Р Е Ш Е Н И Е № 79 София, 14 юли 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 309/2020 година Касационното производство е образувано по общи жалби на подсъдимите И. Ф. Б. и Ф. И. Б., подадени от техните защитници адв. Ст. М. и адв. Д. Д., против въззивна присъда № 423/29.01.2020 г., постановена от Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД № 334/2019 г. В касационните жалби изрично е подчертано, че се оспорва въззивната присъда единствено и само в частта, с която на И. Б. и на Ф. Б. им е наложено административно наказание глоба в размер на от по 100 лева на основание чл. 266, ал.1 от Закона за горите. Релевирани са всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Касаторите изтъкват, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е оставил без уважение искането на защитата да отправи преюдициално запитване. Твърди се още, че в наказателния процес не е доказано по несъмнен начин жалбоподателите да са извършили престъпление или административно нарушение. Отправени са алтернативни искания : да се отмени присъдата в обжалваната част и подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение, да се откаже приложението на чл. 266 от Закона за горите, или ако се счете, че повдигнатите въпроси с въззивната жалба са от съществено значение за решаване на делото да се отправи преюдициално запитване. В съдебното заседание на касационната инстанция касаторите Ф. Б., И. Б. и защитниците им адв. М. и адв. Д., редовно призовани, не се явяват и не излагат допълнителни съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадените жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 2187/10.05.2019 г., постановена по НОХД №588/2018 г. от Районен съд – Разлог, подсъдимите И. Б. и Ф. Б. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание глоба в размер на от по хиляда лева. По въззивни жалби, подадени от двамата подсъдими, е било образувано ВНОХД № 334/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С атакуваната сега присъда, постановена по това дело, първоинстанционният съдебен акт е отменен и вместо това подсъдимите И. Б. и Ф. Б. са признати за невинни в това, че на 27.08.2017 г. в местността „Блатца”, отдел 172 б. „е” от горския фонд, в съучастие като съизвършители, с редовно позволително, но извън указаните в него дървета, отсекли, взели и извозили четири броя дървета, подробно описани, на обща стойност 206, 28 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НПК. На основание чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за горите съдът наложил на подсъдимите административно наказание глоба в размер на сто лева за всеки един от тях, за това, че на 27.08.2017 г., в местността „Блатца”, отдел 172 б. „е” от горския фонд, в съучастие като съизвършители, с редовно позволително, но извън указаните в него дървета, отсекли, взели и извозили четири броя дървета, подробно описани, на обща стойност 206, 28 лева. ІІ. Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред настоящата инстанция производство да се прекрати. Претенцията на подсъдимите за касационна проверка на въззивния съдебен акт по реда на глава двадесет и трета от НПК се отнася само до частта, свързана с административнонаказателната им отговорност, както изрично е посочено в жалбите. Оправдателната част на присъдата по отношение на повдигнатото обвинение спрямо двамата подсъдими за извършено престъпление по чл. 235, ал. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК не е оспорена пред касационната инстанция от никоя от страните. Тоест, въпросът дали деянието съставлява престъпление или административно нарушение е окончателно разрешен с въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд е имал повод да изрази становище, че към изключенията от триинстанционното производство следва да се причислят и въззивните съдебни актове, с които са упражнени правомощия по чл. 337, ал.1, т. 5, чл. 337, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 338 от НПК и новите присъди на апелативния и окръжния съд, постановени по чл. 336, ал.1, т. 4 от НПК, по дела от общ характер – в частите им, относно административнонаказателната отговорност на дееца (виж, решение № 164/10.03.2020 г.на ВКС по н.д. № 647/2019 г., І н.о.). Настоящият състав не намира основания да отстъпи от дадените и подробно разисквани в цитираното решение принципни разрешения на въпросите относно кръга на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, критерия, въз основа на който обсега на този контрол е стеснен, отсъствието на правомощия на касационната инстанция, подобни на въззивния съд, във връзка с административнонаказателната отговорност на дееца, както и че приложението на чл. 336, ал.1, т. 4 от НПК от въззивния съд представлява хипотеза на допустимо изключение, визирано в чл. 2, §2 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Изброените по-горе съдебни актове на въззивния съд в частта, касаеща административнонаказателната отговорност на дееца, не подлежат на самостоятелна касационна проверка, отделно от частта, свързана с оправдаването на подсъдимия по обвинението за престъпление. Тази хипотеза не е изрично уредена в нормата на чл. 346 от НПК, но такъв извод произтича от обстоятелството, че както при приложението на чл. 78а от НК, така и в посочените случаи спрямо дееца се реализира административнонаказателна отговорност. Въззивните съдебни актове, с които деецът е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК, не подлежат на касационен контрол, при това в тези случаи не се заличава престъпният характер на извършеното от дееца деяние. На същото основание не подлежат на самостоятелна касационна проверка в частта относно административнонаказателната отговорност и тези съдебни актове, с които деецът е оправдан с налагане на административна санкция за извършено административно нарушение, което въобще няма престъпен характер. С оглед на казаното въззивната присъда, с която съдът се е произнесъл по административнонаказателната отговорност на подсъдимите, не се включва в кръга на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол, поради което и подадените жалби не могат да предизвикат касационната й проверка. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на И. Ф. Б. и Ф. И. Б. срещу присъда № 423/29.01.2020 г., постановена по ВНОХД № 334/2019 г. от Окръжен съд – Благоевград. ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. № 309/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.