Р Е Ш Е Н И Е № 132
гр. София, 21.10.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1139 по описа за 2019 г. на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на Е. В. Б., чрез адвокат Е. Р., подадена срещу решение № 491 от 13.12.2018 г., постановено по гр. дело № 442/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, с което съдът е отменил решение № 633 от 4.05.2018 г. по гр. дело № 1160/2018 г. на Плевенския районен съд, в обжалваната му част, в която са определени квотите на съделителите – от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват три равни дяла (по един за всеки от съделителите Е. В. Б., Ц. М. Б. и Д. Ц. М.), като вместо него е постановил от допуснатия до делба недвижим имот да се образуват 26 009 дяла, от които: 5 236 дяла за Е. В. Б., 5 236 дяла за Ц. М. Б. и 15 537 дяла за Д. Ц. М..
Жалбоподателката счита въззивното решение за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че в нарушение на закона съдът не се е съобразил с императивната норма на чл. 30, ал. 2 ЗС, чието приложение не е било оборено по делото. Намира за необосновани и неправилни изводите на въззивния съд за извършени от Д. М. плащания във връзка с процесните имоти, като в тази връзка оспорва изводите на съда за по-голям дял на М. от общия имот. Жалбоподателката се позовава на допуснати от Окръжен съд – Плевен нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на състезателното начало и принципа на равенство на страните, предвид дадената възможност на Д. М. да ангажира доказателства в нарушение нормите на ГПК.
Останалите страни по делото не вземат становище по жалбата.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба: Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС в случаите, когато съсобствеността между две или повече лица е придобита по силата на административни заповеди по ЗТСУ (отм.) и в самите тези заповеди не е посочена идеалната част, която се полага на всеки съсобственик.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Е. В. Б. срещу Ц. М. Б. и Д. Ц. М. за делба на два апартамента в [населено място], с идентификатори **** и ****. В молбата се твърди, че по силата на нотариален акт № 115/17.08.1992 г., том VI, дело № К-1385/1992 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, ищцата и двамата ответници са съсобственици на двата апартамента. Моли се съдът да допусне делба на процесните недвижими имоти при равни дялове.
Със заповед № РД-15-1512/20.10.1987 г. на председателя на ИК на ОбНС – [населено място], издадена на основание чл. 95 ЗТСУ, във вр. с чл. 268, ал. 2 ППЗТСУ, е отчужден в полза на държавата, за извършване на жилищно строителство, недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ имот пл. № 3917, кв. 14, собственост на Ц. М. Б. и Е. В. Б.. Имотът е оценен на сумата от 6 031.01 лв. Посочено е, че собствениците Ц. М. Б. и Е. В. Б. се обезщетяват с отстъпване право на строеж и жилище в новостроящата се (новопостроена) жилищна сграда жил. блок „Х. Б.“ 1 – едно жилище, състоящо се от четири стаи и кухня.
Със заповед № РД-15-15-50/8.07.1988 г., на основание чл. 100 ЗТСУ, по заповед № 1512/20.10.1987 г. и нотариално заверена молба 2249/29.04.1988 г., Ц. М. Б., Е. В. Б. и Д. Ц. М. са обезщетени с апартамент № 5, 6, секция 3, вх. 3, ет. ІІ, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и клозет, находящ се в жил. блок „Х. Б.“ 1, на стойност 26 787 лв.
Страните по делото са се снабдили с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 115, том VІ, дело № К 1385/1992 г. С него Ц. М. Б., Е. В. Б. и Д. Ц. М. са признати за собственици на жилище № 5-6, находящо се на ет. 2, вх. 3 в жилищен блок „Х. Б.“ № 1, [улица], [населено място], състоящо се от четири стаи, кухня, баня и клозет, със застроена площ от 119.65 кв. м, заедно с избени помещения № 5 и № 6, всяко със застроена площ от 2.60 кв. м, и с 1.803 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В нотариалния акт е посочено, че цената на имота възлиза на 26 009 лв., като същата се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени средства в общ размер на 15 709 лв., както и със сумата 10 300 лв. – разрешен заем при ДСК – П..
По делото са приети схеми на СГКК – [населено място], от които е видно, че горепосоченото жилище по кадастралната карта и кадастралните регистри е заснето като два отделни апартамента - № 5 и № 6, с идентификатори, съответно, 56722.661.9.2.5 и 56722.661.9.2.6.
С решение № 509/26.11.2008 г. по гр. дело № 3257/2008 г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на 26.11.2008 г., бракът между Ц. М. Б. и Е. В. Б. е бил прекратен с развод.
По делото са приети и два документа, издадени от ДСК – П. през 1991 г., относно прехвърлянето на сума в размер на 5 195.97 лв. и за дължима от Д. Ц. месечна сума в размер на 58 лв. срещу отпуснат му заем, както и вносни бележки за внасяни от Д. Ц. суми в ДСК за погасяване на жилищен заем.
По делото не се спори между страните и за това може да се направи извод от събраните доказателства, че Д. Ц. не е бил съсобственик на отчуждения имот, а на него са били цедирани права по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.).
Първоинстанционният съд е допуснал до делба между страните двата апартамента при равни квоти. Същият е заключил, че в случая намира приложение презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, според която частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното. Посочил е, че доколкото в нотариалния акт, въз основа на който процесните имоти са придобити в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени, следва да се приеме, че те са равни. Изложил е, че в хода на съдебното дирене не са събрани категорични доказателства, че между страните е имало уговорка първият апартамент да остане за съделителя Д. Ц. М., който бил доплатил цената на имота с погасен изцяло от него банков кредит. Приел е, че дори и да е бил установен фактът на заплащане на част от продажната цена от втория ответник, това не води до оборване на презумпцията по чл. 30, ал. 2 ЗС и до промяна в обема на притежаваните от отделните съделители вещни права, а само до възникването на облигационни правоотношения, като в тази връзка съдът се е позовал на цитираната от ищцата съдебна практика, както и на решение № 512-2010-II г. о. и определение № 287-2012-II г. о. Срещу така постановеното първоинстанционно решение е била подадена въззивна жалба от Д. М., който е атакувал същото в частта на определените дялове на съсобствениците с твърденията, че на него се полага по-голям дял, тъй като той е изплатил по-голяма част от сумата за жилищата и има по-голям принос.
В постановеното от него решение въззивният съд е приел, че по делото не се спори, че с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 115, том VI, дело № К-1385/1992 г. на нотариус при Плевенския районен съд, на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.) ищцата и ответниците са били признати за собственици на жилище № 5-6, намиращо се на II-ри етаж, вх. 3 в жилищен блок „Х. Б.“ № 1, построен върху държавна земя, кв. ****, [улица], [населено място], състоящо се от четири стаи, кухня, баня и клозет, със застроена площ на жилището от 119.65 кв. м, с принадлежащите му избено помещение № 5 със застроена площ от 2.60 кв. м, избено помещение № 6 със застроена площ от 2.60 кв. м, както и 1.803 % идеални части от общите части на сградата и 1.803 % идеални части от правото на строеж, като съгласно схемите на СГКК [населено място] гореописаното жилище представлява два самостоятелни обекта, а именно: жилище, апартамент с идентификатор **** и жилище, апартамент с идентификатор ****. Съдът е посочил, че съгласно нотариалния акт цената на правото на строеж е 2 389 лв., цената на жилището е 23 620 лв., а общата цена на имота е 26 009 лв.; цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в общ размер на 15 709 лв. и разрешен заем към ДСК - П. в размер на 9 300 лв.; за заплащането на остатъка от цената на апартамента в размер на 10 300 лв. е вписана законна ипотека на 30.12.1991 г. в полза на ДСК - П.. С решение от 28.11.2008 г. по гр. дело № 3257/2008 г. по описа на РС - Плевен е бил прекратен с развод гражданският брак, сключен между Е. Б. и Ц. Б. през 1974 г.
Окръжен съд - Плевен е приел, че в процесния случай е неприложима презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС с оглед спецификата на отчуждителното производство, като е изложил, че тази презумпция намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост, частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. Основната (отчуждителната) заповед по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ (отм.) и допълнителната заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.) имат качеството на стабилни административни актове. Изложил е, че от доказателствата се установява, че за жилищно строителство е бил отчужден застроен жилищен имот, собственост на Е. Б. и Ц. Б., като определеното обезщетение в размер на 6 031.01 лв. не покрива стойността на отстъпеното в обезщетение жилище № 5-6 – 26 787 лв. съгласно влязлата в сила допълнителна заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), имаща вещноправно действие по отношение на отстъпените като обезщетение обекти в новопостроена или новострояща (новопроектирана) сграда. Въззивният съд е посочил, също така, че съгласно чл. 259 ППЗТСУ (отм., ред. – ДВ, бр.48/1985 г.) при обезщетяване с отстъпване на недвижим имот разликата между стойността на двата имота в полза на собственика се плаща в брой. Разликата между стойността на двата имота в полза на инвеститора трябва да бъде доплатена (включително със средства от жилищностроителен заем) в посочения срок, като ако това не бъде направено, правоимащият се обезщетява с отстъпване на имот с по-малка стойност или в брой със заповед на органа по чл. 95 от закона. Съгласно чл. 251а, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) при условията на ал. 1 за нуждите на децата си собственикът може да получи едно жилище или общо с жилището, което му се полага по чл. 81, ал. 1 ЗТСУ (отм.) - до две жилища. Тази хипотеза е приложима по отношение на пълнолетните и встъпилите в брак непълнолетни деца, които живеят в имота - като Д. М., син на Ц. Б.. Съгласно чл. 253, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) в случаите по чл. 81 от закона собственикът (съсобствениците) на отчуждаваните имоти се обезщетяват по посочения начин, като на тричленно или четиричленно семейство се предоставя тристайно жилище, което тогава е съставлявало жилище № 5-6. Само собствениците, чиито имоти са отчуждени и са обезщетени с отстъпено жилище, могат да поискат съответният обект да се даде на член на тяхното семейство или на други роднини по права линия (решение № 230/23.03.1982 г. по гр. д. № 2/82 г., III г. о. на ВС). Съдът е посочил, че в процесния случай не е налична самата молба от 29.04.1988 г. по чл. 102 ЗТСУ (отм.), поради което не може да се приеме, че е било отстъпено в обезщетение жилище № 5 за нуждите на семейството на низходящия Д. М. на отчуждения собственик Ц. Б. със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Съдът се е позовал в решението си на разпоредбата на чл. 258 ППЗТСУ (отм.), съгласно която собствениците на отчужден имот заплащат жилището, отстъпено като обезщетение, по цената, определена съгласно влязлата в сила заповед по чл. 100 ЗТСУ (отм.), но е счел, че в случая меродавна се явява по-ниската цена, визирана в нотариалния акт. Въззивният съд е направил извод, че в случая разликата между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпените в обезщетение жилища е била заплатена само от Д. М., който е теглил и изплащал жилищен заем, поради което не е налице съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имотите за сумата от 10 300 лв. Посочил е, че сумата, прехвърлена от Д. М. на Е. Б. и Ц. Б., в размер на 5 195.97 лв., следва да се приеме, че е включена в общата сума от 15 709 лв., която е била изплатена от страните. Въз основа на така направените изводи е приел, че делбата следва да се допусне между страните при 26 009 равни дяла, от които по 5 236 дяла за Е. Б. и Ц. Б. и 15 537 дяла за Д. М..
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съдът намира следното:
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС намира приложение тогава, когато основанието, на което е придобита вещта, не сочи какъв обем от права е придобил всеки от съсобствениците и това не може да бъде изведено с оглед естеството на основанието и вътрешните отношения между съсобствениците. Доколкото основанието на придобиване може да бъде различно, включително заповед за обезщетяване по чл. 100 ЗТСУ (отм.), въпросната презумпция ще намери приложение, ако във въпросната заповед не е посочено и не може да бъде изведено какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците.
В конкретния случай страните по делото се легитимират като собственици на процесния имот със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) № РД-15-15-50/8.07.1988 г., която по силата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) има вещнотранслативен ефект от датата на влизането й в сила. В нея не са посочени отделните права на лицата от съсобствеността, нито те могат да бъдат изведени от самото естество на основанието, още повече предвид включването в заповедта на лице – Д. М., не притежаващо право на собственост от отчуждения имот (за другите две лица също не е ясно дали отчужденият имот е представлявал семейна имуществена общност при равни права). В издадения впоследствие нотариален акт № 115, том VІ, дело № К 1385/1992 г. страните също не са уредили вътрешните си отношения във връзка със съсобствеността. Ето защо, и при липса на други доказателства, в случая на общо основание приложение намира презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, като квотите на Ц. Б., Е. Б. и Д. М. се считат равни – по 1/3 ид.ч.
Същевременно правно ирелевантно е кой е изплащал дължимите се суми за жилището (като разлика между стойността му и определеното обезщетение за отчуждения имот), след издаване на заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.). Трайна и непротиворечива е съдебната практика (така напр. решение № 652/7.11.2003 г. по гр. д. № 137/2003 г. на ВКС, І г. о., решение № 1134/12.12.2008 г. по гр. д. № 3437/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 1110/29.12.2008 г. по гр. д. № 3189/2007 г. на ВКС, ІІІ г. о.), че правата на съсобствениците се определят към момента на придобиване на собствеността и не се влияят от извършените след това погасявания на изтеглен за заплащането стойността на вещта заем. Последното поражда единствено облигационни отношения между съсобствениците.
Предвид изложеното, настоящият съд намира обжалваното пред него решение за незаконосъобразно досежно определените квоти на съделителите. Тези квоти са по 1/3 ид. ч., определени по реда на чл. 30, ал. 2 ЗС.
Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение в частта на определените квоти и постановяване на друго, с което процесните имоти бъдат допуснати до делба при квоти от по 1/3 ид. ч. за всеки съделител.
Е. Б. има право на направените в производството пред въззивната и касационната инстанции разноски, възлизащи общо на 931.19 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 491 от 13.12.2018 г., постановено по гр. дело № 442/2018 г. на Окръжен съд – Плевен, с което съдът е отменил решение № 633 от 4.05.2018 г. по гр. дело № 1160/2018 г. на Плевенския районен съд, в обжалваната му част, в която са определени квотите на съделителите, и е определил други квоти, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Е. В. Б., [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], Ц. М. Б., [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. № 6, ЕГН [ЕГН], и Д. Ц. М., [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. № 5, ЕГН [ЕГН], на следните недвижими имоти: 1) жилище, апартамент с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. № 5, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, ****, под обекта: ****, над обекта: ****, съгласно схема № 15-54939-30.01.2018 г. на СГКК - [населено място], и 2) жилище, апартамент с идентификатор ****, с адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. № 6, находящо се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****, под обекта: ****, над обекта: ****, съгласно схема № 15- 54941-30.01.2018 г. на СГКК - [населено място], при равни квоти - по 1/3 ид. ч. за всеки съделител.
ОСЪЖДА Д. Ц. М., [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. № 5, ЕГН [ЕГН], да заплати на Е. В. Б., [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], разноски в размер на 931.19 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|