1 Р Е Ш Е Н И Е № 570 София, 27.07. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 895/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 787/09 от 28.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 653 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. на Благоевградския окръжен съд. Касаторите Е. Н. Г. и З. Х. П. са изложили оплаквания за неправилност на обжалваното решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касация Общината гр. Р. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е обезсилено решение № 977 от 08.01.2008 г. по гр. д. № 876/06 г. на Районния съд гр. Р. като постановено по нередовна искова молба и вместо него са отхвърлени предявени от касаторите искове за предаване на всяка от тях на владението върху 1 000/8 140 ид. ч. от УПИ I-168 от кв. 19 по плана на с. Б.. Въззивният съд приел, че имоти пл. №№ 616 и 619 по плана на с. Б. от 1928 г. са отчуждени от наследниците на собственика Г. Х. Алуминов, починал на 03.10.1950 г., по силата на заповед № 6049 от 20.10.1954 г., когато били отредени за обществена потреба - жилищно строителство, и въз основа на отчуждителното действие на улично-регулационния план, установено в чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ /първоначална редакция, преди изменението съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 1956 г./. Затова данните за последващо отчуждаване със заповед № 2279 от 1960 г., когато целият квартал е преотреден за градина, но дължимото обезщетение не е изплатено, не определят имотите като отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. Дори да се приеме обратното, то не са налице останалите изисквания на реституционната норма, а именно имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, а и като самостоятелна кадастрална единица по действащия план на населеното място - претендираният имот съставлява част от друг по-голям имот, отреден за градина-парк, като мероприятието е реализирано. За недоказано съдът приел и твърдението имотът да е загубил наследствения си характер и да е придобит от посочените в исковата молба наследници на Г. Хр. Алуминов - преките наследодатели на ищците, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. По тези причини предявените искове за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., са отхвърлени. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за основанието за отнемане на спорните имоти и за предпоставките, при които те подлежат на възстановяване. Съгласно Закона за благоустройството от 1905 г. и Закона за благоустройството на населените места от 1941 г., отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в сила на плана. По Закона за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/ съществуват два режима. До изменението на чл. 39 съгласно публикацията в Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план. За имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, отчуждаването настъпва след обезщетяване на собствениците. С чл. 74а от ПР на ЗПИНМ - Нов, Изв., бр. 54 от 06.07.1956 г., е уреден преходен режим, съгласно който разпоредбите на чл. 39, ал. I се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по законовия ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено. По делото не са представени доказателства и не са въведени доводи за изплащане на обезщетение за отчуждаването от 1954 г. Установено е, че до 1956 г. сп орният имот не е бил зает /вж. св. Н. С.: “... 58 г. го взеха за парк”./. Последвало е отчуждаване през 1960 г. и имоти пл. №№ 616 и 619 на Х. Г. Алуминов и Е. Г. М. са оценени /вж. протоколи от 18.08.1960 г. по чл. 67 вр. чл. 87 ППИНМ/, но липсват данни за изплащане на обезщетение /вж. заключението на вещото лице инж. А. от 26.03.2007 г./. При това положение и с оглед правния режим на отчуждаванията по улично-регулационния план, изводът на въззивния съд, че държавата е придобила собствеността по валиден първичен способ - отреждането за обществена потреба през 1954 г., когато имотите се счита отчуждени по силата на плана, е неправилен. Следващият спорен въпрос е за тази от предпоставките за възстановяване на собствеността в хипотезата на чл. 2, ал. 2 З., която се отнася до обекта на реституция. Задължителната съдебна практика в тази насока е обобщена в ТР № 1 от 1995 г. на ОСГК на ВС и ТР № 6 от 2006 г. на ОСГК на ВКС, а преценката за това дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, е въпрос и на фактическо установяване. В хипотезата на отнемане на имот, който според предвижданията на плана е бил предназначен за обществено мероприятие, на установяване подлежи и реализирането на мероприятието. Този извод се предшества от установяване на местоположението на претендирания имот. От заключението на вещото лице инж. А. с дата 28.06.2007 г. е видно, че показаният на място от ищците имот е този, тониран в зелено на скицата на л. 44 от първоинстанционното дело. Той обаче не представлява част от имоти пл.№№ 616 и 619, които са възстановени и нанесени в специализираната карта като имот пл. № 733, тониран в червено, с площ 1 296 кв. м. според заповед № РД-15-125 от 20.03.2006 г. на кмета на Общината гр. Р.. Това заключение не съвпада изцяло с изявлението на вещото лице в съдебното заседание на 16.05.2007 г. /л. 28 от първоинстанционното дело/, че става въпрос за частична идентичност. От тази гледна точка не може да се провери правилността на извода на въззивния съд за осъществяване на мероприятието “градина-парк” и да се прецени дали данните в заключението на вещото лице и на св. Н. С. - че спорното място е пустеещо, че имало само очертание на пътека с бордюрчета и тухли и били запазени граници /слогове/ между отделните имоти, както и стари овощни дървета, съществували при извършване на оценката в 1960 г., се отнасят за имота, предмет на иска за ревандикация. Затова не може да се установи и дали имотът съществува реално до размерите, в които е отчужден, преценката за което следва да се извърши в рамките на цялостното мероприятие, а не като се изхожда само от състоянието на претендирания като възстановен имот. Доколкото във въззивната инстанция всяка от ищците е поискала ревандикация на 1 000/8 140 идеални части, следва да се съобразят данните в заключението на вещото лице, че общата площ на имоти пл.№№ 616 и 619 е 1 206 кв. м., и протоколите от 1960 г. за оценка на общо 1 000 кв. м. Допуснатите нарушения на материалния и процесуалния закони са довели до постановяване на неправилно решение - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да се отмени и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да формира правния си извод относно материалноправната легитимация на ищците, като прецени гласните доказателства във връзка с данните по повод отчуждаването през 1960 г. относно лицата, от които имотите се отнемат - двама от наследниците на Г. Хр. Алуминов - Х. и Е., наследодатели на ищците по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 653 от 18.11.2008 г. по в. гр. д. № 152/08 г. на Благоевградския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: