Р Е Ш Е Н И Е № 244 гр. София, 31 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 734 /2013 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения А. М. К. за възобновяване на нохд № 387/2012 г. по описа на Районен съд – Тетевен. В искането се сочи, че предходните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, постановили са актове, несъобразени с материалния закон, а определената санкция е явно несправедлива. Осъденият чрез защитника си твърди, че е санкциониран при опорочена процедура на съкратено съдебно следствие и без яснота за фактическите параметри на обвинението. Решаващите състави не са дали отговор на основния въпрос какви и колко телесни повреди са причинени на пострадалия У.. В заключение искателят настоява за възобновяване на делото и новото му разглеждане или, алтернативно, за оправдаване в рамките на установените обстоятелства. Прокурорът пледира за отхвърляне на така заявената претенция. Гражданският ищец и частен обвинител М. К. У. оспорва аргументацията на искането в писмено становище, като изцяло се солидаризира с мотивите на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното : Районният съд в гр.Тетевен с присъда № 67 от 29.11.2012 г. по нохд № 387/2012 г. признал подсъдимия А. М. К. за виновен в това, че на 20.07.2012 г. в землището на село Г., Л. област, причинил на М. К. У. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на черепа, с отслабване слуха на лявото ухо, което обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота, и трайно отслабване на слуха, поради което и на основание чл.129, ал.1 от НК го осъдил на девет месеца лишаване от свобода, които намалил съгласно чл.58а от НК с една трета до размер шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на така определената санкция за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на М. К. У. 5 000 лева обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди , както и 1080 лева обезщетение за понесени имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени дължимите лихви и такси, както и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр.Ловеч с решение № 4 от 21.01.2013 г. по внохд № 4/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Решението не е проверявано по касационен ред и влязло в сила на 21.01.2013 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Извършената от настоящия състав проверка не установи нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и в двете предходни инстанции. Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Той бил представляван от договорния защитник адвокат К., която категорично и по достатъчно ясен за възприемане начин заявила желанието на подзащитния й за съкратено съдебно следствие. В протокола на съдебното заседание от 29.11.2012 г. е отразено и становището на подсъдимия за реда на разглеждане на делото и свързаните с него процесуални и материалноправни последици. А. К. трикратно изразил признание на фактите в обвинителния акт, отказал се от разпит на свидетели и подчертал, че неговият защитник му е обяснил значението на направените самопризнания. При тези данни твърдението, че осъденият не бил наясно със следваната от районния съд процедура, е напълно лишена от доказателствена подкрепа. Неоснователни са и упреците на защитата на К. към съдържанието на повдигнатото обвинение и постановената въз основа на него присъда, свързани с броя на телесните повреди. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че в резултат на нанесения от обвиняемия удар пострадалият У. получил многофрагментно счупване на черепа и отслабване на слуха на лявото ухо. Уврежданията са квалифицирани като разстройство на здравето, временно опасно за живота, и трайно отслабване на слуха. Обвинението е за една средна телесна повреда по чл.129, ал.1 от НК. Присъдата на районния съд следва същата конструкция, която не разкрива твърдяното от искателя вътрешно противоречие и неяснота. Позицията на защитата на А. К. не е съобразена със задължителните предписания на т.18 от ППВС № 3 от 1979 г.Според тях когато с деянието се причиняват на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае до една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Ето защо установените две увреждания правилно са възприети както от прокуратурата, така и от съда като една средна телесна повреда, а деянието – субсумирано под текста на чл.129 , ал.1 от НК. С този аргумент касационната инстанция отхвърля и оплакването за нарушение на материалния закон. То се поддържа от искателя единствено с довод, че е обвинен за повече от една телесни повреди, който довод, прочее, не е в негов интерес. На последно място следва да се отхвърлят трафаретните възражения срещу справедливостта на наложеното наказание. След самопризнанието на подсъдимия възникнала възможност той да получи съгласно чл.58а от НК облекчена санкция. Условното наказание от шест месеца лишаване от свобода е близо до възможния легален минимум, съобразено е със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и не подлежи на допълнителна редукция. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. К. за възобновяване на нохд № 387/2012 г. по описа на Районен съд – Тетевен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.