4 решение по гр.д.№ 4119 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 12.02.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4119 от 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Б. Т. Ж. касационна жалба срещу решение от 22.12.2014 г. по гр.д.№ 15534 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ри Б състав. Ответницата В. М. В. не взема становище по жалбата. С определение № 576 от 20.11.2015 г. настоящият състав на ВКС, ГК е допуснал касационно обжалване на горепосоченото решение само в частта му по евентуално предявения от Б. Т. С.-Ж. срещу В. М. В. иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на Б. Ж. от наследството на баща й Т. Б. С.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с незадължителна съдебна практика /решение № 657 от 01.12.1995 г. по гр.д.№ 636 от 1995 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 752 от 10.10.1994 г. по гр.д.№ 628 от 1994 г. на ВС, Първо г.о./ по въпроса: следва ли при намаляване на общо завещание да се образува наследствена маса, а намаляването да не се свежда до дроб, равна на запазената част от наследството. По този въпрос настоящият състав на ВКС приема за правилна посочената по-горе незадължителна практика на ВС по следните съображения: Когато завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна част от него/, съгласно чл.16, ал.1 ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде образувана маса по чл.31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон съобразно разпоредбата на чл.29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците. С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос неправилно е обжалваното решение, с което съдът е образувал наследствена маса по чл.31 ЗН и е извършил намаление на завещанието по реда на чл.36 ЗН, въпреки че е приел, че в случая се касае за универсално завещание. Поради това решението следва да бъде отменено. Тъй като след отмяната на решението на Софийския градски съд не се налага да бъдат извършвани нови или да бъдат повтаряни процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК, делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а настоящият състав на ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. Предявен е бил евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на Б. Т. С.-Ж. от наследството на баща й Т. Б. С.. Видно от удостоверение за наследници № 90 от 03.08.2004 г. на Столична община- район С., завещателят Т. Б. С. е починал на 10.05.2004 г., като е оставил за единствена своя наследница по закон дъщеря си и касатор по настоящото дело Б. Т. С.- Ж.. От решение от 03.11.2004 г. по гр.д.№ 7918 от 2004 г. на Софийския районен съд, 75 състав за приемане на наследството на Т. С. по опис, нотариален акт № 65 от 14.05.1996 г., том X по нот.д.№ 1909 от 1996 г. и съдебно удостоверение на съдия по вписванията от 13.09.2004 г. се установява, че в имуществото на Т. Б. С. са се включвали само един недвижим имот и едно вземане: парцел VII с площ от 1740 кв.м. по парцеларния план на обект „стар стопански двор” в кв.Б., София, заедно с построената в него едноетажна сграда с площ от 246 кв.м., представляваща овчарник и вземане по изп.д. № 4682 от 2003 г. на СИС при СРС, IV отд., 10 уч., към което са присъединени и изп.д.№ 4681 от 2003 г. и № 4870 от 2002 г. на СИС при СРС, IV отд., 10 уч. И имотът, и вземането си Т. С. е завещал на ответницата по делото В. М. В.. Макар че завещанието на имота и на вземането е обективирано в два различни акта /саморъчно завещание от 26.03.2002 г. и саморъчно завещание от 20.10.2003 г./, то по същество представлява разпореждане в полза на едно лице с цялото имущество на наследодателя /тъй като изчерпва целия актив на наследството/, поради което на основание чл.16 ЗН е общо /универсално/ завещание. Съгласно чл.29, ал.1 ЗН, единствената дъщеря на завещателя Т. С.- Б. С.- Ж. има запазена част от наследството на баща си в размер на 1/2. Тъй като Т. С. се е разпоредил за след смъртта си с цялото си имущество в полза на лице, което не е негов наследник по закон /ответницата В. В./, искът на Б. С.- Ж. срещу В. В. за възстановяване на запазената част на Ж. от наследството на баща й Т. С. следва да бъде уважен, като универсалното завещание се намали в дробна част, до размер на 1/2. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 22.12.2014 г. по гр.д.№ 15534 от 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ри Б състав В ЧАСТТА МУ по предявения от Б. Т. Ж. срещу В. М. В. евентуален иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН, по предявения от Б. Т. С.- Ж.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ет.3, кантора № 3, чрез адв.С. Х. срещу В. М. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 12, вх.Г, чрез адв.М. К., запазената част на Б. Т. С.- Ж. от наследството на баща й Т. Б. С.- ЕГН [ЕГН], починал на 10.05.2004 г. КАТО НАМАЛЯВА завещания от 26.03.2002 г. и от 20.10.2003 г. до размер на 1/2. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.