Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 08.05.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Геника Михайлова гр. д. № 6834 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалва се решение № 237/ 27.08.2014 г, с което Окръжен съд – Велико Търново отменя решение № 1191/ 30.11.2012 г. на Районен съд – Велико Търново и отхвърля молбата на С. А. И. и Ф. В. И. срещу Л. Л. К., Г. А. К., Б. Л. П. и К. А. Д. с искане на основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да разпредели ползването на незастроената част на съсобствен урегулиран поземлен имот (УПИ). Решението се обжалва от касаторите Севдалин А. И. и Ф. В. И. с оплакване, че въззивният съд е бил длъжен, но е отказал да реши преюдициалния спор за обема на правата на страните в съсобствения УПИ. При оплакването, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 32 ЗС, искането е касационната инстанция да разпредели ползването на незастроената част от УПИ по схема – вариант 2 от основното заключение на съдебнотехническата експертиза (СТЕ). Претендират разноски. С определение № 93/ 16.02.2015 г. по настоящото дело решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, допустимо ли е съдът да се произнася по спора относно обема на правата на страните в съсобствеността в производството за разпределение ползването на вещта по чл. 32, ал. 2 ЗС. Ответниците по касационната жалба Л. Л. К. и Г. А. К. я намират неоснователна. Претендират разноски. Ответницата по касация Б. Л. П. оспорва касационната жалба. Ответникът по касация К. А. Д. не взема становище по основателността на жалбата. Въззивният съд е изложил две групи мотиви, за да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата за разпределение на ползването на незастроената част от УПИ. Приел е, че твърденията в исковата молба ответникът по касация К. А. Д. да притежава повече от половината от съсобствения имот (387/ 763 ид. части), обуславят допустимостта на искането по чл. 32, ал. 2 ЗС, но за неговата основателност са необходими доказателства, че К. А. Д. е в невъзможност (съществено е затруден) да вземе решението по чл. 32, ал. 1 ЗС. Въззивният съд е счел молбата за неоснователна поради липса на такива доказателства. На второ място, е приел, че след като страните са в спор за обема на своите права в процесния УПИ, е следвало да го въведат като предмет на инцидентен установителен иск или да го разрешат предварително. Въззивният съд е изключил възможността да разгледа възраженията на ответниците по касация за правата на страните в съсобствеността, въпреки че те не са били основани на упражнено потестативно права. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в т. 2 ТР № 13/ 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/ 2012 г. ОСГК на ВКС се съдържа отговорът на процесуалноправния въпрос, по който въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, а именно: в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Това означава, че тълкувателното решение е задължително за настоящия състав на Върховния касационен съд и предопределя дадения отговор на повдигнатия въпрос. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна по следните съображения: В обжалваното решение не е съобразено, че производството е иницирано от двама от съсобствениците. В своята практика ВКС константно приема (преди и след цитираното тълкувателно решение), че когато искането за разпределение на ползването е направено от няколко съсобственици, то може да бъде уважено, дори ако те притежават повече от половината от общата вещ. В обжалваното решение не е съобразено и това, че искането е от касаторите, а не от К. А. Д. – съсобственикът, за когото те твърдят да притежава повече от половината от процесния УПИ (387/ 763 ид. части). Следователно първата група мотиви , при които въззивният съд е третирал молбата като неоснователна, са в грешно приложение на чл. 32 ЗС . Въззивният съд не е съобразил, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е решим и спорът за правата на страните в съсобствеността, ако той не е въведен чрез потестативно право. В случая ответниците (ответници и по касация) са предложили тълкуване на § 8, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, което се различава от това, при което ищците са обосновали съвместната легитимация на участниците в производството, а именно квотите в съсобствеността и носителите на ограничено вещно право на ползване. Следователно спорът не е резултат от упражнено от ответниците по касация потестативно право, а това е единственото изключение, при което за въззивния съд отпада задължението да го разгледа (така т. 2 от цитираното тълкувателно решение). Основателно е и оплакването, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отказвайки да упражни компетентност, с която разполага в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Решението подлежи на отмяна като неправилно. Поради това, че не се налага повтаряне на съдопроизводствени действия и извършването на нови, касационната инстанция дължи произнасяне по същество (чл. 293 ГПК). От друга страна, тази дейност е ограничена от оплакванията във въззивните жалби. Правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК не отпада, само защото въззивното решение е отменено като неправилно от касационната инстанция. И ако първата инстанция на основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределила ползването на незастроената част от съсобствения УПИ по схема-вариант 1 от основното заключение на СТЕ, в решаващата си дейност касационната инстанция е длъжна да съобрази оплакванията на насрещните страни във въззивните жалби. В своята въззивна жалба ответниците Л. Л. К., Г. А. К., Л. А. К. (починал в хода на въззивното производство и оставил за наследници първите две и Б. Л. П.) и К. А. Д. са направили искане ползването да бъде разпределено по някоя от схемите-варианти към допълнителното заключение на СТЕ. Във въззивната си жалба касаторите С. А. И. и Ф. В. И. са направили искане ползването да бъде разпределено по схема-вариант 2 към основното заключение на СТЕ. От фактическа страна страните не спорят за това, че: 1) застроеният УПИ е образуван от два съседни, които са били упълномерени с придадени (маломерни) части от други съседни с влязъл в сила дворищнорегулационен план; 2) към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационенният план не е приложен и 3) в периода след като е влязъл в сила дворищнорегулационният план всеки от двата имота, от които е съставен УПИ, е бил обект на разпоредителни сделки. Спорът се концентрира в релевантния момент, към който следва да се определи собствеността и обемът на правата на страните. Според ответниците по касация – това е датата, на която е влязъл в сила неприложеният дворищнорегулационен план. Според касаторите – тази дата е без значение, а обемът на правата на страните следва да се определи при зачитане на разпоредителните сделки. Основното заключение на допуснатата и изслушана пред първата инстанция СТЕ е дало варианти на разпределение на ползването на незастроената част от УПИ съобразно доводите, при които касаторите са извели правата на страните: 188/ 763 ид. части за касаторите, 188/ 763 ид. части за Л. Л. К., Л. А. К. и Г. А. К. (за последните двама – като носители на ограничено право на ползване) и 387/ 763 ид. части за К. А. Д.. Допълнителното заключение на СТЕ е дало варианти на разпределение на ползването съобразно възраженията на ответниците, при които те извеждат правата на страните: 170/ 763 ид. части за касаторите, 170/ 763 ид. части за Л. Л. К., Л. А. К. и Г. А. К. (за последните двама – като носители на право на ползване), 278/ 763 ид. части за Л. А. К. и 145/ 763 ид. части за К. А. Д.. С ТР № 3/ 28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/ 2010 г. на ОСГК на ВКС се прие, че с изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени за изравняване части от парцели се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това означава, че по силата на закона парцелът с неприложена регулация става УПИ по ЗУТ, а придадените части се връщат към имота, от който са били отнети. По силата на закона отпада действието на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план. Не отпада действието на разпоредителните сделки с парцелите по неприложения дворищнорегулационен план. Тези сделки запазват своето действие. Това означава, че ползването на незастроената част от процесния УПИ не следва да бъде извършено по никой от вариантите към допълнителното заключение на СТЕ. Те съответстват на неоснователните възражения на ответниците по касация. Възможното разпределение на незастроената част от процесния УПИ е по някой от вариантите от основното заключение на СТЕ и то е било извършено с първоинстанционното решение (по схемата-вариант 1). От друга страна, задължението на касационната инстанция да реши спора по същество се обуславя от основателността на оплакването във въззивната жалба, направено от касаторите в настоящото производство, че схемата-вариант 2 към това заключение е най-оптималният, защото площта, разпределена за ползване на ответниците по касация, се обособява на едно място без допирни точки с тази за касаторите. Освен това този вариант предвижда части за общо ползване от всички (оцветената в жълто площ от 30 кв. м) и за общо ползване от касаторите и от част от ответниците по касация (оцветената в зелено площ от 220 кв. м). Следователно съблюдавайки ограничението на чл. 269 ГПК, касационната инстанция е длъжна да възпроизведе варианта на разпределение на ползването по първоинстанционното решение с една разлика. Вариантът зачита правото на ползване, което съпрузите Г. и Л. К. си запазват с алеаторния договор по н. а. № 188/ 15.12.1993 г. Със смъртта на Л. К. неговото ограничено вещно право е погасено (чл. 59, ал. 1 ЗС), а това изключва и основателността на иска срещу неговата наследница по закон Б. Л. П.. Правата на останалите две негови наследници (Л. К. и Г. К.) да ползват имота, които този вариант също зачита, са на собствено основание, а не производни от правата на наследодателя. Първата е приобретателят, а втората – съпрехвърлител с наследодателя по алеаторния договор, също със запазено право на ползване. При този изход на делото и при правната същност на производството (по спорна съдебна администрация), разноските остават в тежест на страните така, както са извършени. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 237/ 27.08.2014 г. по гр. д. № 143/ 2013 г. на Окръжен съд – Велико Търново с изключение на частта, с която е отхвърлено искането по чл. 32, ал. 2 ЗС срещу Б. Л. П.. РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на незастроената част от имот с идентификатор 10447.510.147 с площ 763 кв. в [населено място], [улица] между С. А. И. ЕГН [ЕГН], Ф. В. И. ЕГН [ЕГН], Л. Л. К. ЕГН [ЕГН], Г. А. К. ЕГН [ЕГН] и К. А. Д. ЕГН [ЕГН], както следва: Севдалин А. И. и Ф. В. И. да ползват частта от имота с площ от 77 кв. м, оцветена в син цвят от схема вариант-1, представляваща приложение № 7 от заключението на съдебнотехническата експертиза (лист 155 от делото на РС-Велико Търново); К. А. Д. да ползва частта от имота с площ от 377 кв. м, оцветена в розов цвят от същата схема-вариант 1; С. А. И., Ф. В. И., Л. Л. К. и Г. А. К. да ползват частта от имота с площ от 202 кв. м, оцветена в зелен цвят от същата схема-вариант 1; С. А. И., Ф. В. И., Л. Л. К., Г. А. К. и К. А. Д. да ползват частта от имота с площ от 30 кв. м, оцветена в жълт цвят от същата схема-вариант 1. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.