Р Е Ш Е Н И Е № 50192 гр. София, 13.01.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА При участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА В присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ Изслуша докладваното от съдия ВЪЛКОВА к.н.д. № 628/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Х. М. от АК – Стара Загора – защитник на подсъдимия С. П. Т. срещу въззивно решение № 108 от 22. 06. 2022 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 194/ 2022г. по описа на съда, с което частично е изменена присъда № 5 от 28. 02. 2022 г., на Окръжен съд – Стара Загора по НОХД № 28/ 2022г. В касационната жалба се релевира единствено довод за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право подсъдимият да управлява МПС за срок от пет години, което жалбоподателят счита за завишено по размер - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Заявява се искане за изменение на решението и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС. Касаторът – защитник и подсъдимият Т. поддържат жалбата в съдебно заседание пред настоящата инстанция по изложените в нея съображения, със заявеното искане. Частните обвинители М. Т. Д. – В., В. Й. В., лично и като баща и законен представител на Л. В. В. и И. Й. В. – М., лично и като законен представител на С. В. М., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция. Явява се техният повереник – адвокат Е. Б. от САК, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Изтъква, че при определяне на оспореното наказание на дееца са отчетени и съобразени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отмереният размер на наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ пет години не е несправедлив и няма основание за намаляването му. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на защитника на подсъдимия С. Т. е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. С първоинстанционната присъда Окръжен съд – Стара Загора е признал подсъдимия С. Т., от [населено място], за виновен в това, че на 25. 06. 2020 г., на първокласен път ПП-І-6, км. 309+177 (околовръстен път на гр. Казанлък, обл.Стара Загора), при управление на МПС - лек автомобил, марка„*******“ с рег. [рег.номер на МПС], в посока от запад на изток, нарушил правилата за движението по пътищата - чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал лекия автомобил със скорост от 111,61 км/, която превишава разрешената скорост за конкретния пътен участък от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“ – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е спрял автомобила при възникнала опасност за движението – пресичащ пътното платно велосипедист, в резултат на което с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Й. В. В. с ЕГН: [ЕГН], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК е лишил подсъдимия Т. от право да управлява МПС за срок от пет години. Присъдил е разноски по делото в полза на държавата и е постановил какво да стане с веществените доказателства по делото. С обжалваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд е изменил цитирания първоинстанционен съдебен акт, като е признал подсъдимия Т. за невинен в това да е нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, оправдал го е по обвинението в тази му част и е потвърдил присъдата в останалата й част. Доводът в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия кумулативно наказание по чл.343г от НК - пет години лишаване от право да управлява МПС, в контекста и на развитата аргументация, а именно, че инстанциите по същество са подценили част от релевантните обстоятелства, както и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия велосипедист, е основателен. Въззивният съд е извършил проверка на присъдата и е установил, че първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371,т.2 от НПК - с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тях. При индивидуализация на наказанието, за да потвърди определеното наказание от четири години лишаване от свобода, което законосъобразно е редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета, като е наложено наказание две години осем месеца лишаване от свобода и пет години лишаване от право да управлява МПС съставът на въззивния съд, съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, изцяло е възприел установеното наличие на баланс на отчетените от първата инстанция определящи отговорността обстоятелства. Извършеният в тази връзка допълнителен анализ на обстоятелства, характеризиращи личността на подсъдимия и определящи го като личност, която има пренебрежително отношение към безопасността на движението не се споделят изцяло от настоящия състав. По делото е безспорно, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, изразява искрено съжаление за случилото се, притежава добри характеристични данни, определени от трудовата му и семейна ангажираност, като двете съдебни инстанции правилно са отчели съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, но са подценили значението му с оглед относителната му тежест при определяне размера на атакуваното с касационната жалба наказание лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС. Въззивният съд не е имал основание да пренебрегне данните за установените през продължителния стаж на Т. като водач на МПС административни нарушения, но не е отчел, че само едно от наложените с шест НП и 4 фиша административни наказания е за резултатно административно нарушение, което е било извършено на 09.05.2013 г. т.е. далеч преди инкриминираната дата и при него не са причинени сериозни вредни последици предвид ниския размер на наложеното административно наказание – глоба в размер на 10 лв. Останалите административни наказания са налагани през продължителен период от време и за нарушения, с които не са причинени реални вредни последици, а по-голямата част от тях са за незначителни нарушения като управление на МПС без колан, управление на МПС без подсъдимият да носи СУМПС и без включени светлини. Само веднъж подсъдимият е санкциониран за управление с превишена скорост и то със значителна давност спрямо инкриминираната дата. Преценявайки давността и конкретната тежест на извършените нарушения, изведена от съдържанието на посочените в НП и фишовете разпоредби по ЗДвП, не може да се сподели направения във вреда на подсъдимия извод, определящ го като личност с трайно проявено неуважение към обществото и пренебрежително отношение към нормативно закрепените правила. В този смисъл дадената от въззивния състав оценка на личността на подсъдимия няма как да бъде приета като съответна на определянето му като личност с висока степен на обществена опасност, а оттам и определеното наказание от пет години лишаване от правоуправление на основание чл.343г от НК се явява прекалено тежко и несъответно на извършеното престъпление, поради което същото е явно несправедливо особено в контекста на допуснатото от пострадалия съпричиняване на съставомерния резултат. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС намира, че определеното на Т. наказание лишаване от право да управлява МПС следва да се намали от пет на четири години. По този начин ще се избегне и значителната диспропорция с наложеното му (редуцирано) наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 108/22.06.2022 г., постановено по ВНОХД № 194/2022 г. по описа на Апелативния съд – Пловдив, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. П. Т. наказание от пет на четири години лишаване от право да управлява МПС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.