Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 06.02. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 28.09.2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2481 /2015 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗАД “А.”, [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 4232 от 16.06. 2015 г., по в. гр.д.№ 1255/2014 г., с което след частична отмяна на решението на Софийски районен съд № ІІ-63-154 от 30.10.2013 г., по гр. д. № 2157/2012 г. са уважени предявените от касатора в обективно кумулативно съединяване осъдителни искове - по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 11 051.22 лева – застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане “Каско на МПС”, клауза “П” за територията на държавите членки на ЕС и клауза “Ч” за територията на останалте държави членки на МС” Зелена карта”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № [ЕГН]/ 10.03.2011 г. за настъпило на 14.11.2011 г. застрахователно събитие -кражба на застрахован лек автомобил марка “БМВ 320” с ДК [рег.номер на МПС] , с рама WLDDP 71050PN43064, с двигател № 204А487825408, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 378.04 лв., обезщетение за забава за периода 28. 12.2011 г. -02. 12. 2011 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че неосъществяването на изрично уговорено в ОУ на застрахователя и възпроизведено в процесния застрахователен договор отлагателно условие за влизането му в сила, с оглед изпълнение изискването за заснемане, пасивно маркиране и подновяване на информационното обслужване на процесния застрахован автомобил „БМВ 320”, е ирелевантно за пораждане на застрахователното правоотношение и произтичащите от него правни последици за страните, вкл. ангажиране договорната отговорност на ответника за заплащане на съответното застрахователно обезщетение. Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си – адв. Н. е възразила срещу основателността на касационната жалба, излагайки подробни писмени съображения, които поддържа и в откритото по делото съдебно заседание. С определение № 335 от 28.04.2016 г.състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право: 1. “Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл.211, т.2 КЗ / отм./ ? и 2. “Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?” Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения главен иск по чл.208, ал.1 КЗ/ отм./ решаващият състав на СГС е приел, че в случая са налице предпоставките на закона за ангажиране договорната отговорност на застрахователя за безспорно настъпилото на 14.11.2011 г. застрахователно събитие „кражба” – покрит с обективирания в комбинирана застрахователна полица № [ЕГН] за застраховки „Каско” и „Злополука”, застрахователния договор, със срок на действие от 19.03.2011 г. до 18. 03. 2012 г., застрахователен риск за л.а. „БМВ 320” с ДК [рег.номер на МПС] . Позовавайки се на разпоредбата на чл.187 КЗ/ отм./ според която застрахователният договор влиза в сила след плащане на цялата дължима премия или на първата вноска от нея, при разсрочено плащане, освен ако със закона е предвидено или в договора е уговорено друго и на чл.39 от ОУ на застрахователя, възпроизведени в застрахователния договор, въззивният съд е изградил правен извод, че ответното АД, като застраховател, няма право да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, независимо от неизпълнението на изрично уговорени между съконтрахентите допълнителни условия за оглед и извършване пасивна маркировка на процесния автомобил. Изложени са съображения, че с приемане плащането на втората вноска от дължимата премия, падежът на която предхожда настъпване на застрахователното събитие и липсата на ангажирани доказателства застрахователят да е упражнил правото си на отказ по т.41 от Общите условия, от сключване на имуществена застраховка „Каско”, заради лошо техническо състояние на процесното моторно- превозно средство, застрахователният договор е влязъл в сила и е породил присъщите правни последици за страните, една от които е задължението на последния да обезпечи поетата застрахователна закрила. В подкрепа на крайния си правен извод за основателност на предявения главен иск, основан на чл.208, ал.1 КЗ /отм./ въззивната инстанция е посочила, че неизпълнението на допълнителните изисквания за оглед и извършване на пасивна маркировка на автомобила в конкретния случай е ирелевантно, доколкото същото е било известно на застрахователя още при подписване на застрахователния договор, сключен при клауза „Пълно каско”. Конкретният размер на застрахователното обезщетение, съобразено със законовото правило на чл. 208, ал.3 КЗ / отм./ - да съответства на размера на вредата към деня на застрахователното събитие, е определен в съгласие със заключението на изслушаната специализирана авто-техническа експертиза за пазарната стойност на процесното моторно- превозно средство към момента на извършената кражба. С оглед изхода на спора по главния иск, като основателен е преценен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 КЗ/ отм./. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. І. По правните въпроси, обусловили достъп до касация: Косвен отговор на първия от поставените правни въпроси е даден във формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер – решение № 173 от 22.11.2013 г., по т.д.№ 727/2012 г. на ІІ т.о., който настоящият съдебен състав изцяло споделя. Същата е в смисъл, че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване на застрахователния договор. Не е възможно застрахователен договор, по който е платена дължимата премия да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск. След допускана на касационното обжалване ГПК е поставено решение по чл.290 ГПК на второто търговско отделение № 207 от 13.01.2017 г., по т. д. № 3394/2015 г., с което възприетото и посочено по- горе разрешение, свързано с приложението на чл.208, ал.1 КЗ/ отм./, е допълнено в смисъл, че за да възникне право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ в хипотезата на неизпълнено конкретно задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор, това неизпълнено задължение следва да е от естество, че да се намира в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл.211, т.2 КЗ/ отм./, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване пряката причинно - следствената връзка между поведението на застрахования и настъпване на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/ или възможността за тяхното установяване, като доказателствената тежест е на застрахователя. В този смисъл следва да е и отговорът на първия от поставените от касатора въпроси, по който касационното обжалване е допуснато: Неизпълнението на предвидено в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско”, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. Съдържанието и вида на сочените задължения, изключват те да са и от категорията, считащи се за съществени, с оглед интереса на застрахователя по см. на чл.211, т.2 КЗ / отм./от момента на въвеждането им от съконтрахентите, освен ако застрахователят докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие, по повод на което се претендира обезщетението, респ. обема на вредите или възможността за тяхното установяване. По отношение на втория от поставените правни въпроси, обусловили достъпа до касация, настоящият съдебен състав счита, че с оглед дефинитивното определение на застрахователия договор в чл.183, ал.1 КЗ /отм./ и посочения от законодателя момент на влизането му в сила – след плащане на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане, договореното между страните отлагане действието на същия до изпълнение на конкретните задължения на застрахования, свързани с установяване техническото състоянието на автомобила към момента на сключване на договора, няма правната характеристика на отлагателно условие по см. на чл.25 ЗЗД – едно бъдещо несигурно събитие, от сбъдването на което да зависи дали този договор ще породи действието си между страните. Поради това независимо, че неизпълнението на тези задължения на застрахования евентуално би могло да е относимо към обема на застрахователната отговорност, то е правно ирелевантно за момента на влизане в сила застрахователния договор и неговото действие. Въззивното решение е постановено в пълно съгласие с възприетото разрешение на поставените правни въпроси, поради което като валидно допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Законосъобразно въззивната инстанция, въз основа на преценката на доказателствения материал по делото и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, е счела, че в случая, с оглед валидното застрахователно правоотношение между страните, породено от сключения помежду им и влязъл в сила застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско”, е налице основание за ангажиране отговорността на ответното АД – застраховател. Обстоятелството, че по време на действие на процесния застрахователен договор е извършена кражбата на застрахования лек автомобил – покрит от процесната застраховка риск и този факт е безспорно е установен в процеса, в който застрахователят не е доказал, съобразно възложената му с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, че именно неизпълнението на поетото от застрахования задължение за оглед и маркиране на застрахованата вещ е причина за настъпване на застрахователното събитие, изключва, както обосновано е счел и СГС, законосъобразността на отказа на ответното АД да заплати дължимото съгласно чл.208 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение на ищеца. При този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба се следват своевременно претендираните деловодни разноски, но само при доказано реално извършване на същите, каквито доказателства по делото- отсъстват. Приложеният в тази вр. списък по чл.80 ГПК няма правната характеристика на доказателство за извършен разход от страната, нито удостоверява реалното заплащане на вписания в него адвокатски хонорар на адв. Н. за осъщественото процесуално представително и защита на ответника П. Ш. пред ВКС. Поради изложеното искането за присъждане деловодни разноски в размер на сумата 3750 лв. следва да се остави без уважение, като неоснователно. Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ в сила въззивно решение на Софийски градски съд № 4232 от 16.06. 2015 г., по в. гр.д.№ 1255/2014 г., по описа на с.с. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: