Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София, 26 май 2009 г. Върховният касационен съд на Република България трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Цветинка Пашкунова с участието на прокурора Руско Карагогов и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело № 184/09 година. Производството е образувано по жалбата на подсъдимият В. Ц. М. против нова присъда от 03.02.2009 год. по внохд № 536/08 год. на Великотърновски окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея изготвена от адв.Д. се твърди, че присъдата почива на предположения, тъй като авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин.Липсват преки доказателства по делото, а косвените не са достатъчно за постановяване на осъдителна присъда.Инкриминираният идентификационен стикер, на който е изписан номера на рамата не е посочен в протокола на претърсване и изземване.В постановлението за приобщаване на веществените доказателства, също не е отбелязан.Изготвеният протокол за оглед на веществени доказателства е негодно доказателствено средство, защото е съставен в противоречие с нормативните изисквания.Следва да се изключат от доказателствените материали и протоколите за разпит на свидетели пред съдия, след като по това време подсъдимия е имал качеството на уличено лице, и не е уведомен да присъства при провеждането им.По делото не са събрани доказателства, подсъдимият да е знаел за предходно престъпно посегателство върху веща.Свидетелските показания касаят друг автомобил, различен от предмета на обвинението, за да бъде обосновано негово виновно поведение.Прави се искане за оправдаване на подсъдимия М. по повдигнато му обвинение, или присъдата се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.Алтернативно се поддържа и явна несправедливост на наложеното наказание, при определения максимален размер на изпитателния срок, предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и продължителността на процеса.В съдебно заседание защитата поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата неоснователна, с оглед събраните доказателства, подложени на прецизен анализ от въззивния съд, и верният извод за вината на подсъдимия. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 293 от 20.10.2008 год. по нохд № 560/07 год., Свищовски районен съд е признал подсъдимия В. М. за невинен по предявеното му обвинение по чл.215 ал.2, вр. с ал.1 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан. С обжалваната нова присъда посочената е отменена изцяло, като подсъдимият В. Ц. М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.215 ал.2, вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от пет години. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на присъдата в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В жалбата се поддържа, че направените от въззивната инстанция нови фактически изводи за обективната и субективна страна на престъплението, не са подкрепени от доказателствата по делото.По същество в жалбата се оспорва достоверността на доказателствата въз основа на които са установени фактическите положения от въззивната инстанция от предмета на доказване.Това обстоятелство не подлежи на преобсъждане в касационното производство.Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, а само проверява приложението на закона в рамките на установените от въззивния съд.Доводите за необоснованост на съдебния акт, чрез различна от защитата интерпретация и игнориране на доказателствените източници в жалбата, са извън обсега на касационната проверка.Може да се уважи такова оплакване само ако касационния съд констатира, че са допуснати съществени и груби нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния закон и когато фактическите и правни изводи се основават на несъществуващи или изопачени по делото факти и обстоятелства.В разглеждания случай при проверката на присъдата, не се установи да е нарушен процесуалният ред за събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и правилата на формалната логика. След задълбочен и обективен анализ на годните доказателствени средства в съответствие с правомощията се по чл.316 НПК, въззивният съд е установил нови фактически положения, като в мотивите на постановената нова присъда са изложени правните изводи, оценката на доказателствата и съображенията по направените от защитата на подсъдимия възражения и доводи, срещу подадения протест. На 12.11.2005 год.било извършено претърсване изземване в гараж ползван от подсъдимия.Били иззети и описани демонтирани части от автомобил Мercedes /общо 15 броя/.Същите са регистрирани и вписани в книгата за веществени доказателства.От назначените и изслушани по делото експертизи е установено, че са били едно цяло преди разкомплектоването и нарязването.Голяма част от тях са годни като части втора употреба.При направените огледи на същите с протоколи от 14.01.2005 год. и 31.01.2005 год. с изготвени фотоалбуми, от вътрешната страна на багажният отсег е намерен идентификационен стикер, върху който била изписан заводския номер на рамата на лекият автомобил.Видно от направената техническа справка от генералния представител на този вид автомобили за България, този номер съответства изцяло с номера от рамата на автомобила предмет на кражба, собственост на св.П., обявен за издирване, с образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.В показанията си св.П., който подсъдимият М. ангажирал да разглоби автомобила срещу заплащане, го е описал подробно и съвпада по външен вид и специфични части на вътрешното оборудване с откраднатия автомобил.Освен това констатирал, че бил в добро техническо състояния, без външни повреди, като липсвала единствено предната броня и регистрационните табели.Когато разкомплектовал вътрешното обзавеждане и компютърните връзки установил, че гнездото на запалващото устройство било разбито и изцяло липсвало.Изразил съмнение, дали автомобила не е бил предмет на кражба, като подсъдимият му отговорил, че това не го засяга.Двадесет дни по късно продължил работата по автомобила, като свалил кардана и скоростната кутия, а двигателя, който бил V-образен, 12-цилиндров, бил демонтиран и не се намирал в гаража.Съдът подробно е обсъдил показанията на св.П. дадени на предварителното производство и в съдебно заседание /на л.11 от мотивите/, в които е описал друг вид автомобил.Изложени са съображения защо кредитира показанията на св.П., като правдоподобни и логични дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствените материали от първоинстанционния съд по реда на чл.281 ал.1, т.1 НПК.След като автомобила е бил разрязан, е предлаган на части за закупувани от подсъдимия на св.И..Всичко това не може да не мотивира и заключението на касационния състав за правилното приложение на материалния закон и обосновано ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по чл.215 ал.2, вр. с ал.1 НК с произтичащите от това наказателно-правни последици.Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на това престъпление, подробно и убедително мотивирани в проверявания съден акт. Възраженията в жалбата за процесуалната годност на протокола за оглед на веществените доказателства и включването на свидетелските показания дадени пред съдия в доказателствения материал, са намерили изчерпателен отговор в мотивите на решението, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни.Те се споделят от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни само за това, че не обслужват защитната теза.За липсата на предположение у подсъдимия, че веща е придобита чрез престъпление и голословното твърдение, че в гаража се е намирал друг автомобил, различен от предмета на обвинението също са подробно обсъждани и с пълно основание отхвърлени като несъстоятелни.От установените факти е изведена и целта за набавяне на имотна облага.С оглед стойността на обекта на посегателството, предметът на престъплението е в големи размери.Особено съществено по делото е намерения при огледа на веществените доказателства от вътрешната страна на багажния отсег в специално гнездо валцован идентификационен стикер с номера на рамата на лекият автомобил, който е напълно идентичен с откраднатия, близо година преди това.Този номер е основният идентификационен белег на автомобила.Това доказателство по никакъв начин не може да бъде манипулирано, както се твърди в жалбата.Той се поставя от производителя на определено място и по определен начин и не може да се постави допълнително, а не е установен опит да бъде променян, по отношение на съдържащите в него се букви и цифри. Както е приел и съдът не следва да се изключват от доказателствата по делото приобщените към тях показания на св.П. и И. в протоколите им за разпит пред съдия на досъдебното производство.Към този момент подсъдимият не е имал качеството на уличен по смисъла на тогава действащия НПК, както се твърди в жалбата.Разпитите са проведени на 14 и 15.01 2005 год., а М. е бил задържан във връзка с образуваното наказателно производство на 18.01.2005 год., видно от Заповед за полицейско задържане.Дознанието е започнало с първото процесуално-следствено действие-претърсване и изземване на 12.01.2005 год. Определените наказания при условията на чл.54 НК, в предвидените от закона минимуми, не са явно несправедливи, защото съответстват на тежестта на конкретното посегателство и данните за личността на дееца.Взети за предвид всички налични смекчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и посочените в жалбата.По голяма снизходителност не може да бъде проявена, а за да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл.36 НК изпитателния срок на условното осъждане, е правилно определен в максималния размер. Поради липса на други доводи и възражения срещу присъдата, които да бъдат обсъждани и намерят отговор, като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 03.02.2008 год. постановена по внохд № 536 по описа за 2008 год. на Великотърновски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: