез защитник ВКС с искане за възобновяване на наказателното дело. От съдържанието на искането могат да се изведат доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 1 от НПК. Излагат се съображения за доказателствени дефицити – липса на претърсване и изземване в жилището на подсъдимия; възразява се срещу недопускането до разпит като свидетел на А. К.; твърди се нарушено право на защита поради заличаването като свидетел на посочения в списъка към обвинителния акт Д. Д.. Сочи се нарушено право на защита на подсъдимия още на досъдебното производство поради несвоевременно събиране на доказателства и предвид липсата на произнасяне по жалба на защитника срещу постановление на ВОП - София. Възразява се срещу кредитирането на свидетелските показания, като се твърди тяхната неистинност. Твърди се липса на анализ на доказателствата. Към искането са приложени документи, които се сочат от защитата с оглед на обстоятелството какви количества нафта е получавал подс. Г., претендира се тяхното обсъждане от касационната инстанция и нова оценка на доказателствената съвкупност. Неправилното приложение на материалния закон се аргументира с недоказаност на присвояването на нафта. Прави се искане за възобновяване на делото, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, или за оправдаване на осъдения. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдения Г. – адв. М., поддържа искането за възобновяване, като посочва, че подзащитният му е осъден за престъпление, което не е извършил. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения, нарушили правото на защита на осъдения. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият С. Г. моли да бъде отменена присъдата. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В рамките на правомощията си и в контекста на очертаната в искането аргументация, съдът намира следното: С присъда № 16 от 05.04.2018г. по нохд № 81/2017г. по описа на Софийски военен съд С. П. Г. е признат за виновен в това, че за времето от 21.07.2011 до 17.11.2015г. в „База тренировки и възстановяване“, /местност/ в [населено място] към в.ф. /номер/ – /населено място/, при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице присвоил чужди движими вещи – 4 917,800 литра дизелово гориво на обща стойност 11 919,55лв., собственост на в.ф. 52090 – /населено място/, връчено му в това му качество да го пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, поради което и на основание чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. Подсъдимият С. Г. е бил лишено от право да заема държавна или обществена длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с управлението на пари или материални средства за срок от четири години. Подсъдимият С. Г. е бил осъден да заплати на в.ф. /номер/– /населено място/ сумата от 11 919,55лв. обезщетение за причинени имуществени вреди резултат от престъплението, ведно със законната лихва от 17.11.2015г. до окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските, държавната такса върху уважения граждански иск и по разпореждането с веществените доказателства. Искането за възобновяване се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Във връзка с искането да възобновяване на делото и оправдаване на осъдения следва да бъде подчертано, че упражняване на правомощието по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК е осъществимо само в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. След като от искателя се оспорва възприетата фактическа обстановка, въз основа на доводи за допуснати процесуални нарушения при нейното установяване, той не може едновременно да претендира оправдаване при установените фактически положения. Настоящият съдебен състав намира, че първо следва да бъдат разгледани доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствената дейност на съда, които да са се отразили съществено на процесуалните права на страните и които пороци да поставят под съмнение законосъобразността на постановения акт. Разглеждането на оплакванията, формулирани в искането, сочи, че в голямата си част те релевират необоснованост на постановения съдебен акт. Необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, респективно – основание за възобновяване. Доказателствената обезпеченост на възприетите фактически съображения може да бъде проверена само по реда на редовното инстанционно въззивно обжалване, който ред е пропуснат в настоящия случай. В тази връзка, съставът на ВКС не може да обсъжда приложените към искането писмени доказателства, касаещи предмета на доказване по делото, защото не е инстанция по фактите, а в инициираната процедура проверява наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК като предпоставка за възобновяване на производството. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е развито във връзка с оценката на доказателствата, направена от решаващия съд. Следва да бъде отбелязано, че в производството по искане за възобновяване на наказателно дело за касационния съд не съществува възможност нито да контролира, нито на подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, може само да провери дали то е законосъобразно формирано. Не е допустимо, както вече беше посочено, да се проверява обосноваността на постановения акт. Проверката в това производство при наведените в настоящето искане оплаквания във връзка с доказателствената дейност на решаващия съд, се ограничава до спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, както и изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Така че не се дължи отговор на твърдения в искането за недостоверност на свидетелките показания и на заявленията, че част от тях са „абсолютна фантазия“ и „пълна лъжа“. Доводите в искането, свързани с пропуски за извършване на процесуални действия на досъдебното производство /като конкретно се сочи липса на претърсване и изземване в дома на осъдения Г./, също не могат да бъдат възприети като основателни, защото основната фаза, в която се събират и проверяват доказателства е съдебната, като събраните пред съда доказателства подлежат на задълбочен анализ. Ако действително е пропуснато да бъде извършено определено действие на досъдебното производство, това би довело до необходимостта в съдебната фаза да бъдат събрани доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, били те обвинителни или оправдателни, като пропуските и нарушенията във връзка с процеса на доказване в досъдебна фаза не могат да обосноват връщане на делото на тази фаза. Оплакването, отнасящо се до непроизнасяне на прокурора по жалба от защитника в рамките на досъдебното производство е лишено от конкретни доводи за това, по какъв начин това се е отразило на правото на защита на осъдения. Освен това правата на привлеченото към наказателна отговорност лице се разгръщат пълноценно в съдебната фаза. Независимо от хаотичността на доводите в искането, аргументиращи допуснати нарушения на процесуалните правила, следва да се приеме, че те имат основание, макар и не изцяло по предложената аргументация. Искателят е посочил нарушаване на задължението на решаващия съд за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и липса на конкретен доказателствен анализ, аргументиращ възприетите фактически положения. Тези оплаквания имат своето основание. Действително, в хода на съдебното следствие първоинстанционният съд е разпитал свидетелите, посочени от обвинението, съобразно списъка към обвинителния акт, както и тези, допуснати по искане на защитата. Само че при разпитите на част от свидетелите е пропусната възможността чрез техните показания за бъдат изяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване, както и не са констатирани и реализирани основанията за прочитане на показанията на някои от свидетелите, дадени на досъдебното производство. Така, при разпита на свидетелите /Л., Л., Т./ в правомощията на които се включвало одобряване на разход на гориво за агрегата, чието материално-отговорно лице е бил осъденият, не е било изяснено в инкриминирания период кой е бил непосредствен ръководител, кой е бил висшестоящ, съответно - какви обстоятелства те са проверявали и са били задължени да проверяват при подписване на съставяните от Г. картони и ведомости, нито пък каква е била тяхната функция при отпускане на дизеловото гориво за агрегата. По делото са налице данни, че някои от разпитаните свидетели – напр. свидетелите П. В., И. В., К. И. и др. са подписвали искания за отпускане на гориво в графа „поискал“, но съдът не е положил усилия да изясни, включително и чрез предявяване на съставените конкретни искания, дали те са ги подписали и какво са удостоверели с подписа си. Освен това, в хода на съдебното следствие са разпитани свидетели, участвали в ежегодни инвентаризации или в извършвани проверки /напр. свид. Г., свид. А./, като не е използвана възможността чрез техните показания да се изяснят въпросите, свързани с това, дали е осъществяван контрол върху разходваното от Г. гориво за агрегата, в какво се е състоял този контрол и дали са констатирани нередности. Тези нарушения на изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, за каквито се претендира в искането за възобновяване, са се отразили и на законосъобразността на постановената присъда. Това е така, понеже по отношение на част от установените фактически обстоятелства липсват съображения за доказателствената им основа. Освен това, независимо от немалкия обем на мотивите на присъдата, този съдебен акт страда от липса на мотиви, поради несъответствието му с установения в чл. 305, ал. 3 от НПК стандарт. В мотивната част на присъдата са обсъдени, при това много пестеливо, показанията на свидетелите, които са изпълнявали функции по охрана на базата. Тези свидетелски показания съставляват съществена част от събраните гласни доказателствени средства и е правилна констатацията на решаващия съд, че те са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на обстоятелствата за това, че агрегатът е бил запечатан, че никога в тяхно присъствие той не е бил запускан, освен в няколко изолирани случая. Освен тези свидетелски показания военният съд е обсъдил обясненията на осъдения Г., като ги е приел за опровергани от останалата доказателствена съвкупност. В мотивите обаче липсва пълноценен анализ на останалите събрани по делото доказателства, който анализ е бил дължим не само с оглед на изискванията на процесуалния закон, но и предвид направените от защитата на осъдения възражения. Така, изобщо не са обсъдени свидетелските показания на лицата, които са били оправомощени да подписват контролните листове и ведомостите, удостоверяващи разхода на гориво, направен при експлоатация на агрегата, поверен на осъдения Г.. Тези свидетелски показания е следвало да бъдат обсъдени не само с оглед на принципните положения, касаещи отчитането на разхода на ГСМ, но и от гледна точка на това, дали се е дължала проверка на този разход, по какъв начин е било установявано, че такъв е направен. Неясни вътрешно противоречиви са възприетите от решаващия съд обстоятелства във връзка с отпускането на дизелово гориво на МОЛ Г.. От една страна се приема, че отпускането е ставало по устно заявление на МОЛ и зам. командирът по логистиката – св. Н. устно разпореждал на началника на секция „ГСМ“ да изготви нареждане и го представял за утвърждаване на заместник командира по логистиката. От друга страна се обсъжда факта, че МОЛ Г. е изготвял искане за отпускане на материални ценности и това искане се подписвало от зам. командира по логистиката за „разрешил“. Така не е било изяснено същественото за преценката на съставомерността на деянието обстоятелство кое е било основанието за отпускане на дизелово гориво и какво отношение към отпускането му имат съставяните от осъдения документи. Изцяло извън вниманието на решаващия съд са останали свидетелските показания и съответните писмени доказателства, касаещи извършваните проверки и инвентаризации. Тези доказателствени източници са от значение за това, констатирано ли е неправилно или без основание отчитане на нефтени продукти за работата на агрегата. Не са обсъдени също така свидетелски показания и заключението на съдебно-техническата експертиза досежно техническата годност на агрегата. От тези доказателствени източници е било установимо, че агрегатът е можело да бъде запускан чрез включване на външен акумулатор, но без обсъждане е останал въпросът дали е можело в техническото състояние, в което се е намирал, агрегатът да работи по предназначение – да осигури електрозахранване на вилата и за какъв период. В тази връзка отново се констатира вътрешно противоречие в мотивите, понеже съдът приема декларативно, че след като акумулатора бил бракуван, агрегатът не можело да бъде запускан и едновременно с това намира, че в три случая дизеловият агрегат е запускан и е работил общо 3,27ч. Напълно липсва в мотивите на присъдата обсъждане на свидетелските показания на лицата, разписвали исканията за отпускане на гориво в графа „поискал“, на съответните писмени доказателства – формуляри за искания, както и на заключенията на извършените съдебно-графически експертизи /т. 6 от ДП/. Този анализ е бил необходим не само за да бъдат обосновани правните изводи за характера на документа, но и за да бъде изяснен въпросът кое лице е съставило инкриминираните документи, както и от кого са полагани подписите. Също така изобщо не е обсъдено заключението на приетата по делото съдебно счетоводна-експертиза, не е заявена позиция дали се възприема или не това заключение и поради какви аргументи, кои експертни изводи са били възприети от съда при установяване на фактическите положения. Изложените съображения са достатъчни да обосноват извод за това, че присъдата на Софийски военен съд страда от липса на мотиви, което съставлява съществено процесуално нарушение. Липсата на мотиви обаче касае не само обсъждането на доказателствата и средствата за тяхното установяване и свързаната с това неяснота въз основа на какви доказателства са приети за установени описаните фактически положения, но и се разпростира по отношение на правните съображения на решаващия съд. Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК изисква в мотивите на присъдата да залегнат правните съображения за взетото решение. В случая съдът се е задоволи единствено да преповтори механично правната квалификация на извършеното от Г., възведена от обвинението, без да изложи дължимите съображения защо приема, че е реализиран престъпния състав по чл. 202, ал. 1 т. 1 от НК. Тезата на обвинението е възприета от съда изцяло безкритично, като няма изложени съображения за обективната страна на деянието. Известно е в доктрината и в съдебната практика, че изпълнителното деяние на престъплението, в извършването на което е бил обвинен Г., е присвояване. В съдебния акт липсват правни съображения за това, в какво се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние от осъдения, в какво се е състояло разпореждането с поверената вещ в негов собствен интерес. Не са изложени съображения и по отношение на предмета на престъплението – в мотивите /стр. 10/ е посочено, че прокуратурата приема, че от общо полученото от осъдения гориво следва да се приспадне изразходваното при работата на агрегата и намереното и предадено с протокол гориво. Няма изложени съображения дали формулираната обвинителна теза, възприета от съда, има основание в доказателствата по делото. В мотивите се съдържа преразказ на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, само че съдът въз основа на заключението и доказателствата по делото не е направил собствени изводи защо приема, че Г. се е разпоредил с инкриминираното количество дизелово гориво. Съществен е дефицитът на правни съображения по отношение на улесняващото длъжностното присвояване престъпление. Известно е от съдебната практика и е възприето в доктрината, че престъплението по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК представлява „съставно длъжностно присвояване“. Тази по-тежка квалификация е налице, когато изпълнителното деяние включва осъществяването на два разнородни, функционално свързани акта на две самостоятелни престъпления, свързани от обективна и субективна страна, като улесняващото престъпление е осъществено с цел да бъде извършено присвояването. В мотивите на обсъжданата присъда механично са преповторени поотделно посочените от обвинението като документи с невярно съдържание – картони за отчитане на работата на машините /агрегатите/ и разхода на ГСМ, форма ПД 234 от Счетоводен документооборот в МО и БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната; ведомости за разходваните ГСМ на поделение /номер/ – /населено място/за подразделение БТВ Форма 400054 от Счетоводен документооборот в МО и БА; искания за отпускане на материални ценности форма ПФПСД 035 от Счетоводен документооборот в МО и БА. Липсват обаче каквито и да било съображения във връзка с реализиране от осъдения Г. на престъпления по чл. 311, ал. 1 от НК – единствено декларативно се посочва /стр. 67 от мотивите/, че за улесняването му /на присвояването/ Г. е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание. Не са изложени каквито и да съждения от решаващия съд по отношение на характера на инкриминираните документи, защо се приема че те са с невярна съдържание, по какъв начин е реализиран състав на документно престъпление от осъдения, както и по какъв начин документните престъпления в обективен и субективен аспект са улеснили присвояването. Липсата на мотиви във връзка с улесняващото документно престъпление е особено съществена по отношение на инкриминираните искания за отпускане на материални ценности. По отношение на тези документи е било наложително да бъде анализирана същността им и предназначението им предвид на обстоятелството, че в тези документи осъденият се е подписвал като „отпуснал“ материалните ценности, а други лица са посочени като „поискали“ отпускане. Не е обсъден по никакъв начин въпросът как обсъжданите документи – искания за отпускане на материални ценности, са улеснили извършването на длъжностното присвояване. По-нататък, няма спор в практиката, че улесняващото престъпление трябва да предхожда или най-късно да е осъществено заедно с присвояването. Ако улесняващото престъпление е извършено след присвояването, не са налице основания за квалифициране на присвояването по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на тези принципни съображения се поставя под съмнение правилното приложение на материалния закон от решаващия съд. Последният не е изложил никакви съображения за това, дали и по какъв начин документните престъпления са улеснили извършването на присвояването от осъдения. Квалификацията по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК би била налице когато длъжностното лице освен присвояването е извършило и друго престъпление, което е улеснило самото присвояване, с което са създадени благоприятни условия за длъжностното присвояване, при това квалифициращите деяния предхождат или съпътстват присвояването. В случая решаващият съд не е извършил каквато и да е преценка дали със съставянето на инкриминираните документи осъденият е улеснил извършването на длъжностно присвояване, или тези документи са послужили за неговото прикриване. Тези изводи биха повлияли върху правната квалификация на деянието на осъдения Г.. Изложените съображения сочат, че при разглеждане на делото и постановяване на присъдата от първоинстанционния съд са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, изразяващи се в неизпълнение на задължението по чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и в липса на мотиви в съдебния акт по отношение на доказателствата, аргументиращи възприетите факти и във връзка с правната квалификация на извършеното. Налице са следователно основания за възобновяване на делото и отмяна на постановената присъда по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание, в който стадий са допуснати процесуалните нарушения. При новото разглеждане на делото следва да се коригират установените пороци в доказателствената дейност и да се отстрани нарушението, изразяващо се в липса на мотиви на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 81/2017г. по описа на Софийски военен съд. Отменява влязлата в сила присъда № 16 от 05.04.2018 г. по нохд № 81/2017г. по описа на Софийски военен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски военен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.